Към зоните на мълчанието

Новата книга на Рада Москова "Фигури от думи" събира в себе си стихове и есета и още с мотото и откриващата я миниатюра заявява основните фигури, с които ще работи - това са фигурите на оксиморона, мълчанието и литотата. На оксиморона, доколкото книгата много държи да прокарва контрастни съпоставки, да сблъсква тъмното и светлото. Като тя прави това не само по пътя на огледални текстове, а най-вече осъществява подобни значещи противопоставяния вътре в рамките на един текст (това особено важи за есетата, в които като че ли има едно редуване, едно следване на търсени и взаимно изключващи се образи и представи). На мълчанието, доколкото цялата книга е сякаш хипнотизирана от тихостта, от различните домогвания до тихото (мълчанието ту се подслушва, ту се гложди, ту се взривява; в него думите зациклят и се стелят като мъх от гласове, понякога се мъчат в прозявка, друг път се изстрелват и така се наслагват, че разноречието им е тъждествено на нонсенс или мъгла, както ни казва "Фигури от думи"), от степените на мълчание, откриваеми в света, както и от различната чуваемост, и най-сетне - от желанието дори тя самата да замлъкне, защото - сякаш признава книгата - след думите, отвъд думите е светът на значимите неща. А с думи може само да се важничи в кръга на маловажното. ... И на литотата, по простата причина, че "Фигури от думи", вървейки към мълчанието, към една изчистеност и на слога, се отърсва от всичко излишно и в този смисъл тя обвързва затихването с преднамерено търсената малкост - най-вече по отношение на формата. За да се стигне до емблематични за нея текстове от: Малко./Като дума./Като живот.
Но това, разбира се, не е всичко. Книгата на Рада Москова е и книга, която много отчетливо конструира своя глас и желае да го появи тъкмо в настоящето. За да демонстрира различния му тембър. Защото тя разказва за премеждието да си българин, за българското изобщо, за българското като доминирано от непрекъснати липси. Затова и - казва ни "Фигури от думи" - българското всекидневие, българската история и българската култура функционират с отсъствията си, със своята вечна нестаналост, недостаналост.
Оттук и елементът на публицистичност, който книгата въвежда, желанието й да говори за настоящето, концентрирано да обглежда новите конюнктури, новите групи, новите митологии, загубилия се дух, криворазбраните позиции на псевдоинтелектуалците...
В тази своя взряност между тук и сега и някога, тогава "Фигури от думи" се оказва положена и в разцепеността между природа и култура. Защото в междината стои книгата и настоява въру разцепеността си, носталгично вглеждайки се в някакво идилично според нея минало, в което естеството е доминирало, в което опори са били природата, детето, старците, все знаци на чистотата, мъдростта, способността да се правят прозрения... И тъгува по загубите...
Затова и книгата на Рада Москова явява и едно друго обръщане назад. Или по-точно, обследва и носталгиите, паметта, и по този начин тя спокойно може да бъде подведена под техниката под изтриване в стил Хайдегер/Дерида. Защото Фигури от думи не се опитва да изличава нещата, тя се интересува от заличеното, но неизчезналото; интересува я амбивалентността, според която биването е показано като едновременно важно и ненужно, като имащо го, но и нямащо го... Още повече, че според модела, който тя представя, времето не минава, не се оттича, а просто се наслагва и натрупва. И върви към зоните на мълчанието, към които, както стана дума, тази книга упорито препраща.

Амелия Личева

















Думи
с/у думи





Рада Москова. Фигури от думи.
Изд. ателие Аб.
С. 2000