От друга страна...

Банално или буквално като звучене това "мото" е формулата за разкодиране на забъркания микс от автори (Даниела Сергиева, Косьо Минчев, Надежда Олег Ляхова, Недко Солаков, Правдолюб Иванов), представени ни в поредната изложба на АТА център за съвременно изкуство. Различни възрасти, дори поколения, различни авторски търсения, различни гледни точки, предполагащи и различни страни на съблюдаване. Това е накратко и кураторската концепция на Десислава Димова, която е един опит да въведе зрителя в необятния свят на авторски индивидуалности и творчески решения. Опит, който ни разкрива така болезненото диференциране на множеството от възможни реалности, разиграни от всеки един от нас и разкриващи отношението и погледа ни към всичко заобикалящо. Нашите гледни точки, нашите истини за света. Всички те еднакво верни или погрешни, в зависимост от натюрела на техния създател. Възможностите за осмисляне са естествено продиктувани и от днешното пъстро разнообразие от автори, работещи в областта на неконвенционалните форми. Те намират своето точно място именно в едно такова търсене на истината, изведена от една "друга страна".
Невероятните истории на Недко Солаков, разказани по много изразителен начин в работата му "Смисъл на живота (средно голям)", са абсурдни до реалност или по-скоро реални до абсурд. Нарисуваните малки човечета, които тичат и гонят постоянно убягващата им материя, като че ли носят нашето неистово желание да разберем и уловим онази сила, подтикваща ни към личното ни себепознание. Може ли то да бъде истинно, си задава въпроса Правдолюб Иванов, и ни дообърква в търсенето на вярната "страна". Неговата работа "Половин истина-лъжа, половин лъжа-истина" ни кара да осъзнаем субективността на собствената си позиция, нейното безсилие в намирането на реалността, която си остава наполовина лъжа и наполовина истина. "Опит за улавяне на същността" се е опитала да направи и Надежда Олег Ляхова. Тя превръща водата в лед, а леда във вода и така до безкрай, ефектно използвайки най-простата формула за "другото" състояние на водата. Възможността, която тя предоставя на зрителя да проследи цялата тази трансформация на образа и неговото формообразуващо/разрушаващо развитие, е опит да бъде уловена същността някъде по средата, там където нещата са най-крехки и най-прозрачни - в появяващото "от нищото" се релефно лице на художничката. Границата, която ни отделя от "другата страна", поставя и Даниела Сергиева, търсейки "обективна" оценка за женското и мъжкото начало. В нейната "Двуполова картина" визуалното е заменено с обонятелното - съпоставят се ароматите на женски и мъжки дезодорант.
Работата на Косьо Минчев ни препраща в един по-дълбок пласт на подсъзнателни усещания. Това е светът на нашите желания и неосъществени фикции. Там, където искаме да преминем, онази страна на живота, която ни освобождава, за да бъдем истински. Авторът разпъва безпомощна силиконова фигура между две стени, два свята на противоречиви чувства...
Изложбата "От друга страна..." е продиктувана от естествената необходимост да търсим и други гледни точки, да направим опит за едно по-различно, друго вглеждане в света около нас. Да потърсим онази истина, тази, която седи някъде "от другата страна".

Ирина Дакова