Знам ги аз тях! Сърбия и сърбите в българската литература е поредният опит на Величко Тодоров да покаже как ние, българите, излъчваме образите на Другите. Книгата на учения зачеква сърбофилските и сърбофобските тенденции в литературните ни свидетелства - или как нас ни сърби Сърбия. В работата си Тодоров е събрал колосална колекция от образци на образотворене и тяхната критична маса го принуждава да направи тъжни изводи относно картината на "засважданията и свижданията" между българи и сърби. Ученият ни показва динамиките, чрез които сърбофобския мит надвива сърбофилския. Отделени и интерпретирани са малкото литературни зони, в които образът на сърбите е скроен встрани от традиционното противопоставяне. Работата на Тодоров търси пространство отвъд черно-белите представи за даден народ, където не дрънчат оръжията на завистта. "Просто-напросто не би трябвало сега и в бъдеще да казваме "Знаем ги ние сърбите!", заключава литературоведът в порива си да неутрализира последиците от близо 150-годишната "студена война" между българи и сърби. Война, в която подкопаването и въздигането на другия народ чрез образи са еднакво срамни и налудни.

М.Б.