Паранои

"Бондстийл", значи. На десетина квадратни километра трябва да се е разпрострял, поне камерата това впечатление създава. Докъдето ти стигат очите, са се проснали стройни редици солидни бараки, а сред и около тях лазят неуморни багери и всякаква тежка земекопна техника. Цяла планина е прекопана и изнесена оттук за няма една година, казва Петер Шол-Латур; "we came to stay, дойдохме, за да останем", казал според него американският президент Клинтън, когато на 23 ноември миналата година дошъл да поздрави и окуражи преди настъпващата зима американските момчета в Кемп Бондстийл, американската база край Урошевац в Косово, най-голямата задгранична военна база на САЩ след Да Нанг във Виетнам. Едночасовият документален филм на Шол-Латур "Претенция и безсилие в Косово. НАТО в балканското капанче" (с дискусия на експерти преди и след филма) изпълва цялата вечерна емисия на телевизионния канал "Феникс". В този филм обаче президентът в пилотско яке, взел на бегом като в tv-шоу стъпалата на импровизираната трибуна, извиква с пленителната си усмивка само hallo! на войниците си; и никакво we came to stay. Последното авторът на филма само твърди в един от коментарните си монолози.
Какво ни внушава Петер Шол-Латур? Осемдесетгодишен трябва да е вече австриецът, половина век вече как върти документални филми по всички огнища на света, а книгите му изпълват лавиците за популярна политическа литература по книжарниците. Митични слухове се носели за предназначението на тази база, казва Шол-Латур, позовавайки се на "поверителни източници" - електронно подслушване на целия регион, но и важно звено в предстоящата противоракетна система на Съединените щати. "We came to stay". Затова, значи, бе сюжетът за геноцида и за "подковата", затова бе сценарият "Рачак", затова бе шантажът "Рамбуйе", затова Йошка Фишер мобилизираше зеленото войнство с лозунги от типа "Никога повече Освиенцим!" и "Но пасаран!", затова алтернатива за тази война не биваше да се намери. Нямало било интереси в тази война, а само принципи и ценности! Как всичко си идва на мястото, как всяко "защо" си намира гнездото! И докато на един от кадрите Шол-Латур ти показва отново как в пресцентъра на НАТО неповторимият Джими Шей информира световните медии за седемстотинте албански момчета, откарани да им източат кръвта, за да я прелеят на ранените сръбски войници, ти, парен каша духа, си повтаряш наум: параноя! Пази се от параноя! Не си виждал Кемп Бондстийл, а и самият Шол-Латур го е съзерцавал само панорамно и от далече, какъв ти Да Нанг на Балканите, какво ти американско предмостие към черното злато на Азербайджан.
Параноята, казват, е болестно състояние, в което при пълна яснота на съзнанието и без халюцинации човек с логична последователност си подрежда система от налудничави идеи, която започва да определя цялостната му емоционална нагласа и поведение.
Класически пример за параноя в прекия и преносния смисъл на думата са разнородните комплотски теории. Антисемитизмът например съзира във всяка политическа или валутна криза съзаклятие на световното еврейство срещу човечеството. Съществуват сериозни обяснения за безогледния терор на Сталин като резултат на параноя. Неизчерпаем извор на политически вицове в Титова Югославия бяха параноичните апели на генералисимуса за повече бдителност срещу дебнещите отвсякъде антиюгославски конспирации. Ами днешната параноя в Белград за папско-германо-американското съзаклятие?
На 25 май американският президент Бил Клинтън продължи с нови шест месеца санкциите на САЩ срещу Югославия, обявени на 9 април миналата година по повод действията на югославските сили за сигурност срещу косовските албанци. Това добре. Извънредно интересни са обаче конкретните мотиви за това решение, които можем да прочетем в меморандума на президента до американския Конгрес. В обнародвания от прес-офиса на Белия дом документ с дата 25 май Бил Клинтън постановява продължаването на санкциите срещу Югославия, като обосновава решението си с аргумента, че тази страна "продължава да представлява извънредна заплаха за националната сигурност, за външнополитическите интереси и за икономиката на Съединените щати".
Според популярните медицински справочници параноята често е последица от прекомерна употреба на амфетамини, та някой може да се попита какви ли ще да ги е гълтал сегашният американски президент по време на емиграцията си в Швеция, където, пуста младост, се е бил скатал навремето в пацифисткото си увлечение, за да не го мобилизират за Виетнамската война. Подобно обяснение обаче страда от един сериозен недостатък. Показателното в случая е, че днешният протагонист на човекоправната война Бил Клинтън не губи времето на конгресмените си да им обяснява с какво по-точно смачканата и изтърбушена псевдо-Югославия застрашава националната сигурност, външнополитическите интереси и икономиката на САЩ. Още по-показателно обаче е, че никой и не иска подобни обяснения от президента. Остава изводът, че югославската угроза за САЩ просто не се нуждае от обяснения и че за конгресмените характерът и измеренията на тази извънредна (extraordinary!) югославска угроза се разбират от само себе си, което пък още повече засилва любопитството на непосветения наблюдател. Да не би дори като смехотворен остатък Югославия да застрашава САЩ? Или пък действително да има нещо общо между параноята, бликаща от меморандума на Белия дом, и параноята "Кемп Бондстийн" във филма-документ на Петер Шол-Латур? Да не би докато я има днешната псевдо-Югославия, да няма сигурност за Кемп Бондстийл край Урошевац?
Май няма спасение от параноите: от една ще избягаш, за да се натресеш на друга. Единствено целебна ми изглежда препоръката на вестник "Сан Франциско Кроникъл" в броя му от 26 май. В редакционната си статия под наслов "Какво действително се случи по време на Косовската война?" вестникът в заключение пише: "Конгресът и военните дължат на обществеността пълен и нецензуриран отчет какво действително се случи в Косово. Тяхната генерална въздържаност по въпроса е не само срамна. Тя е и опасна".

Жерминал Чивиков