Критика и хуманизъм - списанието, което възкръсна миналата година, пуска своя втори брой, озаглавен "Хуманитарната образованост". Читателят ще открие в него заявката за новата му ориентация.
Още в уводните думи главният редактор Димитър Вацов заявява амбиция за разширяване полето на списанието, за една не само критическа, но и ангажирана с актуални социални проблеми хуманитаристика. Списанието цели да преодолее инерцията на установената представа за една "несвоевременна" и херметически затворена в своите абстрактни теми и понятия "научна" хуманитаристика, достъпна единствено за тесен кръг специалисти.
За да бъдат полезни и продуктивни, социалните науки трябва да навлязат в територии, сякаш по традиция запазени за публицистиката, т.е. да анализират проблеми, които тук и сега стоят пред обществото. От друга страна, вероятно само хуманитаристиката е способна да преодолее локализирането и провинциализирането на мисленето, да организира разпиляната и хаотична реалност и спомогне за истинското й разбиране чрез "постепенна и дългосрочна рационализация на социалното и публично пространство".
Новият брой на списание "Критика и хуманизъм" (водещ броя Димитър Денков) е посветен на проблемите на образованието. Темата за образованието и по-специално хуманитарното образование е все по-актуална, доколкото все по-често от различни културни контексти се надигат гласове, възвестяващи кризата на хуманитарната образованост - в криза е образованието в Съединените щати, в Германия, във Франция, в България. Кризата е още по-значима, доколкото поставя под въпрос установените форми на социализация и прекъсва историческата приемственост. В какво се състои тази криза - в отдалечаването и забравата на традиционните модели, в нарастващата историческа неадекватност на тези модели, в конкуренцията на различни модели или просто в липсата на каквато и да било нормативна база на образованието? В духа на своята критическа ориентация списанието избягва утопическите или идеологическите решения. То няма за цел да конструира и налага нови модели на образование, нито да описва и възхвалява ефективните му практики. Интересът му е насочен по-скоро към изследване на отношението между нормите и фактите - между това, което трябва да бъде, и това, което е; между исторически зададените модели на хуманитарната образованост и исторически осъществилите се практики на образованието.
Списанието разглежда проблема за образованието в три перспективи - институционална, социална и историческа. Текстовете на Джон Сърл, Александър Кьосев, Христо Тодоров, Жулиета Величкова-Борин, Боян Знеполски и рецензиите на Димитър Денков и Светла Маринова изследват по какъв начин се дефинира и функционира образователната институция и каква е социалната роля на образованието в различни страни (България е поставена в контекста на Съединените щати, Германия и Франция). Втора група текстове - на Улф Лундгрен, Николай Гочев и Тодор Петков, както и интервюто на Емил Григоров с Роз-Мари Лаграв - обръщат перспективата и разглеждат как съвременните социални процеси (глобализацията например) променят смисъла и назначението на хуманитарната образованост. Тези две перспективи се допълват от историко-философските и историко-филологическите изследвания в текстове на Илия Панчовски, Виолета Герджикова и Ангел Николов. В тях се анализират модела на хуманитарна образованост в Древна Гърция, разликата между древногръцкия и модерния идеал за хуманитарна образованост, адаптирането на византийските културни модели в България по времето на цар Симеон I.
Списанието ни представя и две социологически изследвания - Димитър Денков анализира резултатите от сравнително изследване, проведено сред студентите от СУ, ВТУ и ПУ и засягащо популярността и престижа на различните висши учебни заведения в страната; изследването на Светла Събева, Нина Николова и Милена Якимова поставя проблема за европейската или неевропейската идентичност на българските учители по история.

Боян Знеполски