Пловдивски дневник

Оги Радивоевич (диригент, перкусионист, дясна ръка на Горан Брегович) пее много тихо, едва доловимо: "Това е филмът". Горан Брегович се дразни, когато пляскат на изпълнението му "В колата на смъртта" и моли, ако аудиторията не може да се сдържа, само да припява. И двата концерта на Античния театър (29 и 30 май) са изградени на редуването на тихо/шумно. "Тихи" са онези композиции, в чиято основа е стигаща до бога с чистотата на звученето си нашенска мелодия или народна песен. Вокалът се държи от солистка на ансамбъл "Филип Кутев". Мелодията се подхваща от струнния оркестър (от Полша) и развива в партията на хора (от Белград). Шумни са "парчетата", които пеят Горан и Оги в съпровод на "Оркестър за сватби и погребения" (духов, някъде отблизо).
По-голямата част от публиката, обаче, е дошла за чалгата и си я иска - "Пуцай, куме" се провиква зрител. "Кумът" Горан, целият в бяло, с обувки на бос крак, крехък, нежен и младолик за своите 50 години, е склонен да удовлетвори всички желания (40-минутни бисове), но обича да се забавлява, включително и с търпението на публиката. За да се стигне до "Месечина" и "Калашников", трябва да изслушаш няколко музикални шеги, в това число и "Расли тикви на бунище". Горан Брегович е значително по-сложно явление от представата на публиката за него - сред най-новите му композиции има тъмна и гъста като домашен маджун музика, събрала цялата необяснимо/обяснимо откъде наслоила се балканска страст и печал. За концертите му в Пловдив дойдоха много негови почитатели от столицата и от близките балкански страни. Хоро пак се виеше между двата ринга.
Балканският композитор Горан Брегович е на път да се превърне в емблема на пловдивския "Европейски месец на културата", защото в края на краищата всички произлизаме оттук и където и да отидем, си оставаме "хомо балканикус". То е в кръвта ни. Гъста, тъмна, сладка и опасна като музиката на Брего и като бабиния маджун.

Дубълът на миналогодишния "Европейски месец на културата" в Пловдив е нещо като рамката на картината. Бекграундът са традиционните събития, като Вердиевия оперен фестивал (2-4 юни), XXXVI фестивал на камерната музика (10-20 юни), VII фестивал на класическата китара (1-5 юни), дори сравнително по-новия панаир на изкуствата "Импресия" (9-19 юни) в Панаирното градче. Фондацията, изработила на импресарско-продуцентски принцип "Европейския месец на културата" и търсеща продължението му тази година, нанася върху тази основа своите знаци. Един от тях бе продуцирането на "Техно/Вагнер", предстои да видим копродукцията с Драматичния театър на "Една нощ навън" от Пинтър (постановка на Пламен Марков), както и много още спектакли и концерти, изложби на инсталации и прочее. В Пловдив като пресечна точка на левантинската безбрежност и на европейските претенции е възможно да се случат всякакви чудеса. Изненадва обаче непредвидимата докрая невъзможност на публиката да си позволи "разкоша" на допира с изкуството. Заради отчайващото ни обедняване фондацията намали наполовина цените на билетите за някои от проявите.

Пенка Калинкова