Денят е 1 юни. Мястото - галерия "Братя Кадинови".
"Защо тази фея е стара? Нали феите не остаряват? Тези жаби истински ли са? Мога ли да откъсна това цвете?"

Тоня Горанова, Пеперуда

Открива се изложба на Тоня Горанова и нейните картини за деца. Картини дишащи, мърдащи, с джобове, с тайници и прозорчета за пораснали и непораснали. Тук има само главни герои и възторжено безвремие! Един измислен свят зазвучава съвсем като истински в своята детайлност. Мигова от една безкрайна игра, застинали в онази весела сериозност, когато всичко е значимо, важно и интересно. Игра без добри и лоши. Добрата фея е наистина стара, но не и уморена. Жезълът й е все така златен и главата гордо вдигната. От добри дела може би също се старее?!
Под професионалната четка на Тоня всичко изглежда очевидно и ясно, нарисувано като на игра, без случайни жестове и инфантилен патос. В тази "детска изложба" няма ощетени и пренебегнати - всеки намира нещо за себе си. Чувството е като да препрочиташ любима приказка, пълна със знаци и послания, които през годините са винаги различни.
И ако прочитът на децата е бърз и ясен (защото всичко им е свойско), то родителският минава през носталгия по губещи се дни и случки, оставащи единствено усещане за безпричинна лекота и радост.
У нас децата на 1 юни празнуват с хамбургери и получават за подарък поредната си кукла Барби, която след няколко дни вече лежи някъде, рошава и захвърлена. Вместо детско меню в "Макдоналдс", Тоня Горанова измисли и предложи друг празник на онези, пред които се чувства отговорна в цялото си творчество.

Мария Янева