Невена Коканова -
царицата на нашето кино, голямата българска актриса - ни напусна.
Независимо от страданията си през последните години, тя съхрани до края онова достойнство и мекота, с които дълги години печелеше любовта на своя народ. Беше естествено величава, странно спокойна и невероятно обаятелна. Общувайки с нея, човек иска да не е дребен, пошъл. Тя покоряваше и в това "робство" искаха да пребивават всички.
Момчетата се разпиляха. Сега си отиде и Жената на живота им. Тихо и внезапно, като остра болка...
Мир на праха й!
K


Актриса
в превъзходна степен

Невена Коканова (1938 - 2000)

Ден след кончината на Невена Коканова, в неделя по Канал 1 излъчиха телевизионната постановка на "Лодка в гората" от Николай Хайтов. И се случи чудото - любимата актриса вече не диша, а милионната аудитория, сред която и аз самата, я открива в тази роля от 70-те. И Невена Коканова наистина пулсираше на екрана - искряща, изящна, изкусителна... Млада.
Четиридесет и три години след дебюта й в "Години за любов" и още петдесетина роли на екрана, тя е безалтернативната царица на българското кино. Без нейната женственост, жилава, вдъхновена и гальовна, киното ни би се задъхвало от емоционална астма. А Жените на Невена Коканова разтуптяват поколения с безотрадността на красотата и драматизма на преживяванията.
Безжалостни към останалите хубавици в киното ни, нейните героини владеят зрителската любов с магическия деспотизъм на очарованието - и в най-епизодичната роля, и в най-трафаретната сцена, тя съумява да издърпа неподозирани стрели от актьорската си тетива и да ги изстреля в кадър. Могъществото й е всеизвестно - оператори и режисьори безуморно разказват за трансценденталните измерения на нейната киногеничност - Коканова просто застава пред обектива и камерата я следва в транс.
Нейните Жени са всякакви: любовници и баби, многострадалки и еснафки, аристократки и плебейки, грешници и жертви, интелектуалки и селячки... И независимо дали се забавляват с онзи сипкав, гърлен, бълбукащ смях, дали се полуусмихват с недоизказана тъга или се втренчват със зелената сериозност на погледа, те са вечните изкусителки.
Независимо че вече е пленила публиката с няколко жизнерадостни роли, звездният й път започва с Ирина от екранизацията на "Тютюн" (1962). С колизиите на ранимата провинциална патриархалност - изпомачкана в пръстта на чувствата, доведена до агресивна саморазруха. Фаталната злочестница е изобразена от съвсем младата Невена Коканова с такава дълбинна екзалтираност, че никога занапред романът на Димитър Димов "Тютюн" няма да бъде екранизиран без носталгия.
Из пристрастията ми изниква печално-страстната Лиза от "Крадецът на праскови" (1964), обречена на любов в безпощадно време. Оперната певица Ана от "Карамбол" (1966) се разхожда влюбено по бургаския бряг, стресната от измамата на чувствата. На диван се изтяга буржоазната наследница Герда от "Дъх на бадеми" (1967), изтикана от режима в мансардата на химерите. Неда от "Отклонение" (1967) се шегува и тъгува в две възрасти, но дори археологическите й умения не спасяват емоционалните й разкопки в спомена.
Плахата сладкарка Тинка от "Момчето си отива" (1972) безмълвно попива през тезгяха момчешкия възторг. Лекарката от "Обич" (1972) делово стяга куфара за Виетнам, тъй като за нея войната е избавление от мирната самота. Снахата от "Дърво без корен" (1974) е единствената от семейството, протегнала ръка на Гатьо сред фъртуната на носталгията. С глуха обреченост Невена от "Спомен за близначката" (1976) съзижда мистични мостове между града и селото, младостта и болката, битието и отвъдността. Голямата етърва от "Дами канят" (1980) си пере на воля под душа и няма сила, способна да взриви челичената й примитивност. Отпусната, безропотно обръгнала от социализма, Мече Бу от "Искам Америка" (1991) намира сетни сили за закъсняла прегръдка. Гаровата чиновничка от "Сезонът на канарчетата" (1993) пуши накриво цигара и състрадателно погалва чуждата драма...
Заглавията са много, режисьорите - също, а Коканова е сред щастливките, за които са написани специално роли: от Блага Димитрова в "Отклонение" и от Константин Павлов в "Спомен за близначката". Тя е и актрисата с две заглавия в превъзходна степен: "Най-дълата нощ" (1967) и "Най-добрият човек, когото познавам" (1973)...
В черно-бяло или в цвят, в едър или общ план, нахално млада или с нахални торбички под очите, брюнетка или блондинка, Невена Коканова стреля чрез героините си право в зрителската душа. Мекотата на жестовете и нюансите на тембъра властно отскубват и най-нищожното кълнче безличие от екранното й присъствие.
Недостъпна и достолепна, Невена Коканова до края се държа като голямата звезда на българското кино. Каквато е.

Геновева Димитрова