Краят на Ефир 2

"Снимка за спомен" на Екатерина Генова за Ефира предизвика у мен три усещания - на печал, проблясък и разбиране. Печалното е най-важното: в България всъщност с отдавна и нарочно предизвикания край на Ефир 2 бе съсечена възможността да се появи истинска гражданска телевизия, която следи със своите камери не пулса на политиците, а пулса на обществото. Проблясъчното е, че Каналът до голяма степен е заимствал, копирал от Ефира, за да изгради отделни свои предавания; а разбирането е, че без цялостна програмна концепция, от която духът на независимостта и отвореността е неизменна и неотделима част, никое предаване не може да надмогне сковаващите рамки на държавния екран. След изчезването на петте симпатични точки, тук телевизията вече може да бъде само подчинена - било на властта, било на пазара. Но да караме поред.
Ефир 2 тръгна с идеята да бъде другата телевизия, тоест тази, която е различна и от официалността, и комерсиалността. Въпросът беше не да се опозиционерства, а да се алтеранати-визира: обществото в цялост като по-важно от институциите в частност. Случваше се една журналистическа телевизия, в която не толкова скучното изреждане на гледни точки от властови фигури, колкото динамичното преобръщане на визии и мнения беше важният момент на другостта и свободата. С всичките си несъвършенства, пробиви, избързвания, ентусиазми Ефир 2 всъщност беше обещанието за телевизията, каквато можеше да бъде, ако се подчинява само на правилата на професионализма и обективността, не на пропорционално измереното екранно присъствие съобразно парламентарното представителство. Той всъщност е пропуснат шанс и може би още с неговото бастисване трябваше да ни светне, че по нашите географски ширини ще се запази добре познатото балканско деребейство, което цени и вика "евалла" не на способностите и таланта, а на послушанието и блюдолизничеството.
След позорното уволнение на Нери Терзиева, екипът, естествено, се разбяга. Всеки намери пристан някъде, а част от предаванията на Ефира тръгнаха по Канала. Разбира се, те са по-безобидните - тия, които просто развличат, но не провокират (изключение като че ли прави само "Частен случай"). "Ефирна" е и формулата на редица обзорни политически рубрики, но липсата на хъс си казва думата: сравнете само "Екип 4" с "Днес +" или тогавашната Светла Петрова със сегашната. За щастие, не всичко е загубено: "Шок" е много различно предаване от "Чай", но и при двете се е запазил Духът на Ефира - любовта към независима, гражданска, различна телевизия. Но за нея са нужни личности, а те като че ли не са предпочитани на "Сан Стефано" 29. Уволнението на Елена Йончева миналата година и проблемите на Драгомир Драганов през тази доказват достатъчно убедително това недолюбване.
Всъщност това, което изяде главата на Ефир 2, бяха началниците и политиката. Първите не искаха проблеми, вторите се почувстваха застрашени. В един момент журналистите натрупаха ресурси, способни да напълнят със съдържание дрънчащия днес на кухо (поне за електронните медии) израз "четвърта власт". Те взеха преднина, превърнаха се не само в транслатори, но и в инициатори на социални послания и внезапно се възправиха като преки и никак лесни за преодоляване опоненти. Властта просто се събра "дорде е мъничка змията" и й строши с крака главата. И в този смисъл Ефир 2 е жертва на сбърканата българска политика, както, прочее, сме жертва и всички ние, които я изтърпяваме вече 10 години.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин