Толкоз

Вазов е по-скоро история, отколкото литература.
Неизживяното ни все още от някои Възраждане.
Вазов, традиция на българския творец, хванат под ръка с властта, признат, честван, увенчан.
Вазов - основа, върху която с различен успех са се упражнявали да тъкат килимите, чергите, постелките, халищата или ковьорчетата си българските писатели. С малки изключения.
Вазов ми се случи отдавна. Не ме кара да се връщам назад и да го препрочитам отново. Позната равнина.
С малки изключения.
"Чичовци", "Хаджи Ахил", някоя и друга глава от "Под игото", шепа стихотворения.
Ироническото, не възторга. Дребното, не възвишеното. Смехът, не умилението.
Вазов без писателска поза, а по домашни пантофи, неглиже, как сам си се подсмихва в огледалото. Чува се: "Господине, бъди американец, благородно."
Вазов на децата, които го четат с речник, в задължителната програма, автор на песни, толкова познати, че не им знаят автора.
Не им стяга гърлото. За тях е не дядо, а пра-пра, пожълтяла снимка, неясност.
Старост-нерадост.
Без него липсва камъкът, от който да се оттласнеш.
С него се връщаш чак в Сопот.

Силвия Чолева







150 думи за Вазов

До 27 юни 2000 година, когато ще празнуваме 150 години от рождението на Иван Вазов, "Култура" ще публикува по 150 думи на българи, които имат отношение към Патриарха на българската литература.