Библиотеката е мястото
- До началото на 1997 в печата излязоха много скандални публикации за Народната библиотека, а сега за вас се пише доста по-малко. Защо така?
- Това е работна тишина. Около нас пак има медиен шум, но вече не е свързан със скандали, а с духовни и книжовни събития, защото Народната библиотека има винаги какво да поднесе на ония, които се интересуват от култура и от книга. И слава Богу, че няма скандали. Преди време, през 1996 г., ръководството на Библиотеката беше обявило война на служителите и смяташе, че така се осъществява "реформа". Това е обичайният случай, когато неспециалисти застават начело на организация с традиции. Традиции, които тези хора преднамерено искат да рушат. Но от 1996 насам, след като си отиде г-жа Вера Ганчева, но ни остави "наемателите" си, в библиотеката остана един огромен скандал, който и днес ни срами като институция, като нация, като държава. А колкото и да говорим за този несравним скандал, обществото вече не ни обръща никакво внимание. Да, в Националната библиотека на България има нощен бар със стриптийз, има драстични прояви на неприличие. Няма друга страна по света, в която да се съчетава несъчетаемото. Освен в Тирана, доколкото знам. Но точно София е сочена като отрицателен пример - било пред унгарска, било пред чешка и полска (и то не само пред специализирана) публика. Хората ни казват: "Навсякъде библиотекарите сме бедни, но да се допусне чак такова безобразие... Може да нямаме достатъчно помещения за хранилища, но няма да постъпим като в София." Аз питам това не е ли скандално? Обществото ни свикна с този факт, обръгна. Случи ми се да взема такси, шофьорът не беше софианец и аз му казвам: "Закарайте ме до Народната библиотека". А той пита: "Къде е това?". Като му обясних, чувам: "Ами така кажете, в бар "Библиотеката"! Беше карал доста клиенти до заведението, но не и до самата Библиотека. Вярно, нашите читатели не са от тези, които редовно се возят в такси. А скандалът продължава и нито един вестник, нито едно радио не поискаха да отразят цялата сила на проблема, освен радио "Свободна Европа". Тези хора от януари т.г. не си плащат ток и вода; всички разноски поема бедната Народна библиотека. Но хората от бар "Библиотеката" са част, изглежда, от мощната групировка "МИГ", които на свой ред си имат услужливи медийни приятели. Това е скандалът, но как той да влезе във вестниците? Иначе Библиотеката има какво да предложи на медиите. Почти всеки ден имаме изяви - откриване на изложба, промоция на нова книга, дори концерт - оказа се, че имаме отлична акустика на втория етаж и стават великолепни концерти.
- А имате ли конкретен образ на обществените искания, съобразно които консервативна институция като Народната библиотека да се отваря към публичното пространство?
- Народната библиотека не е обикновено хранилище на българската книга - тя съхранява националната и европейската културна памет. Тук са едни от най-ценните колекции от ръкописи, старопечатни книги и документи. Тук е втората по големина в Европа колекция от османски документи. Броят на чуждестранните читатели непрекъснато се увеличава. Опитваме се да дигитализираме библиотечното пространство, да популяризираме колекциите си, да участваме в каталози, разпространявани по компютърен път, и така да увеличаваме интереса към библиотеката. Така отговаряме на изискването за повече и повече информация. Сложихме край на затворените фондове и вече всичко е на разположение на читателите. Няма по-демократична институция от библиотеката, казвам аз. Читателите искат да получават всичко ново, което е отпечатано. От самото си основаване Народната библиотека е депозитна - и тук издателите са наши длъжници. Досега все още са задължителни 20 екземпляра. Да, много са, но такъв е законът. Но има издатели, които не предоставят дори и по два. Кой да разбере, че тези книги ги получава не някоя частна библиотека, а ще ги пази тяхната собствена Национална библиотека. И по-важното: издадените от тях книги ще бъдат съхранени за много повече години напред, отколкото където и да е другаде. Някои издатели нехаят и относно направата на една истинска национална библиография. Те все още не съзнават, че с влизането им във фондовете на Народната библиотека книгите, самите издателства, стават популярни и у нас, и в чужбина. Слава Богу, на първо четене в парламента мина нов закон за депозита, а според него задължителният брой предоставяни екземпляри е седем. Но никой никога няма да може да попълни пропуските във фондовете на Библиотеката, дължащи се на издателско неразбиране. Моля ги: депозирайте всичко. Заради следващите поколения, заради възможността утре да се знае какво, кога и как се е чело днес. Какви са били интересите на издателите и вкусовете на читателите.
Публиката очаква от нас и най-новата чуждестранна книжнина - и за да разполагаме с нея, разчитаме главно пак на чуждестранните си партньори. Ние общуваме с всички национални библиотеки в Европа и с много щатски библиотеки. Дано Министерството на културата след моя разговор с новия зам.-министър доц. Райна Гаврилова (а тя е човек, влизал и чел в библиотеката) ни обърне нужното внимание. Защото Народната библиотека е най-бързият път към евроинтеграцията. И не преувеличавам - като фондове и специалисти ние сме на европейско ниво. Като техника и средства обаче ме боли да кажа къде сме. Защо Библиотеката е мощен интеграционен фактор? Защото от нас искат всички свидетелства на българската словесна култура и в частност нашите научни постижения. Така нараства смисълът на библиотечния обмен. В световен мащаб библиотечните организации имат огромни традиции в изграждането на библиотечна мрежа. Който иска от културата да започва българската евроинтеграция, то да заповяда в Народната ни библиотека. Грешно е становището, че само Министерството на културата трябва да подпомага Библиотеката и всички нейни духовни и изследователски дейности. Това трябва да е основна държавна грижа.

- През последните 10 години Народната библиотека превърна ли се в ресурс на държавната администрация?
- Не бих казала. Чакам българските управляващи да проумеят, че информацията е преди всичко власт. Българската администрация все още не подозира какво богатство може да има в лицето на Народната библиотека. Казвала съм го, включително пред президента на републиката, че аз, която през повечето време работя и живея в миналото и чрез него, съм разбрала едно: когато книгата е основна държавна политика като през Борисово, Симеоново, Иван-Александрово време, България е била мощна и във всички други отношения. Аз съм се сраснала с книгите, с ръкописите и съм сигурна в това. С какво в момента можем да сме актуални в Европа - с прехода към т.нар. информационно общество и с духовните си ценности - е, те и двете са заложени в Народната библиотека. Очаква се закон за библиотеките, а ни се иска в бъдеще да има и специален закон за Народната библиотека като уникална за България институция. Дано го доживея.
- Как се справяте с финансовото обезпечение на Библиотеката?
- Отпуснатите ни пари са повече от скромни. Едно сравнение с националните библиотеки на Чехия, Полша, Унгария за един и същи период от 7 години назад сочи, че в България получаваме между пет и десет пъти по-малко. От чешката цели 17 пъти по-слабо е финансирането ни. Болно ми е, като виждам, че дори Народната библиотека в Белград е по-добре от нашата. Вярно е, че в една тоталитарна държава се дават много пари за култура, защото културата там е витрина и декор, прикриващи липсата на истинска духовна свобода. И все пак със завист гледам техните библиофилски издания, свързани с ръкописното им наследство. А тук, в библиотеката, по 10-12 години стоят и събират прах такива издания, като "Опис на ръкописите в Рилския манастир", "Опис на българските ръкописи в Санкт Петербург", "Приписки на българските книжовници от Х до ХVIII век" - все капитални трудове, свързани с културната ни история, а за тях няма и няма пари...
Въпросите не опират само до бедност на държавата. Всяка библиотека е жив организъм. Как да спрем комплектуването на събирани 35-40 години списания? Идели години, като се оправим, да ни дадат пари. Хубаво, но как ще намерим тези пропуснати завинаги издания и с какво може да се извини една непълна колекция? Не е само до Министерство на културата - работите опират до Министерство на финансите и валутния борд. Колкото по-малък бюджет за култура, още по-малък за нас. Скоро ще се стигне дотам, че да нямаме пари да купуваме ръкописи и старопечатни книги. От това, че тези книги няма до постъпят в националното книгохранилище, губи България. Държавата губи и от липсата на автоматизация в Библиотеката. Нашите каталози трябва най-после да излязат в Интернет, за да може Народната библиотека да бъде използвана буквално във всяка точка на Европа. Това обаче изисква доста пари и нова техника. Всички наши компютри и софтуерни продукти са от дарения. Министерството досега не е дало нито лев за тази изключително важна национална задача - библиотечната автоматизация. Взимали сме от фондации - най-вече от "Отворено общество", а напоследък и от "Бъдеще за България". А от нас очакват да бъдем пример за останалите български библиотеки. Какъв пример, когато аз не съм сто процента сигурна в противопожарната безопасност на Народната библиотека. Това е на пръв поглед много скучен въпрос, но за една библиотека електрическата инсталация е от първостепенна важност. Народната библиотека може да се окаже застрашена от пожар, защото инсталациите не са подменяни от 1955 г. Може да е банално, да е неинтелектуално, но аз вече се страхувам за фонда. Да си дарител за такъв ремонт е непрестижно, но дано намерим такъв! В момента културното министерство отделя пари за строежа на едно голямо хранилище в кв."Изгрев", но строежът върви бавно, периодично се замразява... Миналата година бяха отделени 200 милиона и работата се засили, но тази година изглежда ще бъдат по-малко. Със завършването на това хранилище НБКМ ще си прибере фондове от околните села. Книги има в Осоица, в Подгорие и те са обречени на лошо съхранение и са трудно изпълними като поръчки, ако читателят ги поиска. Там много рядко можем да изпратим кола и фондовете са практически мъртви.
За пари можем дълго да приказваме, но важното е да се проумее едно. Никоя национална библиотека не може да бъде печелившо предприятие, а Министерството на културата иска да имаме собствени приходи. За тази година от нас искат 165 000 лева. Това е непосилна сума. Откъде да ги вземем? Направихме картата по 10 лева за 12 месеца четене, но много читатели не ни разбират и протестират, карат се със служителките на гишето... Една държава, която не може да поддържа национална библиотека, е наистина за окайване. Кажи ми каква ти е Националната библиотека, за да ти кажа в каква държава живееш! Това важи за всички четящи хора по света.

- Какви изследвания се провеждат тук?
- Народната библиотека е и престижен, и уникален научен институт. Тук се разработват проблемите на балканското ръкописно-документално наследство, проблеми на библиографията, без която, както знаем, няма наука, на библиотекознанието, библиотечното законодателство, проблеми на различните категории читатели. Във връзка с това мога да кажа, че от 1 юни 2000 г. откриваме 2 читателски места за слепи и слабозрящи читатели в читалня - 5.
- Усещате ли заплаха от виртуализирането на библиотеката? Има ли опасност НБКМ да се превърне в една хартиена провинция?
- Лично аз съм от онези динозаври, които не харесват виртуализирането на словесността. Но бъдещето е на Интернет и ние сме длъжни да се съобразяваме с това. Библиотеката трябва да бъде притегателен център първо за най-младите читатели. Да бъде шумно от обмяната на мисли и книги. А това не може да стане само чрез Интернет. В моята научна област (аз се занимавам с ръкописи) виртуалната библиотека е само спомагателна дейност. Не че няма да дигитализираме, да подготвим разпространението на ръкописите на съвременни носители, но изследователите знаят, че разглеждането на ръкописа, особеностите на писмото, водният знак, украсата не могат да бъдат заменени от компютърната визия. Интернет обаче очевидно е бъдещето, виртуалната библиотека също. Тъй че трябва да постигнем, трябва да отговорим на желанията на нашите днешни, но най-вече на утрешните потребители.
- А каква е вашата представа за съвършената библиотека?
- Моята представа за идеалната библиотека е библиотеката на Рилския манастир - ако библиотеките бяха само за направата на справки, щяха да ги строят на летищата, казваше един мой учител. За мен библиотеката е да отидеш някъде далече, в закътано място, което пази атмосфера от 500 години и да попаднеш внезапно сред създателите й. Но това е моята романтична представа. А днес и тук Народната библиотека трябва за цялата нация да бъде генератор на духовност и интелектуална свобода.

2 май 2000 г.

Разговора води Марин Бодаков


Разговор с проф. д-р Боряна Христова, директор на Националната библиотека
Св. св. Кирил
и Методий