Какви чужбини, какви родини!

Познавам Марта от 1971 г,, когато вилнееше в квартала наравно с палавите момчета. Ужасното дете с одрани колене, раздърпани гащи, вечно тичащо с пръчки и абсурдни на това място въдици, налитащо на бой, силно смущаваше заспалото спокойствие на дъновистката махала. Тя живееше в къща на дядо си, художника Александър Стаменов. Около нея всички с различна интензивност се занимаваха с изкуство, баща й, майка й, една от бабите и, разбира се, Сашо Стаменов. Домът на ул. "Латинка" беше вечно препълнен с известни артистични люде. Тогава нейната работа беше да ходи с голямо нежелание на училище и да изобретява все по-стряскащи пакости.
Житейски перипетии отвеждат кварталното страшилище Марта и баща й във Виена. Когато през 1973 г. за пръв път след бягството й се видяхме в австрийската столица, Марта посещаваше елитна английска гимназия и макар в джоба на джинсите й още да дрънкаха стъклени топчета, семки и бонбонки, тя с голяма ерудиция ми откриваше архитектурни прелести и музейни богатства на австрийската столица. Очевидно беше, че Виена е нейният град. Марта следва история на изкуството във философския факултет на Виенския и Залцбургския университет. Една зима на 1982 внезапно се появи в София и каза: "Ще ровя тук по библиотеките, защото правя докторат за българо-австрийски връзки в изобразителното изкуство през 20-те и 30-те години. Нали съм българче, трябва да се работи в тази насока". Преседяваше дълги часове в библиотеките, гонеше фотографите, стряскаше се от нашето "чакай малко, има време" и през 1984 г. фрау Марта Стаменов стана доктор на философските науки в Залцбургския университет. Последваха 10 години работа в Кюнстлерхауз, множество организирани от нея изложби, участия в кураторски проекти, публикации. Колко беше щастлива, когато "докара" прекрасна изложба от офортите на Рембранд в София, в Галерията за чуждестранното изкуство. Сътрудничи на проф. Ото Щайнингер в проекта му "Официалното и забранено изкуство в бившите социалистически страни", и повери българската част на изкуствоведката Татяна Димитрова. Междувременно Марта овладя изкуството на консервация и реставрация на картините. С еднаква отговорност "лекува" фамилните портрети отпреди шест века, поверявани й от изтънчени аристократи, обитатели на истински замъци и произведения на съвременното австрийско изкуство.
Последната й изява е организирана в Дом Витгенщайн, (10-14 април) със съдействието на директора му Николай Каталиев и на българския посланник в Австрия Кирил Калев - самостоятелна изложба на нейните картини-обекти. Експозицията, озаглавена "Земя и море", представлява над 60 разноформатни пана. Огромна таблица със снимкова документация изяснява технологическия процес на създаваните обекти. От безбройните си пътувания по света Марта се връща с раничка, пълна със земя. Разноцветната пръст, укрепена върху паната, се изпича от слънцето, образува случайни напуквания и фактури. Морските картини пък ги рисуват средземноморските вълни, нанасяйки върху цветен фон своя пясъчен отпечатък. От 5 май т.г. паната на Марта Стаменов са изложени в компанията на работите на двама унгарски художници в шлос Гутенберг, собственост на изкуствоведката графиния доктор Сорая Стубенберг.
Като разказах на Марта за "великденската" инициатива на родните политици по отношение на младите, успели в чужбина българи, тя отсече в нейния си грапав стил: "Абе како, какви ги дрънкалясаш, каква младост, та аз съм на 42, кой пък се интересува от изкуството, а пък изкуствоведите кой ги бръсне, а пък тия защо делят хора, какви ти днес чужбини, какви ти днес родини. Трябва да се бачка и толкоз!"

Барбара Олшевска