Музициращият човек

На последния, 31 международен фестивал "Софийски музикални седмици", тръгнах с желание, но и с известни опасения за качеството на концертите, които ще чуя. Нещо повече - доколкото през последните 6 месеца повече пиша, говоря или слушам музика във виртуалния свят на Мрежата (даже и вестник "Култура" вече чета само там), то струваше ми се интересно да се докосна отново до живата музика, до музиката, която се сътворява пред нас, за нас - тук и сега. И с удоволствие бързам да констатирам, че резултатът беше положителен, че видяното и чутото разсея за пореден път прокрадващите се катастрофични прогнози за това, че той, концертът, вероятно просто ще изчезне, за да бъде заменен единствено от тегленето и слушането на музика, записана във формата МР3 или някакъв негов бъдещ усъвършенстван вариант... Защото човек явно има нужда да наблюдава и преживява музиката заедно с другите и най-вече - ведно с изпълнителя, с музициращия човек, стоящ в центъра на оная добра стара форма на досег с музиката, наречена концерт. При все конкуренцията на вторичните, че дори и вече третичните канали за слушане на музика: радио и телевизия, касетки и компактдискове, Интернет и какво ли още не... Явно концертирането, това специфично опредметяване на човешкото усилие за сътворяване на звук, продължава трайно, неизменно да събира публика за участие в ритуала, наречен концерт или пък фестивал. "Софийски музикални седмици" също запазват своя основен набор от слушатели, за които истинското тайнство може да се сътвори само в концертната зала. И така, през рецензираната седмица публиката можа да чуе програмата с френска музика на Симфоничния оркестър на Националното радио (26 май, зала "България") и да преживее заедно с оркестрантите и диригента Милен Начев бляскавия финал на Трета симфония (с орган) от Сен-Санс или изпълняваната май за първи път у нас Фантазия за пиано и оркестър от Дебюси (солист Йовчо Крушев). (Впрочем оттук следва и една важна критика към организаторите - в иначе доста луксозната им програма няма достатъчно информация за композитори, творби и изпълнители, а посочването на отбелязваните годишнини не може да компенсира това; не са указани и премиерните изпълнения за България, което е важно и във връзка с представителността на всеки един международен музикален фестивал). Друг досег със силно въздействащата воля на музициращия човек предложи интересният проект на виолончелиста Венцеслав Николов. В границите на два сутрешни концерта (27 и 28 май, Крипта на Храм-паметник "Св. Александър Невски") публиката имаше възможността да преживее шест Бахови сюити за соло виолончело. И да се наслади на почти недоловимата, но важна за търсещия съвършенство творец, разлика при повторното изсвирване на някои части на бис с друг лък. Удивително и действително уникално е впрочем да можеш да преживееш подобно вникване в произвеждания от тебе звук, което те кара да преследваш по-доброто решение в иначе неподходящата (според мен) за свирене на Бахова музика зала на криптата. Защото всичко там - и ниският свод, и православните икони, и почти гърмежното изшумоляване на някой лист хартия, не са в спецификата на избраната програма. От друга страна обаче, трудностите очевидно спомагат за крайната концентрация, а преодоляването на странични проблеми помага на изпълнителя да вникне още по-дълбоко в интимния свят на композиторската творба, избрал да представи убедително пред нас.
Програмата на друг концерт, доказал убедително правата на музицирането дори и днес, между двата века и на ръба на виртуалната действителност, бе изтъкана пак от Бахова музика, но този път това бяха концертите за едно, две или четири пиана. Стела Димитрова-Майсторова, Димо Димов, а също - по-младите Веселин Стамболов и Виктор Вълков, заедно със "Софийски солисти" под диригентството на Пламен Джуров музицираха стремително и прецизно, устойчиво и зряло, с ясната сигурност, че представят музика красива и значима, вълнуваща, непреходна (29 май, зала "България"). Друго открояващо се изпълнение бе това на младата арфистка Нина Малеева (31 май, камерна зала "България"), която разгърна пълноценно бляскавите качества на своя сравнително по-рядко звучащ като солов инструмент. На свой ред полският пианист Анджей Пикул (1 юни, камерна зала "България") поднесе стилна програма, концентрирана изключително към вникването в неуловимия финес и ярката сила на Шопеновата музика. Различни са проявите и вариантите, под които се представя пред нас музициращият човек. Сам (а може би дори самотен) със своя инструмент, или пък заедно с другите, в общо усилие за претворяване на музиката, той ни доказва отново и отново правото на съществуване на форуми като Международния музикален фестивал "Софийски музикални седмици".

Росица Драганова