Фрагменти от Седмици

Фестивалът "Софийски музикални седмици" отново, както всяка година в края на концертния сезон, се постара да предложи на своята публика разнообразие от творчески индивидуалности, изпълнителски състави и музикални жанрове. В тазгодишното му - 31-во издание - приоритет като че ли имаха соловите и камерните ансамблови изяви или по-точно - тъкмо в тази област откроих за себе си "върховете" на фестивалната програма (поне що се отнася до проявите, които посетих). Един от тях безспорно беше концертът на именитата ни органистка Нева Кръстева (4 юни, зала "България") с програма, озаглавена "Bach in C". Известно е, че в музиката на XVII и XVIII век всяка тоналност носи своя емоционален - а често и сакрален смисъл и че това с особена сила важи за големия немски композитор. Бах в "до" - това са двете страни на човешкия дух, изтъкан от светлина и страдание. Това са Бах - философът (в Пасакалията в до-минор, в големите прелюдии и фуги в до-мажор и до-минор, изградени от изпълнителката като мащабни и величествени музикални постройки) и "светският" Бах (в Трио-соната номер 5 или Партита "О Боже, ти, който си смирен!"BWV767), представен от органистката в цялото многообразие от "земните" си чувства и страсти. Със сърдечните си аплодисменти и оригиналния поздрав на студентите към тяхната професорка присъстващите дадоха "външен" израз на удоволствието си от този чудесен концерт. Но в залата имаше и още нещо - една особена, неуловима, неназовима с думи атмосфера и съм сигурна, че всеки, бил там и докоснал се до изкуството на Нева Кръстева, се почувства поне малко по-добър и по-богат.
Естествено е в годината на Бах да има разнообразни прояви, посветени на неговото творчество. "Й.С.Бах и неговото време" беше названието на майсторския клас за певци, проведен от Ирина Щиглич в рамките на Софийските музикални седмици. В заключителния концерт на участниците (4 юни, НДК) младите музиканти, независимо от различните си гласови данни и професионално ниво, демонстрираха не само любов към музиката на Бах, Хендел и Перголези, но и искрено желание да проникнат в нейното богатство и красота. Всеки от тях, в съответствие със собствените си предпочитания и възможности, открояваше различни страни на бароковото изкуство - философската лирика (подчертана в изпълнението на Таня Казанджиева), мъжествената героика (изваяна от Пламен Бейков в ария из ораторията "Месия" от Хендел) или великолепните му багри, пресъздадени от Йоанис Кьорцоглу с подчертано чувство за стил и изключително редкия и специфичен тембър на контратенора.
Втората седмица на фестивала предостави интересна възможност за съпоставка между различни клавирни интерпретации. Анна Стойчева (2 юни, чийто концерт беше включен не само в програмата на "Софийски музикални седмици", но и в постоянния цикъл на НДК в Салона на изкуствата "Подиум на младия изпълнител") доказа още веднъж, че е пианистка от световна величина. Посягането към популярни, трайно навлезли в клавирния репертоар произведения винаги крие известни рискове, защото публиката по принцип е консервативна и дори несъзнателно се придържа към вече установени "модели" на изпълнение. Анна Стойчева обаче много успешно преодоля тази опасност и още в началото на програмата си доказа, че е музикант с остро чувство за съвременност и със собствена, оригинална трактовка на музиката, която свири. Драматичният Моцарт (Фантазия в до-минор) и поетичният Шуман ("Крайслериана"), съчетани с големия емоционален диапазон и свободното владеене на клавирната изразност, откроиха различни страни от нейното дарование. Интерес предизвикаха и петте етюда, обединени от общото название "Етюд-фантазия" от почти непознатия у нас съвременен композитор Джон Корилиано, които пианистката изпълни с вдъхновение. Ако трябва с една дума да се опише изкуството на Анна Стойчева, то това е изящество и то се прояви особено ярко в Сонатата в ми-бемол мажор оп.31 №3 от Лудвиг ван Бетховен. Тук всеки детайл беше изпипан до съвършенство, а изостреното чувство за стил на изпълнителката й помогна да намери точния баланс между виенската класика и зараждащия се романтизъм. За разлика от лиричния натюрел на Анна Стойчева, Франк Бралей (6 юни, камерна зала "България") се изяви като интерпретатор с подчертан афинитет към "голямата" романтична музика. Широк диапазон на чувствата, виртуозност и "концертност" характеризираха неговото изпълнение. Извеждайки на преден план емоционалните, динамични и темпови контрасти, той придаде неподозиран блясък на жизнерадостния Италиански концерт от Й.С.Бах, на задълбочената Соната в ла-бемол мажор оп.110 от Лудвиг ван Бетховен и на колористичните Прелюдии от Клод Дебюси. Франк Бралей разгърна напълно възможностите си в "Погребално шествие" и "Траурна гондола" от Ференц Лист - пиеси, които изискват от изпълнителя не само съвършено владеене на инструмента, но и проникване в онова специфично за XIX век усещане за света като проекция на творческия дух.
В разнообразната програма на фестивала бих искала специално да откроя вечерта, посветена на творчеството на Игор Стравински (5 юни, камерна зала "България"). Не се боя да я определя като едно от събитията не само на Софийските музикални седмици, но и на столичния концертен живот въобще. Серенадата за пиано (изсвирена с много вдъхновение от Албена Димова) и съвършеното изпълнение на Росен Идеалов на Три пиеси за соло кларинет подготвиха "гвоздея" на програмата - сравнително рядко изпълняваната у нас "История на войника". Под майсторското диригентство на Пламен Първанов, в съчетание с чудесната рецитация на Павел Герджиков, творбата се изля "на един дъх". Динамична и завладяваща, приказката за войника и дявола "хвана" публиката още от първите тактове, а инструменталистите (Кеворк Мардиросян-цигулка, Росен Идеалов-кларинет, Александър Сарандев-фагот, Иван Хаджийски-тромпет, Костадин Бакърджиев-тромбон, Румяна Михайлова-ударни, и Георги Велков-контрабас) мислеха във впечатляващ синхрон и разкриваха все нови и нови черти от оригиналната творческа концепция на композитора.
В един от последните дни на Софийските музикални седмици публиката имаше още едно незабравимо преживяване. На 8 юни в камерна зала "България" се представи струнно трио от Израел в състав Рима Каминовски-цигулка, Роберт Мозес-виола, и Йорам Алперин-виолончело (и тримата - оркестранти в Израелския филхармоничен оркестър), което вече близо две десетилетия концертира с голям успех в редица страни. Изпълнението на този ансамбъл може да се опише с една-единствена дума - перфектно! Но макар и точно, определението би било непълно, защото перфекционизмът означава най-често техническо съвършенство. Ансамбълът обаче отдавна е отминал този етап и поднася на своите слушатели голямата Музика - било то съвременна (Марк Копитман - Cantus №2) или класическа (Лудвиг ван Бетховен - Струнно трио в сол-мажор оп.9 №1). Във втората част на концерта към тях се присъедини прекрасната ни пианистка Анжела Тошева и Клавирният квартет в сол-минор от Йоханес Брамс се превърна в едно от тези редки, вълнуващи преживявания, които зареждат с емоции за дни напред и трудно могат да се изличат от паметта. Като всеки фестивал и Софийските музикални седмици имаше своите прекрасни и своите недотам успешни изяви. Помнейки хубавото от него, оставаме с очакване за следващите му издания.

Лили Крачева