Очарователна старост

В продължение на четиридесет години те ядат боб. Вече не е ритуал, не е и навик, все още е удоволствие. Както не биха могли да живеят един без друг, така не могат да си представят трапезата си без боб. Косите им са побелели, а годините, през които са заедно, вече не се знае колко са. Това са героите от "Боб" в постановката на Плевенския театър (режисьор Димо Дешев) - четвъртата сценична реализация на пиесата на Елин Рахнев. Този прочит на пиесата допълва различните ъгли, от които всеки един от режисьорите е погледнал на текста. За разлика от динамичното представление в Народния театър, в което Мария Каварджикова и Валентин Танев постоянно се надиграват и изпитват удоволствие от това. За разлика също от лиричната постановка във Варненския театър, в която между двамата герои стои любовта и те знаят, че ще бъде така, докато побелеят косите. В плевенския спектакъл косите им вече са бели, Той (Христо Домусчиев) и Тя (Саша Филипова) вече наистина са стари. Има нещо лирично в тяхната старост, но тя не е скучна и сива, като това, което присъства сутрин, обед и вечер на тяхната маса. Тя е вече на възраст, но все още се заглежда по млади мъже, и все още ги харесва. Той е участвал в много войни, но все още е жизнен, подвижен, марширува напред-назад. Животът им е дълъг, интересен и разнообразен, има какво да си спомнят и за какво да разговарят. Някога в миналото се е появил и Пианиста, бил е между тях, но Той не е разбрал, а днес на рождения си ден трябва да научи.
В другите представления Пианиста преминава само за малко, без да остави белег в техните отношения. В тази постановка в ролята виждаме двама актьори - Мариета Калъпова и Генадий Николов. Те са като представата на Той и представата на Тя за Пианиста. През цялото време стоят и гледат Той и Тя, както ги е наблюдавал музикантът през една тяхна любовна вечер. Когато четиримата се срещат, диалогът преминава в танц.
Интересно и приятно представление, което не само допълва гледните точки към "Боб", но и разнообрази столичния афиш.

Татяна Пантилеева