Кино с опера и кимоно

"Нагоре-надолу" на Майк Лий е изненада - и като занимание, и като атмосфера. Досега авторът му бе ценен заради пронизителната рефлективност към екзистенциалните измерения на урбанистичното битие. "Голи", "Тайни и лъжи", "Момичета с професия" са парливи драми на днешността. Комплекси и просперитет, неудовлетвореност и лъчезарие, мизерия и страх се прескачат по паянтовите стълби на човещината. В тези филми Лондон е обиталище на вкочаняващи самоти, втренчени в кривите огледала на собственото си всекидневие. С неистова сърцатост и енергия Майк Лий съшиваше, филм след филм, изпокъсаните съдби на своите герои и най-вече героини. Бледи сенки на мечтите си, те вилнеят из пространството на болката - алкохолизират добродушието, професионализират безлюбовието, банализират екстаза... Майки, дъщери, сестри, приятелки, любими - редови жени от метрото, нито красиви, нито дръзки, а чудни. Както и филмите, в които добротата се търкаля като златна ябълка в калта. Едновременно поет и терапевт на отчуждението, Майк Лий съграждаше свят - причудливо-смешен. И отворен за всяка публика. Неслучайно е любимец в Кан: "Голи" получи наградата за режисура през 1993, "Тайни и лъжи" - "Златна палма", наградата за женска роля на Бренда Блетин и наградата на ФИПРЕССИ през 1996.
"Нагоре-надолу" се втурва в друга епоха - 80-те години на миналия век. Главните герои са известни исторически личности - композиторът Съливан и либретистът Гилбърт. И филмът се занимава с техните вдъхновения, успехи и провали по скалата "нагоре-надолу" и обратно. Те са англичани в Париж и пишат/поставят японска опера. Почти заключен между сцената, спалнята, ресторанта, гримьорната и салона, филмът диша чрез виртуозното обиграване на интериора - статуетка, пискюл, ветрило, клавиш, лампа са живи детайли от изкусно изваяна атмосфера на неподозирано английско радушие. Главните герои са двама, но около тях щъкат съпруги, шеф, гризетки, солисти, статисти, модисти, хореограф, японци... Действието тече мудно и остроумно - деликатни творчески спорове са сподирени от гротескни спорове за пари, заменени на свой ред от досадни семейни спорове, последвани от екзистенциални младежки спорове... Междувременно в кадър или отвъд - жизнерадостната музика на талантливия мързелан Съливан, за когото съавторството с патетичния недоволник Гилбърт е почти всекидневна битка.
"Нагоре-надолу" е филм за операта с цялата двойственост на отношението към нея в 2000-та. Комично е. Дори на моменти екранът намига към Братя Маркс. "Нагоре-надолу" е филм за човешките таланти, страсти и пороци. Топло е. Дори актьорски присъствия сплотяват филма с досегашното творчество на Майк Лий. И е хипнотично красиво - изяществото на костюми, светлини, грим препраща ту към фантазмите на Фелини, ту към изтънчеността на Висконти, ту към традициите на японската живопис. Също неслучайно "Нагоре-надолу" е получил двата "Оскар"-а за грим и дизайн.
Операта на екрана не е трагична среща на двама души и две цивилизации като "Мадам Бътерфлай" на Пучини. "Нагоре-надолу" не е и екзотична цивилизационна надпревара, както бе в "Записки под възглавката" на Питър Грийнауей. Ако "Нагоре-надолу" не бе толкова обстоятелствен в началото, навярно зрителите в края му биха били повече. Защото както се приплъзва от лице към сцена, от кимоно към стрида, от ария към дрога, филмът пращи от енергия. И от съблазни. Както си е при Майк Лий.
"Нагоре-надолу" всъщност бе стартът на Британския филмов фестивал 2000, организиран от Британския институт, РФФ Интернешънъл и Националния дворец на културата.

Геновева Димитрова







От пръв
поглед





Нагоре-надолу
на Майк Лий