Литературата
и човешката душа
Между всички явления, обединени от думата "култура", първостепенно значение в Русия придобива художествената литература. Появата и развитието й ознаменуват появата и на нова, господстваща в обществото "религия", която по своята същност не е и толкова нова. Историците на литературата в един глас отбелязват, че развитието на художествената литература знаменува зараждането на интерес към човека, към неговите чувства и мисли, към преживяванията и надеждите му. Т.е. изразява обожествяване на греховната човешка природа, по-точно, на природата, развалена от греха. На мястото на Богочовечеството идва човекобожието. И ако Христовата Църква е учила и учи човека да се стреми към единство с Бога чрез подражание на светите нейни подвижници, то човекобожеската религия потапя мислите и чувствата на човека в състояние на наслада от чувственото и порочното, нерядко прикривани от благородни мечти и възвишени цели, такива като "освобождаване на човека от оковите на робството" и от "угнетяването на слабите от силните". На първо място излиза отношението на човека към човека извън всяко отношение към Бога, което е характерно за юдаизма.
Историята на белетристиката в Русия е само от два и половина века и е добре известна в основни линии. Тя започва като преводна във времената на Екатерина Втора. В нейното начало виждаме главно масоните. Няма никаква нужда те да бъдат изброявани. Би се наложило да споменем всички тогавашни писатели, преводачи, стихотворци. Нещо повече, това внедряване в руското общество на непривична за него литература става начинание от държавно значение и в него се включват както собствените придворни (и самата императрица на първо място), така и масонските общества, които за тази цел създават първите в Русия издателства. Указът на императрицата за свободните типографии помага много на това дело. А всъщност то е доста скъпо струващо. Трябвало да се плаща на щат от преводачи, да се създават типографии, да се купува хартия, да се създава верига от магазини, да се плащат хонорари и т.н. Всички тези средства нямали възвръщаемост и били нужни дотации.
Онзи, който би искал да разбере каква е била степента на разпространение на масонството при Екатерина Втора и Александър Първи, може да не чете нищо на тази тема, а познавайки дори повърхностно масонската символика, да иде на гробището при Донския манастир в Москва. Почти всички гробове от онова време, включително и женските, имат богата окултно-кабалистична и специална масонска символика. Този факт сам по себе си е почти поразителен и може да доведе до плодотворни идеи, когато бъде съпоставен с мисленето за онова време като за време на влияние върху руското висше общество от френското Просвещение и на поява на белетристика в качеството й на нов "религиозен" жанр, на човекобожие.
В едно общество, изключително религиозно по своите нагласи, където всяко явление от обществения живот, всяка идея добиват наистина всеобщо религиозно значение, самата поява на художествена литература също придобива всеобщо и даже религиозно значение. Появяват се всевъзможни жанрове, създадени от култивирани в масонството идеи: сантиментализъм, романтизъм и техните варианти. Възкресяват се имената на езически богове и кумири на страниците на списанията и в съчиненията на писателите. Списанията на Новиков носят знака на езичеството от времето на упадъка на Римската империя. Банални разсъждения за страстите човешки, за целите на живота, за дълга и "достойнствата на човека" пълнят новите списания, в това число и тези на Новиков, т.е. издаваните от московските розенкройцери.
Любопитно е, че към края на двадесетте години на ХIХ век се отнася една бележка, очевидно адресирана до император Николай Първи по повод причините на бунта на Сенатския площад на 14 декември 1825 година. Авторът й показва приемствената връзка между този бунт и семената, посяти от списанията и книгите на Новиков. (...)
За новите цели бил нужен и друг език. И ето че армия преводачи от немски и френски се хванала да създаде такъв руски език, който да е приспособен за новата цел, изкривявали го и го чистели, въвеждали нови думи. Московските розенкройцери със свои средства създали Преводаческа семинария. Знаели са добре как се прави всичко това.

Виктор Острецков
Превела от руски Ренета Божанкова








Глава от книгата на Виктор Острецов Масонство, культура и русская история. Историко-критические очерки. М. 1998. Тук със съкращения.
Бел. прев.