Масонската символика
в Майстора и Маргарита
Едни от важните епизоди в "Майстора и Маргарита", свързани с такива персонажи като Иван Бездомни, Майстора, Воланд, Коровиев-Фагот и Маргарита, както и сцената "Бляскавият бал у сатаната", пародират масонски обреди. Поетът Иван Бездомни, когото накрая Майстора нарича свой ученик, наподобява профан, опитващ се да се сдобие с нисшата масонска степен ученик. (Уместно е да отбележим, че в историята на християнството, точно както и в демонологията, Иван Николаевич в началото на романа наистина е пълен профан.) В преследването на Воланд той губи връхните си дрехи, както се полага на кандидат за масонски ученик: "Вместо купчината дрехи, бяха останали само едни рипсени наполеонки, дрипавата толстовка (възможен намек за следваната от масоните в трите нисши масонски степени, в това число и от ученика, на принципа за несъпротива на злото с насилие; същият принцип следва в учението си и Лев Николаевич Толстой (1828-1910), в чест на когото е наречен съответният тип дреха. - Б.С.), свещта, иконката и кутийка кибрит."1 С това облекло Иван Бездомни се появява в Дома на Грибоедов, забол с безопасна игла на гърдите си хартиена иконка "с позаличения образ на неизвестен светец" - скрита пародия на масонския обред за допир към гърдите на посвещавания с острие или с пергел (в редакцията от 1929 г. Иван Бездомни си забожда иконката направо на голо). Клиниката на Стравински, в която по-късно попада поетът, напомня масонска ложа за ученици, където "дървените кресла и столове са лакирани", а в полутъмното помещение посвещавания го въвеждат надзиратели. Същите надзиратели (санитари) водят Бездомни по коридора на лечебницата, осветен само "със сини нощни лампи". Въпросите, които задава лекарят на Иван Николаевич, в много отношения повтарят тези, които Великият Майстор задава на кандидата за ученик: "... Разпитаха Иван за абсолютно всичко, свързано с досегашния му живот, дори как е боледувал от скарлатина преди петнайсетина години. След като казаното от Иван запълни цяла страница, обърнаха я и жената в бяло взе да разпитва Иван за роднините му. Че като почна Иван една дълга и широка: кой кога и от какво е умрял, дали е пиел, боледувал ли е от венерически болести и тям подобни (опит да се разбере дали има наследствени пороци - Б.С.). Накрая го помолиха да разкаже за вчерашното произшествие на Патриаршите езера, но не му досаждаха много и на съобщението за Пилат Понтийски не се учудиха."2 Последният въпрос е нещо като пародия на въпроса на Великия Майстор за почитта към Височайшето същество (...)
У Булгаков мястото на височайшето същество заема Воланд. Медицинският преглед на Бездомни се извършва с помощта на задължителния атрибут от масонската символика - чукчето, в случая лекарско чукче: "После жената прехвърли Иван на мъжа, който го подхвана по иначе, вече без да го разпитва. Премери му телесната температура и пулса, надникна му в очите, като светеше в тях с някаква лампа (по подобен начин "в полумрака на ложата, осветена само от запален спирт за горене, посвещаваният разпознава блесналите мечове, насочени към него" - Б.С.). На помощ на мъжа дойде друга жена и двамата почнаха да бодат Иван с нещо в гърба, но не болезнено, рисуваха с дръжката на едно чукче по кожата на гърдите му някакви знаци, удряха го с чукчета по коленете, та краката на Иван подскачаха, бодоха му пръста, за да му вземат кръв, бодоха го в свивката на лакътя, слагаха му на ръцете някакви гумени гривни..."3 Иван разказва "разни дивотии за впиянчения си чичо Фьодор от далечната Вологда".4 Фьодор (Теодор) в превод от гръцки означава "божи дар", а в ранната редакция на "Майстора и Маргарита" "Тодор" наричат Воланд. Тук още веднъж се наблюдава пародия на думите на ритора, изясняващ смисъла на масонската символика на новопосвещавания ученик (...): "Благият пратеник, насочващ, предпазващ - това е искрата на Божеството в съвестта на човечеството..." Достоверно точно описаните от бившия лекар Булгаков медицински процедури в "Майстора и Маргарита" са пародия на незавършения обред на посвещаване в ученици, присъщ на масонството.
Във варианта на романа, датиращ от 1933 г., ослепелият Иванушка Бездомни се появява на шабаша, съответстващ на "Бляскавия бал у сатаната" в последната редакция. Подобна слепота, но мнима, е характерна за ученика в масонския обред на посвещението. В епилога Иван Бездомни става човек на науката, превръща се в професор Иван Николаевич Понирьов. С това той реализира отбелязаната от Булгаков любов на масоните към научната истина. Във варианта от 1933 г. Воланд обещава на ослепелия Иван прозрение хиляда години по-късно, след като поетът повярва в съществуването на Иешуа Га-Ноцри и пожелае да го види. В масонството ученикът, носител на клетвата, доказва тъкмо с нея вярата в Провидението и като резултат превръзката пада от очите му и му дава възможност да осъзнае позора на злото и светостта на доброто.
Обредът на посвещението за майстор се пародира и след "Бляскавия бал у сатаната". Майсторът на Булгаков, измъкнат от Воланд от клиниката на Стравински, си получава обратно от дявола изгорения ръкопис на романа за Пилат Понтийски, точно както, по твърдението на Батай, Алберт Пайк едва ли не получава ръкописа на масонския устав от самия Луцифер. Включената в романа проповед за доброто и истината от учението на Иешуа Га-Ноцри също съвпада с масонските идеали. В нея са сякаш заветните думи на първия Велик Майстор на масонството Хирам. Авторът на повествованието за Пилат Понтийски изцяло е отдаден на своето произведение, отричайки се от личен живот, точно както предписва уставът на масонството за посветения в степен майстор. Подобно на това, че знанието на "божествената истина" се обладава от Хирам-Адонир, у Булгаков такова знание е прерогатив на Иешуа Га-Ноцри и на Майстора. Мнимата смърт и безследното изчезване на тялото на Майстора и на неговата възлюбена в епилога на Булгаковия роман също би могло да се постави в контекста на майсторския ритуал, където посвещаваният в началото изобразява положения в ковчега Хирам, а после се вдига и произнася клетвата на майстор.
Масонска символика присъства и в образа на председателя на МАССОЛИТ Михаил Александрович Берлиоз (на едно място в текста той е наречен секретар на МАССОЛИТ, а това, както и председател, е не само бюрократичен, но и масонски термин). МАССОЛИТ може да бъде разшифровано също и като Масонски съюз на литераторите. Берлиоз и останалите членове на съюза създават нещо като нова, но лъжлива вяра, стремейки се в действителност единствено към лично преуспяване и облагодетелстване (стремежът на масоните към увеличаване на имуществото на всички членове на съюза е споменат в частност и от А.И.Булгаков). Гибелта на председателя на МАССОЛИТ и появяването на главата му на "Бляскавия бал у сатаната" пародира разказа на Батай за екзекуцията на Жак дьо Моле, за чудноватото спасяване на неговата глава от огъня (ще отбележим, че по тогавашната практика тялото на председателя на МАССОЛИТ е трябвало да бъде кремирано) и използването на черепа от гросмайстора на тамплиерите в ритуала на американските масони-демонопоклонници. Живият огън, проникващ през очниците на черепа във фантастичния разказ на Батай, се превръща в "живите, пълни с разум и страдание очи" на главата на Берлиоз на бала у Воланд.
Самата идея глава на масоните да бъде дявол Булгаков навярно е взел от Батай, представил като върховен ръководител на масоните сатаната Луцифер. Воланд изпълнява в "Майстора и Маргарита" функцията на масон от висша степен, нещо като Велик Командор. Наредбата на "Подозрителния апартамент" преди "Бляскавия бал у сатаната" напомня наредбата на масонска ложа преди инициационен обред - безкрайна тъмна зала, осветена със свещи. Свещеният египетски бръмбар-скарабей на гърдите на Воланд ни кара да си спомним за отбелязаната от А.И.Булгаков връзка на масонския обред с мистериите на Древен Египет и за това, че (...) Хирам-Адонир е бил ученик на египетски майстори. Очите на Воланд - "в дясното блестеше златна искра на дъното и пронизваше всекиго до дън душа, а лявото беше пусто и черно като тясно иглено ухо, като отвора на бездънния кладенец на всяка сянка и тъма"5 олицетворяват онзи кладенец, където предчувстващият смъртта си майстор Хирам хвърля златния триъгълник "с тайнствено изписаното име на Иехова", символ на божественото начало и пълното съвършенство на духа. Облеклото на Воланд - черно наметало и стоманена шпага на бедрото6 - съвсем точно съответства на облеклото и въоръжението на Великия Командор в инициационния обред за 30-та степен Кадош, или рицаря на белия и черния орел. В началото на бала сатаната се появява по бельо, както се полага на посвещаван, а облика на Велик Командор придобива веднага след убийството на Барон Майгел, чиято алена кръв залива колосаната риза и жилетката - традиционна масонска дреха. Безкрайната стълба, по която Маргарита се изкачва към "Подозрителния апартамент" за бала, напомня на тайнствената стълба с четиринайсет стъпала, съществуваща в приемната ложа Кадош и символизираща (...) съединяването на "земното нищожество" с небесното величие, незнанието с всезнанието (по тази стълба задължително трябва да мине посвещаваният). По време на "Бляскавия бал у сатаната" Маргарита е застанала върху лявото коляно, както трябва да направи кандидатът за масонска степен. Тук от една страна се пародира масонската традиция, доколкото според уставите от ХVIII-ХIХ век (...) в състава на ложите не се допускат жени. Но от друга страна може да се забележи запознатостта на автора на "Майстора и Маргарита" с действителната практика на руското масонство от началото на ХХ век, когато отделни жени вече членуват в масонския съюз. (...)
Черепът на Берлиоз изпълнява ролята на кървавата чаша, в която се стича кръвта на посвещавания в масонска степен, сливайки се с кръвта на братята-масони. Черните фракове на гостите на "Бляскавия бал у сатаната" са същите, както и черните дрехи на присъстващите на обред за посвещаване в степен "Майстор". Съединяването на Майстора и Маргарита съответства на пожеланието от масонския обред ученикът "да си избере спътница, да й се закълне като на годеница и да се съчетае в чист и свещен брак с премъдростта, с небесната дева София". В случая пародията е в това, че олицетворяващата вечната женственост и Божия премъдрост Маргарита е принудена да стане вещица, за да се съедини с Майстора.
Последната награда за Майстора - не светлината, а покоят, също се свързва със символиката на масонството, тъй като масоните се смятат за "синове на светлината". Тук има връзка и с финала на "Фауст" от Гьоте, където даряването на главния герой със светлина съвпада с масонската традиция (Гьоте, както е известно, е бил масон). Съгласно философската концепция на Булгаков обаче Майстора не получава светлина.
С Коровиев-Фагот е свързано посвещаване в степен Кадош - степента на рицаря на белия и черния орел. Неслучайно по време на идването на бюфетчията от Театър "Вариете" Соков в "Подозрителния апартамент" Хела отначало нарича първия помощник на Воланд рицар. Детайлите от обстановката, които влезлият съглежда, отговарят пародийно тъкмо на обреда по посвещаването в степен Кадош: "Щом влезе, където го бяха поканили, бюфетчията чак забрави по каква работа е дошъл, така го изненада подредбата на стаята. През цветните стъкла на големите прозорци (...) се лееше необикновена, прилична на черковна светлина. В старинната огромна камина въпреки горещия пролетен ден пламтяха дърва. Но в стаята не беше никак горещо, даже напротив, влезлият усети влага като в мазе. Пред камината, благодушно примижал срещу огъня, седеше върху тигрова кожа огромен черен котарак. Имаше и маса и когато погледна към нея, богобоязливият бюфетчия потрепера: тя беше покрита с брокатена покривка от олтар. (В ранната редакция директно се казва, че на броката "са изобразени кръстове, само че обърнати с главата надолу"; по този начин се засилва приликата с тевтонските кръстове на бархетните завеси по балдахина в момента на посвещаване в рицар на черния и белия орел. - Б.С.) (...) Пред камината червенокос дребосък с нож в колана печеше на дълга стоманена шпага късове месо, сокът капеше в огъня и в комина се вдигаше пушек".7 Соков вижда и други предмети, характерни за степента Кадош: "... на облегалката на стола беше метнато траурно наметало, подплатено с огнена тъкан, на масичката пред огледалото лежеше дълга шпага с искряща златна дръжка. Три шпаги със сребърни дръжки стояха в ъгъла така естествено, като че бяха чадъри или бастуни. Върху еленови рога висяха барети с орлови пера".8 Шпагите по съвременен начин повтарят мечовете на рицарите на черния и белия орел. С орел се асоциират и орловите пера върху баретите, а черно-червеният плащ на Воланд съответства на облеклото на Велик Командор. Изпитанията, на които по реминисценции с някогашните мъчения на тамплиерите подлагат посвещавания в степен Кадош, пародийно са възпроизведени в тези изпитания, които по стечение на обстоятелствата изпитва Соков в "Подозрителния апартамент". По описанието на Соколовска, на кандидата за рицар на черния и белия орел надяват въженце - в памет на обесените рицари на Храма. Под бюфетчията на Театър "Вариете" "се строшава с трясък" табуретката, символизираща столчето, ритвано под краката на обесения, а разгорещената жарава - огньовете, на които горят тамплиерите. Андрей Фокич не издържа изпитанията.
Според Соколовска, на рицарите от степента Кадош се препоръчва да избягват седем порока: "гордост, скъперничество, неумереност, похот, корист, безделие, гняв". Воланд задава такива въпроси на Соков, чрез които да изясни наличието или отсъствието у него на всичките тези грехове. Става ясно, че похотта, неумереността, гордостта, безделието са чужди на Соков - той не пие вино, жените не го интересуват, няма навик да яде вкусна и скъпа храна, не умее да се весели и да си губи времето. Затова пък бюфетчията страда от скъперничество и корист и може да се гневи, както например се възмущава от въпроса на Воланд: "Вие кога ще умрете?".
Соков, както и другите съвременни персонажи на "Майстора и Маргарита", не преодоляват изпитанията, които кандидатите за различни степени в масонството трябва да преминат. Нито един от псевдомасонските обреди в "Майстора и Маргарита" не се довежда докрай. Воланд и неговите приятели помощници в романа са сравнени с носители на висши масонски степени, за които (...) е характерна страстна проповед за "борба със злите сили". На сатаната и неговата свита е особено присъщо отмъщението - отличителна черта на степента Кадош. Те наказват Берлиоз, барон Майгел и Алоиз Могарич. Последният е сравнен със строителя-калфа, предателски убил Великия Майстор Хирам. (...)
Ще отбележим, че едно от заниманията, с което Воланд предлага Майстора да се заеме в последния приют: "Нима не искате, подобно на Фауст, да се наведете над ретортата с надеждата, че ще успеете да създадете нов хумункулус?"9, макар и да възхожда към "Фауст", има впрочем, както и у Гьоте, масонска окраска. Т.О.Соколовска в статията "Масонските системи" разказва за т. нар. Теоретична масонска степен, която "е посредническо звено между свободното зидарство и висшето братство на избрани просветени, т.е. "вътрешния орден" (...)
В руските архиви са се запазили многобройни списъци с предмети на масоните от степента на теоретичните братя, но много от тях са писани шифровано и трудно се подлагат на тълкуване; не винаги е възможно да се отгатне границата между иносказание и буквалност. Такива например са подробните описания "за създаване на хумункулус в кристални реторти от майска роса и човешка кръв". (Този процес трябва да се разбира като метафора на съединяването на мъжкото и женското начало, кръвта и росата, с цел постигане на Андрогин - двуполовото съвършено същество. - Б.С.) Всъщност Воланд обещава на Майстора производство в следващата степен - теоретичен философ. Показателно е, че действието в московските сцени от "Майстора и Маргарита" се развива през май, така че единият ингредиент на хумункулуса се оказва под ръка. За другия ингредиент явно е трябвало да послужи кръвта на убития на "Бляскавия бал у сатаната" барон Майгел. По твърдението на присъстващите, тази кръв "отдавна е попила в земята", така че тя съвсем спокойно би могла да се слее с майската роса и по този начин да направи възможно сътворяването на хумункулуса.(...)
Възлюбеният на Маргарита не се издига до степен рицар на черния и белия орел - "синовете на светлината", но се оказва по-високо от достигналите степени от иоановското масонство, пред които, според Соколовска, "са открити само символите на кристално чистото учение за нравствено усъвършенстване и служба в полза на страдащото човечество". На такава "гола светлина", изразявайки се с думите на Воланд, е в състояние да се наслади само праволинейно мислещият Леви Матей - не само в качеството си на ученик на Иешуа Га-Ноцри, но и като постигнал нисша, ученическа масонска степен. Булгаковият Майстор е по-високо от едно подобно примитивно разбиране на светлото начало, само че лично не е способен да се бори и отмъщава, макар и да е готов да признае способността на злото да твори добро. (...)

Борис Соколов
Превел от руски Людмил Димитров


Откъс от статията Масонство, включена в труда на Борис Соколов Энциклопедия булгаковская, М. 1998., бел. прев.










1 Всички цитати от Майстора и Маргарита са съобразени с българския превод на Лиляна Минкова по изданието на Профиздат, С. 1989. Тук: стр. 86. - бел. прев.
























2 Пак там, стр.123.























3 Пак там, стр. 123 - 124.
4 Пак там, стр. 124.


















































































































5 Пак там, стр. 302.





6 Пак там, стр. 325.


























































































7 Пак там, стр. 249 - 250.







8 Пак там, стр. 249.
























































9 Пак там, стр. 440.