Книга за окултизма
в руската литература
От няколко години в изучаването на руската литературна история доминира спокоен научен интерес към проблема за влиянието на "окултното възраждане" от края на ХIХ и началото на ХХ век върху модернистичното изкуство, интерес, освободен от шума и сензационността и подхранван от публикуването на дневници, мемоари, документи, както и на не(пре)издавани литературни творби.
Авторът на книгата "Руската литература от началото на ХХ век и окултизмът" Николай Богомолов заявява още в увода отказа си от оценки за явлението. Интересува го по-скоро възстановяването на събитийната и причинно-следствена последователност, като самото понятие "окултизъм" е обект на детайлно, но и доста разширено по смисъл тълкуване.
Вниманието на автора е насочено към достъпните факти, някои от които за пръв път се представят в научно изследване, към регистриране на влияния и разплитане на връзки и отношения, съществуващи в културните среди в Русия от периода, наричан "Сребърен век", и от най-ранното съветско време. Споменати са неизвестни и забравени имена и събития, хвърля се светлина върху вероятни влияния на окултни представи и приобщавания към тайни организации, като едновременно е подчертано широкото присъствие на символи и наименования, асоциирани с окултизма, масонството, езотеризма в тогавашното изкуство. Хипотези и документирани твърдения разбулват окултните интереси и занимания на известни писатели и поети модернисти, като Андрей Бели, Александър Блок, Валерий Брюсов, Вячеслав Иванов, Михаил Кузмин, Николай Гумильов, Владислав Ходасевич, Велимир Хлебников, както и отражението на тези идеи и образи върху творчеството им.
Неизбежно наблюденията на Богомолов върху окултните увлечения на модернистите засягат и отношенията между официалното православие и тайните съюзи, публичността на езотеричното и на неговото тълкуване, съвсем оправдано водеща до профанизиране; споменават се опитите за реформа на каноничната религия, правени в началото на века от Религиозно-философското дружество, както и общуването на модернистите, главно на поетите-символисти, с антропософските и теософските организации. Особено подробно е представена биографията и дейността на мистериозната Анна Рудолфовна Минцлова сред руските интелектуалци на границата между двата века, нейното влияние и власт върху най-знаменитите творци на епохата и следата, която тя оставя в написаното от тях.
Характерно е произтичащото от сведенията и анализите на Богомолов пренареждане на персонажите в руския културен театър от началото на века - литературни знаменитости, законодатели и учители като Бели, Блок, Хлебников се оказват в ролята на ученици и последователи на смятани за второ- и треторазредни, почти неизвестни днес, поети и писатели. В книгата не се прави опит за систематизиране на присъствието на окултните учения и практики в руската модернистична култура, а се представят аспектите на влиянието им, отпечатъците от срещата с тях в уникалните творчески и личностни светове, като окултните кодове се използват за разгадаване на странни и енигматични постъпки и пасажи. Така например статията "Гумильов и окултизмът" хвърля светлина върху влиянието на "Тайната Доктрина" на Елена Блаватская върху акмеистичната естетическа платформа и най-вече върху съотнасянето на Непознатото и Непознаваемото в статиите на поета. Авторът на книгата разпознава и дешифрира масонските и окултните символи в такива известни и досега неубедително или едностранчиво тълкувани творби на Гумильов, като "Душа и тяло", "Слово", "Шесто чувство", "Аз и вие", "Заблудилият се трамвай".
Достойнство на книгата е стремежът към обективност, непричастност, както и предпазливите, ненастояващи за абсолютна истинност трактовки - позиция особено важна при рефлексии върху такава специфична материя, провокираща пристрастност и патос, като окултизма и езотеризма. Постигането на умереност, достоверност, добросъвестност на анализите и изводите е основна цел (и постижение) на Николай Богомолов, който заявява при излагането на принципите на своята работа: "Ще боравим с мистицизма и езотеризма с позитивистки методи, отчитайки обаче и тяхната ограниченост. Надяваме се, че тази "неслятост и неразделност" ще се усещат на страниците на книгата, без да оскърбяват нито религиозните убеждения на читателите, нито техните мистични чувства."

Ренета Божанкова

Николай Богомолов. Русская литература начала ХХ века
и оккультизм
. М. НЛО 1999