Две ръкавици в ковчега
Масонската традиция упорито се опитва да закрепи за свободните зидари две Пушкинови стихотворения.
Едното от тях е "Пророк". Както твърди Т.А.Бакунина, "написано през 1826 година на библейска тема, то не по-малко може да бъде прието за чисто въплъщение на масонската идея, както се възприема тя по онова време". Твърдението е напълно недоказуемо. По дух стиховете на Пушкин са абсолютно християнски; що се отнася до частична близост с масонската терминология, това се обяснява с неизменната цел на братството, което, прикривайки се зад формата, непрекъснато се стреми да промени съдържанието на религията, да й вмени чужди неща, да я изопачи и ограничи. (...) Затова пък масонската тема несъмнено присъства в посланието на Пушкин до генерал П.С.Пушчин (1821 г.)1. (...)
Парадоксално е, че преувеличавайки значението на тези два текста, руските масони подминават един трети, всъщност най-"масонският" сред създадените някога от Пушкин. (...) Става дума за "Послание в Сибир".
В последно време се появи неизбежна необходимост от една преоценка на традиционните възгледи за това загадъчно произведение. Привържениците на вулгарните тълкувания се опитаха набързо да потърсят нови, по-малко задрямали доводи в подкрепа на "революционния патос" на Пушкиновите стихове. Подобни наукообразни атавизми в настоящето отдавна са обречени. (...) Днес може да се приеме, че "Послание в Сибир" носи етически характер, изпълнен с дълбок нравствен смисъл. Безспорният поетически тайнопис се опитва да намекне не за бъдеща победоносна революция, а за нещо по-близко и достижимо. Стиховете отразяват следдекабристките конюнктури, включително и беседата на Пушкин с император Николай I, провела се в Москва през септември 1826 година, когато поетът по височайше разпореждане е върнат от северното заточение и е помилван. (...)
Оригиналът на "посланието" не е оцелял. От преписите за най-авторитетен се смята този, който е бил собственост на И. И. Пушчин. Тъкмо него ще се опитаме да анализираме строфа по строфа, отделяйки ключовите думи-символи.
Знаковият принцип на шифъра заявява за себе си още в първата строфа:
    Во глубине сибирских руд
    Храните гордое терпенье,
    Не пропадет ваш скорбный труд
    И дум высокое стремленье.2

По местата в кариерите поетът изпраща на сибирските затворници сигнал, известявайки им за езика, на който е написано "Посланието". Отъждествяването на какъвто и да било род дейност с "труд" или "работа" е типично масонско. Аксесоарите на свободните зидари като чукче, лопатка, чертожна дъска и др., освен останалите си функции, символизират и светостта на труда. Труд или работа "свободните зидари наричат извършването на различни обреди като: приемането на профани в ордена и по-нататъшни посвещения в по-висока степен, трапезни ложи, траурни ложи... Под "работа" се подразбира също старанието за просвета, стремежът към усъвършенстване"3. (...)
За "профана" оприличаването на конспиративната работа на декабристите като "труд" може да се стори странно. Още по-странно е изглеждало сравнението с "труд" на бунта на Сенатския площад или отчаяният отпор на Черниговския полк. Но за "посветения" тук то би следвало да е напълно ясно. Пушкин, съдейки по всичко, е разчитал именно на това.
Двете следващи строфи на "Посланието" също са изпълнени с масонски знаци:
    Несчастью верная сестра,
    Надежда в мрачном подземелье
    Разбудит бодрость и веселье,
    Придет желанная пора:

    Любовь и дружество до вас
    Дойдут сквозь мрачные затворы,
    Как в ваши каторжные норы
    Доходит мой свободный глас.
4
"Любов и дружба" е формула отново от арсенала на свободните зидари. Многозначителна е и думата "ще разбуди". Според масонската терминология глаголът "приспивам" назовава прекратяването на "труда" на член на ложата за някакъв период. Сибирската каторга прави "приспани" всички декабристи-масони. Напомняйки за това, поетът предпазливо намеква за възможно "разбуждане". Наличието на тайнопис се усеща и в останалите подчертани фрагменти от втората и третата строфа. За тях ще поговорим малко по-нататък.
Накрая последната строфа, най-важната. Тя изпълнява ролята на своеобразна "спойка", свързваща ведно целия поетически строеж:
    Оковы тяжкие падут,
    Темницы рухнут - и свобода
    Вас примет радостно у входа,
    И братья меч вам отдадут.
5
Тези четири стиха многократно са били обект на изучаване. Но нито една от предложените интерпретации не изглежда напълно убедителна. Струва ми се, че единствено масонското тълкуване изчерпателно обяснява нейния смисъл, а следователно и смисъла на цялото "Послание в Сибир".
Преди всичко трябва да отбележим, че в хипотетичната церемония по освобождаването на каторжниците ще вземат участие "братята". В този стих и в тази дума е решаващият ключ към криптограмата. "Братя" е обръщението, което свободните зидари винаги и навсякъде използват помежду си. Тъкмо те в близко бъдеще трябва да върнат на декабристите "меча". Функциите на меча в масонската символика са различни. Така например "изваденият меч символизира наказателния закон; в ръцете на братята мечовете означават не само наказание за злодеите и предателите, но и защита на невинността"6. Той се получава при приемането в братството, а също и за охрана на ложите. Но Пушкин, вън от всякакво съмнение, насочва към друг символ: освен всичко останало, мечът при масоните е неизменният знак на свободния човек.
Дори взет самостоятелно, последният стих на "Посланието" е самодостатъчен и дава основания и шестнайсетте стиха да бъдат квалифицирани като "масонски". Но работата не се ограничава дотук.
Изяснява се и друго. Самата архитектоника на стихотворението е "точно копие" на церемониала с посвещението в лоното на свободните зидари. Съвпаденията са толкова поразителни, че за случайност и дума не може да става: те са поетичната постановка на Пушкин.
В хода на театрализираната церемония риторът на ложата обяснява: "Пътят от черното здание към ложата е път от мрака към светлината, от безобразието към красотата, от слабостта към силата, от невежеството към премъдростта, от земния юдол към блажената вечност"7.
Процедурата е аранжирана със съответните декори. В един определен момент "двама братя хващат новопосвещавания и го блъсват върху щита, който той прокъсва и пада в ръцете на други двама братя, вече приготвили се да го хванат. Двукрилните врати, дотогава широко отворени, се затръшват със силен шум и чрез железен пръстен и желязна шина наподобяват звука на тежки резета, за да си въобрази кандидатът, че е хвърлен в тъмница"8. Сравнявайки този откъс с "Послание в Сибир", не е трудно да се убедим, че в Пушкиновите стихове намират място същите символи: "мрачните затвори", "каторжните дупки" и дори "тъмницата".
След това приеманият със завързани очи е длъжен да обикаля из ложата, сякаш се бори с трудностите на живота, издържайки изпитанията и преодолявайки огорченията. Резултатът от всички манипулации с доскорошния "профан" е неговата клетва за вярност към ордена. На това място превръзката се сваля от него, "пада". Точно така е и у поета: "Тежките окови ще паднат,/тъмниците ще рухнат". На посветения е съдено да види светлина; той е новоизлюпен свободен зидар. При това не къде да е, а именно на входа на ложата дават дежурство стюартите (стражите), държащи с протегнати нагоре ръце същите мечове, масонският символ на все тази свобода. Кодирайки "Посланието", Пушкин нито веднъж не обърква шифъра.
Безспорно, съдържанието на стихотворението демонстрира определената осведоменост на поета по въпросите на масонската теория и практика. Това е напълно разбираемо: нека си припомним, че свободни зидари са неговият баща и чичо му, всеизвестният и вездесъщ Василий Лвович. Пушкин още от малък се сблъсква с модерните тогава теории. Неговото знание обаче, както се вижда от текста на "Посланието", не стига по-далеч от свързването на различна информация, достъпна на всеки просветен човек. Никакви откровения, камо ли доказателства за дълбоко проникване в света на масонската мистика, тук няма, а навярно и не е било възможно да има.
Най-вероятно се случва нещо съвсем друго. Масонските алюзии на тайните стихове се превръщат в тактически ход, основно обмислен и безупречно въплътен в поетична форма. Върналият се от Михайловское и срещнал се с царя Пушкин е изпитал нуждата, каквото и да става, да поддържа попадналите в беда стари приятели, както и да им съобщи много неща. Свързан с кодекса на честта, той не може в прав текст да им преразкаже съдържанието на разговора си с Николай I, в който навярно са се промъкнали височайшите намеци за това, че участта на бунтовниците ще бъде или облекчена, или дори рязко променена към по-добро. Ситуацията изглежда неразрешима, но поетът намира изход, банален и блестящ едновременно. Много неща преосмислил и преоценил в годините на заточението, вече на съвсем нови позиции, той се обръща към декабристите на полузабравения език на младостта ("обичайния език на младостта" - В. Непомняшчи).
Същият език, доминиращ преди в Каменка и по други места на "среднощни заговори" и "събрания", участник в които е бивал и Пушкин. За затворниците времето в един момент спира и в Сибир този език продължава да остава жив, валиден. Тъкмо на това залага поетът. Масонският лексикон по негова воля транслира до каторгата новини и "добри чувства", но - подчертаваме изрично - съвсем не и клетва през 1826 година за неизменна вярност на братството. И макар че в "Посланието" става дума за бъдещето, шифрованите строфи са ретроспективни. (...)
Би било твърде прибързано да се твърди обаче, че в тези шестнайсет стиха Пушкин говори не само за възможното освобождаване на декабристите, но и предрича законната легализация на руското масонство. Основания за чак толкова смели предположения няма. Напротив, може да се допусне, че опасната тема за свободните зидари не е засягана по време на височайшата аудиенция в Кремъл. Отношението на императора към тайните общества, впрочем твърде съмнително, е общоизвестно и не допуска разногласия. Затова Пушкин, изпращайки съвсем откровено писмо в Сибир, чисто човешки не е можел да обещае неосъществимото. (...)
"Посланието" на Пушкин е "подвиг на честен човек". На честен либерален консерватор: възмъжал и преодолял много от изкушенията на младостта, той не зачертава предишната си биография. Но, без да се отрича от миналото, сменя курса - трудно, постепенно. В творчеството му, проектиращо собствената му съдба, вече проблясват нови посоки. На фона на тези перспективи всичките Пушкинови стихове към декабристите са само една от сцените на дългото сбогуване, сбогуване с "идолите". "Аз изразих учудването си пред Пушкин за това, че той се отдръпва от масонството, в което бе приет, без всъщност да принадлежи към нито едно друго тайно общество - спомня си приятелят му С.А.Соболевски. "Нима не знаеш - отвръща поетът, - че всичките филантропични и хуманитарни тайни общества поеха (...) в посока, подозрителна и враждебно настроена към установения държавен ред? Как да остана сред тях?"
Трябва да отбележим, че "Послание в Сибир" не е последният Пушкинов текст с използвана масонска фразеология. Известни отзвуци могат да се доловят, да речем, в "Скъперникът рицар" или в "Моцарт и Салиери" - там те са приглушени и неутрални; затова пък в "Дама пика" окраската им е несъмнено пародийна. Ще се разнесат и още "три франкмасонски почуквания на вратата", когато при майстора на ковчези идва Готлиб Шулц; Алексей Берестов в "Господарката-селянка" ще носи "черен пръстен с изображение на мъртва глава"; в стихотворението "В начале жизни школу помню я"9 ще има "мраморни пергели". Но всичко това е на равнището на бита, детайли, щрихи; масонски тайнопис няма да има никога повече. Но не само съзряващите политически и държавни възгледи отдалечават Пушкин от свободните зидари. От известно време пред него се очертава несравнимо по-значителният от чуковете, пергелите и престилките изгубен преди път към "небесната килия". "Обратът или естественият преход на Пушкин от неверието (и по-рано впрочем плод по-скоро на лекомислие и снобизъм, отколкото на сериозни убеждения) се извършва в средата на 20-те години, когато наблюдаваме у Пушкин определено начеващ религиозен живот - пише отец Сергий Булгаков. - По свойствения си начин той го спотаява, но от време на време намеква за него в творчеството си"10. Счетоводните книги на ложата "Овидий", които поетът пази отдавна, така и не се използват по предназначение - Пушкин ги употребява за чернова на поетични опити. И сривайки се и отстъпвайки на всяка крачка, започва възход.

М.Д.Филин
Превел от руски Людмил Димитров


"Масонска следа" в съдбата
на Пушкин







Предложеният откъс е от статията на М.Д.Филин: "Две перчатки в гробу. "Масонский след" в судьбе Пушкина". Московский пушкинист. II. М. 1996 г. - бел. прев.



1 И скоро, скоро смолкнет брань/Средь рабского народа,/Ты молоток возьмешь во длань/И воззовешь: свобода!/Хвалю тебя, о верный брат!/О каменщик почтенный! О Кишинев, о темный град!/Ликуй, им просвещенный!


































2 Буквално: В недрата на сибирските рудници/запазете гордо търпение./Не ще пропадне скръбният ви труд/и мисълта за високи стремежи.












3 Соколовская, Т.О. Масонские системы // Масонство в его прошлом и настоящем, т. II, М., 1991, с. 55.



















4 Буквално: Вярна сестра на нещастието,/надеждата в мрачното подземие/ще разбуди бодростта и веселието,/ще настъпи желаното време:/любовта и дружбата до вас/ще достигнат през мрачните затвори така,/както в каторжните ви дупки/достига моят свободен глас.









5 Буквално: Тежките окови ще паднат,/тъмниците ще рухнат и свободата/ще ви посрещне радостно на входа,/и братята ще ви дадат меча.




















6 Соколовская, Т.О. Обрядность вольных каменщиков. // Масонство в его прошлом и настоящем, т. II, М., 1991, с. 98.























7 Пак там, с. 93.












8 Гекерторн, Ч.У. Тайные общества всех веков и всех стран, ч. I. М., РАН, 1993, с. 166.






















































































































































9 Буквално.: От най-ранно детство си спомням училището (бел. прев.)



















10 Булгаков, Сергий, протоиерей. Жребий Пушкина. // Новый Град, Париж, 1937, № 12, с. 30.