Литературата
и тавматургията 1
Природата на езотерическата традиция е такава: да заблуждава читателя; но колкото и основната мисъл да бъде затъмнявана, тя може да се разкрие в резултат на емпирично изследване, формален анализ и евристичен подход.
В Русия съществува тайна култура, повлияла на установяването на романтическата литература. (...) Признаването на тази тайна култура и нейното изучаване може значително да промени нашето възприемане на руските писатели-романтици и тяхното творчество. Да осъществим нов подход е невъзможно, преди да изясним какво е това езотерическа традиция, но без да прилагаме методология, изключваща анализ на явлението, който не отчита контекста.
Като определение на разглежданото явление днес обикновено се употребява терминът "окултен". Окултизмът действително е феномен, изискващ сериозно изучаване. Но той е само едно от многото явления, влизащи в състава на езотерическата традиция. Езотеризмът е вид логика, доминираща в европейската мисъл през епохата на Средновековието и Ренесанса. Езотерическата логика може да се нарече докартезианска: връзката между явленията се установява без отчитане на причинно-следствени отношения. Езотерическата логика придвижва значително напред европейската култура - до голяма степен благодарение на това, че залага гносеологическата основа за развитието на науката и теологията. Езотерическата логика е дискредитирана от картезианството, но присъства в работите на мистиците и авантюристите на ХVIII век и съществува и до днес. Именно затова е необходима методология, изключваща извънконтекстуалния подход - тъкмо защото извънкаузалната логика е твърде неопределена, нелогична, "твърде странна". А ние се нуждаем от подробен анализ, от логическо потвърждаване на резултатите и убедително тълкуване. Примери за подобен подход могат да се намерят в съвременните изследвания на езотерическата традиция. Най-авторитетните й представители съчетават емпиричния и евристичния метод.
Може да се проследи по какви пътища езотерическата традиция прониква в Русия през ХVIII век и оказва въздействие върху руската романтическа литература от един по-късен период. Пътищата за това проникване трябва да бъдат изследвани по-широко, за което е нужно да се изучава не само текстът, но и контекстът. Анализът на текста е необходим, за да се покаже и докаже наличието на елементи от тавматургична практика в литературните произведения и да се определи тяхната функция. Свидетелствата, които дава текстът, са емпирични. (...) Трудно е, разбира се, да се съди за значението на тавматургичните принципи при създаването на литературни текстове, но може самият текст да бъде подложен на анализ.
Колкото обаче и продуктивен да е извънконтекстуалният анализ, той няма да доведе непременно до по-дълбоко разбиране на текста, както неговото четене; тоест до разбирането на онзи смисъл, който е придаден на текста интуитивно и интуитивно се възприема. Романтиците наричат това свойство следствие от въображението. С други думи, наличието на тайни принципи в текста може да се определи, но тяхното значение не би могло да се обясни без пълноценен анализ. По същия начин това не трябва да се прави и извън контекста. Текстовете, включващи елементи от тавматургия, се характеризират с интертекстуалност. Що се отнася до отношенията между литературата и тавматургията, може да се каже, че различните тайни принципи се използват, трансформират се и се предават по различен начин, в зависимост от различните литературни форми и представляват динамичен процес на опосредствено, но винаги ефективно предаване на смисъла. Анализът на текста като такъв и анализът на текста в контекста са важни за разбирането на скрития смисъл. Необходимо е само да се знае кодът.
На пръв поглед би могло да ни се стори, че кодът по-скоро затруднява разбирането, но не е така. Смисълът е неясен единствено за непосветените. За владеещите ключа той е разбираем. Задачата на изследователя се състои в това да отгатне кода, да намери ключ за него. Той може да се крие и в самия текст, както в "Дама пика", където многократно е използвана системата 3-7-1: в повестта е заложена информация, позволяваща да се отгатне кодът и да се провери по метода на изпробването и грешките. Но ключът (ключовете) могат да се намират и в друг текст или друг текст може да съдържа информация, необходима за намирането на ключа. Като пример за последното може да служи повестта на Бестужев "Фрегата "Надежда". В този смисъл може да се говори и за превръщането на масонския символ (блестящата звезда) в поетическа метафора (звезда на надеждата) у Жуковски. В двата случая е нужно да се знаят биографичните реалии от живота на автора, за да бъде разбран неговият замисъл. Каквото и да е положението, тълкуването - емпирично или евристично - трябва да се подложи на проверка. Наличието на кода нерядко повдига повече въпроси, отколкото дава отговори. Избягвайки абстрактното разсъждаване, все пак трябва да правим разлика между поддаващите се на проверка връзки и сугестивните асоциации.
Разглеждайки въпроса за влиянието на езотерическата традиция върху руската култура, необходимо е да проанализираме отношението на този или онзи писател към тази традиция. Не всички, принадлежащи към Ордена на свободните зидари, са убедени масони. Идеалите от младостта на Николай Карамзин са близки до идеалите на московските масони-мистици, но него езотерическата традиция не го привлича и като резултат той започва да се отнася към масонството скептично. Възможно е тъкмо затова последователят му В.А.Жуковски да използва в своята поезия масонска символика, непризнавайки масонството като такова. Жуковски се възхищава от И.П.Тургенев и И.В.Лопухин не защото те са привърженици на масонството, а за високите им морални качества. Той цени това, че те се оказват прекрасни образци на преданост към идеала за свободата на личността и към дълбоката религиозност, съответстващи на собствените му представи за християнска етика.
Много сантименталисти и романтици, съвременници на Жуковски, явно са настроени скептично към масонството. Членовете на кръга "Арзамас" пародират псевдомасонските ритуали на "Беседите на любителите на руското слово", оглавяващи се от А.С.Шишков. Скептично е и отношението към масонството на княз П.А.Вяземски, чиято привързаност към волтерианството го прави едновременно скептик и атеист. Трудно бихме могли да си представим, че поетите-романтици от Пушкиновото обкръжение, хора изискани и аристократи, изпитват дълбока привързаност към масонските идеали. Пушкин и лицейският му приятел барон Делвиг са масони, но нищо в техния живот и творчество не говори за сериозен интерес към масонството. Съдбата на Александър Бестужев и Александър Грибоедов дава основание да се допусне, че тяхното постъпване в масонска ложа е предизвикано преди всичко от желанието им да повлияят на хода на политическия живот и стремежа да се влезе в кръга на избраните. Поетите от по-младото поколение Н.М.Язиков и А.И.Полежаев явно не са били масони и за масонството почти не са били осведомени. Дори и да предположим, че масонските идеи са оказали някакво влияние на Язиков, това е могло да се случи в резултат на въздействието върху късното му творчество на идеите на славянофилите. Раевски и Рилеев, напротив, са убедени масони. Дори и разочаровани от масонството като инструмент за политически промени, те продължават да използват масонската символика и да следват изкуството на тавматургията. Изследвайки изкуството на писатели, които могат да се смятат за убедени масони, ние трябва да си зададем въпроса: какъв е характерът на тяхната връзка с масонството? Раевски изповядва рационалистичната форма на масонството и го смята за революционно явление. Рилеев е максималист: на него му е нужна или абсолютна вяра в масонството, или отказ от него. Привлича го езотерическата традиция, а към идеята за масонската добродетел - любовта към смъртта - той се отнася толкова сериозно, че е готов да я осъществи и в действителност. Значително по-малко е известно за ролята на тавматургията в творчеството на друг лицейски приятел на Пушкин, В.К.Кюхелбекер, тясно свързан с декабристите и повлиян от масонските идеали. Убедени масони има и сред други представители на руската култура, за което свидетелства творчеството на писателите А.С.Шишков, Ф.Ф.Вигел, на историка М.П.Погодин, на журналиста Н.И.Греч. Поетът В.Л.Пушкин, чичо на Пушкин, е активен член на масонска ложа. Но най-сериозните масони сред руските писатели са Ф.Н.Глинка, поет и автор на масонски песни, и журналистът А.Е.Измайлов. Глинка е майстор на ложата "Избраникът на Михаил" и член на Съюза на благоденствието, оглавяващ лявото крило на две литературни общества, в които влиянието на Бестужев и Рилеев е извънредно силно. На изследователите, изучаващи историята на руската култура от началото на ХIХ век, трябва да обърнем внимание на това, че участието в тези общества е равносилно на членство в най-добрите масонски ложи.
Например, кръжокът на поетите-романтици от 20-те години, известен като "кръжокът на любомъдрите", има тесни връзки с масонството. Неговите членове, млади поети, философи, писатели, в частност Д.В.Веневитинов и В.Ф.Одоевски, изпитват силното въздействие на идеите на московските розенкройцери, възприемащи просветата като най-надеждния път към самоусъвършенстването, самопознанието и саможертвата. Те се увличат по романтическата естетика на Фридрих Шелинг и вярват, че поезията е философия. Шелинг е сериозен масон, направил много за модерните масонски ритуали. Влиянието му върху "младите руски шелингианци" е огромно.
Интересен предмет на изследване представлява връзката между идеологията на масонството и идеалистическата философия на руските романтици. Младите професори по философия в Московския университет, въвели през второто десетилетие на века в Русия Кант, Шелинг, братята Шлегел, изпитват силното въздействие на масонството. Преди всичко те влияят на своите студенти, които стават "любители на мъдростта", и на свой ред спомагат за проникването на масонските идеи в движението на славянофилите през 30-те - 50-те години и в органичната естетика на философа-романтик Аполон Григориев.
Дейността на масонските ложи след 1822 година е прекратена, но интересът към масонската символика се запазва. Ако вярваме на онова, което е написал в романа "Масони" А.Ф.Писемски, можем да предположим, че масоните продължават своята работа и "в мълчание". Писателите, търпящи особеното влияние на немската философия и получили образованието си в Германия, имат достъп до масонското тайно знание. Неотдавнашно изследване на творчеството на В.Ф.Одоевски показа, че този разностранно надарен писател се увлича по езотерическите учения на Сен-Мартен, Робърт Флъд и други представители на езотерическата традиция. Той се занимава дори с алхимия, номерология и кабалистика. (...) Тютчев провежда голяма част от живота си на дипломатическа служба в Германия. В наскоро публикувано изследване на Сара Прат, посветено на творчеството на метафизическите поети-романтици Тютчев и Баратински, не се говори нищо за масонство, но направеният от авторката анализ на поетичното им наследство позволява да се видят в него черти, напомнящи символиката на масоните. (...)
Голям интерес за изследователя представляват източниците, от които руските поети и писатели черпят своите познания в областта на тавматургията. Но трудността в работата с източниците е там, че с указ на Екатерина II ложите са забранени, а масонската библиотека на Н.И.Новиков е изгоряла. Тук е важно да отбележим находката на библиографа Е. Бешенковски, открил описа на библиотеката на Новиков. (...) Проблемът обаче не се свежда до това, че източниците за езотерическо знание на московските масони-мистици са неизвестни. (...) Ние още не знаем по какъв начин тайните принципи и езотерическата традиция въздействат върху руската култура от епохата на романтизма, точно както и за предишния или следващия период. С други думи, Новиков, Лопухин, Тургенев и другите московски масони от мистичното течение знаят за езотеризма значително повече, отколкото е прието да се смята. Напълно е възможно те да са били запознати не само с трудовете на барон Де Чуди, но и с много други теософи, имената на които дори не се споменават в изследванията по руска култура от края на ХVIII и началото на ХIХ век.
Сложността е не само в това, че забраната на масонството от Екатерина II през 90-те години на ХVIII век нанася на движението огромен удар, но и в това, че работите в тази област, датиращи от началото на ХХ век и дали прекрасни резултати, при съветската власт са забранени, а масонството започва да се възприема като престъпление срещу държавата.
През 70-те и 80-те години на ХХ век се провеждат широки дискусии (в рамките на съществуващата идеология) за ролята на масоните в революцията от 1917 година. Парадоксално е, че най-сериозните привърженици на теорията за международен заговор се боят от заплахата на някакво "Тайно братство". И все пак, независимо от огромните трудности, изследванията за ролята на масоните във формирането на руската култура започват. (...)
Ролята на езотерическата традиция в руската култура трябва да бъде изследвана както върху материал за историята на идеите, така и от историята на литературата, включително и история на философията, теологията, науката и политиката, социалната история и културологията. Що се отнася до литературата, то използването в нея на такива принципи трябва да бъде изучавано както от гледна точка на текста, така и от гледна точка на неговата рецепция. (...) Предполагаме, че тавматургическата литература може да се определи като диалектически процес - нетипичен диалектически процес, за който пише Бахтин - с достатъчно широко културно значение и излизащ извън рамките на един текст.
За литературоведа е нужно да разбере, че тавматургията е нещо повече от просто използване на тайните навици на малцина посветени за предаване на таен смисъл на също толкова тесен кръг избрани. Езотерическата традиция в Русия все още е изучена слабо, а тавматургичните текстове, много от които не са разшифровани, принадлежат към тайната култура в най-широк смисъл. (...) Когато запитват Лопухин в какво се състои неговата работа, той отговаря: "Ние се учим".
Тавматургията в литературата е толкова трудна за разбиране, колкото е неуловима метафората "звезда на надеждата" у Жуковски и често е така подлъгваща, както и тайната на трите карти у Пушкин. Но като литературно явление тя трябва да бъде определена и изтълкувана. Неговото опознаване може да се окаже сугестивно като поезията на Жуковски; и точно толкова аритметически точно, като формулата 3-7-1, използвана от Пушкин.

Лорън Дж. Лейтън
Превел от руски Людмил Димитров

Преводът (със съкращения) е направен по изданието: Лорен Дж. Лейтон. "Эзотерическая традиция в русской романтической литературе. Декабризм и масонство". СПб. 1995.


В какво е същността на нашата работа? Ние се учим.
И. В. Лопухин
(Записките на сенатор Лопухин)


1 Тавматургия - от гр. чудотворство; тавматурзи се наричат преминалите последната видима 32 степен на масонската йерархия; в случая терминът е употребен, за да обозначи литературно явление, характеризиращо се с използването на тайнопис, предназначен за предаване на таен смисъл само за посветени.