До границата на ефира

Ако някой ви попита много приятелски и непринудено на обществено място дали сте се къпали днес или просто така си миришете как ще се почувствате? А каква ще бъде реакция ви, ако този човек не пропуска възможността да ви зададе този въпрос винаги когато наоколо има хора? Изобщо какво можете да му отговорите, след като той смята това за много забавно и даже не е имал нищо язвително предвид? Лошият вкус има невероятната способност да оставя в безмълвие жертвата си. Споделянето на добрия вкус е доброволно безвластие.
Радиостанциите, както и всички останали медии, се стремят да използват "human touch", да бъдат близко до себеподобния. Вниманието към индивида развързва ръцете за всякакви въпроси. Деликатността е занимание самотно и затова често остава несподелено от радиоводещите, които се занимават с търсене на съпричастност у слушателя. За да бъдат оригинални, те задават все повече и повече въпроси, минават отвъд невидимата и неизказана граница на позволеното. Така разкриват личността на известен или неизвестен човек.
Предложеният в началото въпрос съвсем не е от хипотетична ситуация, а от реален "непринуден" разговор по частна радиостанция. В интерес на истината трябва да призная, че диалогът не бе между водещ и събеседник, а между няколко водещи (доста популярна напоследък формула за "многопартийно" управление на ефира). Ако въпросът за хигиенните навици на един от тях бе еднократно споменат, може би щях да открия неумението си да оценявам важността от разискването на подобни теми в ефира. Впечатли ме обаче, че темата не само не завърши с хумористичното подхвърляне на питанката, а бе подозрително подробно "обсъдена". Слушателите, раздвоени в идентифицирането си с някой от водещите, изпаднаха в неловка ситуация. И както често се случва, избраха страната на жертвата, на словесно нападнатия. Устремена към справедливостта, слушателка попадна на отговор от типа "той (колегата) така обича". И темата си продължи непринудено и необезпокоявано.
Няма предписание за това какво да се казва и какво не. Няма граници за безвкусието. Всъщност в случая кой е този, който да каже, че това е безвкусие. След като звучи в ефира, се предполага, че хората се вълнуват от този тип общуване. Че виждат в него успялата смелост на артикулиране на въпроси, които ги е срам да изрекат на глас. Или даже може би, че трябва махленското общуване да влезе нецензурирано в радиото. Границите на ефира са плаващи и поемат безотказно и до безкрай всякакви разбирания за вкус.
Подобни диалози атакуват консервативното разбиране за радиото като институция, която се държи на достойно положение. Революционното разбиване на модели все някъде трябва да намира обща граница с вкуса. Ако това е съвременният добър вкус, то революцията за него изглежда закъсняла. И подобни изказвания в ефир могат да доведат до обратния на търсения смел ефект.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато