Bildung за Палавници

Телевизията вероятно е измислена от хора, на които страшно много е липсвало отминалото детство. Принципът на сменящи се картинки от разстояние може да хрумне само у някоя неизтрезняла от игрите и въображенията глава; ето защо и децата са толкова впечатлени и съответно привързани към телевизията. Тя им се отблагодарява според силите си: в българския случай с анимации, "Скъпа, смалих децата", "Лека нощ, деца" и поредицата от съботни и неделни детски предавания. Сред тях с неподправена жизнерадостност, лудитска изпълненост и педагогическа промисленост се отличава "Палавници" - тв състезанието, заместило на екрана "Бързи, смели, сръчни", но значително модернизирало формата на надпреварата.
Най-явната разлика: "Бързи, смели, сръчни" копираше в не малка степен модела, по който се опитваше да функционира социализмът. Имаше съревнование, вечният шеф на журито професор Жечев (не съм сигурен за името) раздаваше оценки за бързина, но и за качество на изпълнението, където дозата субективизъм никак не беше малка, а водещият бате Мишо показваше и следеше дали изпълнението е по изискванията. Тоест върховна инстанция, съдеща безпрекословно, посредник, който следи тия отдолу и донася на тия отгоре и "пчелички", пърхащи в рамките на правилата и не поставящи ги под въпрос. Вътре в тях влизаше и промяната на отделните игри _ нямаше закованост на състезанията, а кажи-речи всеки път имаше изненада и промяна. При "Палавници" е пропусната точно тази вариативност, децата знаят предварително какви изпитания ги очакват: преминаване през блатото за спасяване на слончето, трудно промъкване през пълно с призраци място и т.н. Правилата са ясни, остава само точно да ги спазваш, за да спечелиш. Прочее, образец на общество, към което се стремим, но което засега не постигаме. Може би защото сме твърде "бързи, смели, сръчни" в измисляне на правила, които ни изнасят. Други правят същото и ето я кашата.
Допълнителна прелест на "Палавници" дава шпикерският коментар, който превръща играта в наистина състезание от "голяма класа". Освен че децата се приучават да се съобразяват с норми, гласът отстрани обагря действията им с по-голяма забавност и интрига. До голяма степен тъкмо той прави така, че да не можеш да си позволиш да не гледаш надпреварата: тонът е напрегнат, но в същото време игрив и предизвиква истински смях у малчуганите. Поне аз съм бил свидетел на такъв. Като се прибави към всичко това и кораво застъпената екологична тема, находчивостта на предаването в употребата на най-сполучливата педагогическа формула: "Възпитавай, играейки!", няма как да се отрече. Забавлението си е забавление, но без дидактичен момент не може.
Задаваните въпроси към отборите също дават своята лепта за bildung-а на "палавниците". Въобще тв играта приучава, не просто забавлява: "Палавници" е начинът, по който телевизията достига до децата не само като развлечение, но и като обучение. И то без да се натрапва.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин





Детските предавания по БНТ