Луд проект
Луд проект бе синонимът на фестивала с дългото име "Международни медийни събития "Телевизионен свят 2000". Президентът на фондацията-организатор Георги Кузмов сам пусна в обръщение тази словесна муха и тя забръмча. На откриването, пременен в бутиковото си облекло - плавници, хавлия и шнорхел - обяви, че лудият не е само той. И така обвърза всички в една общност и благодари в присъщия си стил на сътрудници, настоятели и спонсори. А такива, каквито бяха те тази година, дай Боже на всеки фестивал и фондация.
В предишни години само загатвана и често тълкувана като изневяра на сърцевината, наречена "Златната антена", сега амбицията заби колчета и огради точни територии: Източна Европа, Черноморския регион. От фестивала се очаква да стане това, което е МИДЕМ за Западна Европа и Средиземноморието. Освен сравняването с Кан, се акцентира и върху уникалността: на едно място всички медии и индустрията, свързана с тях. Въпреки че засега липсва звукозаписната индустрия, ако тя бъде третирана като медиен вид.
Така се стигна до многосъставността на фестивала. С всяка година към прабабата "Златната антена" израстваше по някой нов роднина: фестивал, изложение, конкурс. Това бе повод за радост от гледката на разклоненията, но предизвикваше и известно недоволство, че се прекрачват уютните традиции на първообраза, че той се засенчва. Появиха се и съмнения около формулата "колкото може повече в една лодка". За учудване на скептиците засега няма никакви изгледи за сравнения с "Титаник".
През 2000 година на нея се качиха:
- "Златната Албена" - международният телевизионен фестивал за музикални и развлекателни програми, обявен от организаторите за наследник на "Златната антена". Международен е за осми път. Този път бе повече от 30-часов маратон с 44 програми. Така се бе случило, че испанското и италианското участие поставиха количествен акцент. Иначе географията на конкурса обхващаше тв-организации от Полша, Корея, Германия, Израел, Словения, Сърбия... И, разбира се, България - с четири програми на Националната телевизия. И още: като опровержение на доскорошните популярни констатации, че кабелът служи само за препредаване, но не и за сътворяване, кабелните телевизии този път демонстрираха хъс за креативност. Към многото начини да се прави музикална и шоу програма се присъединиха и частните продуценти.
- Фестивалът за жива музика. Съпътства "Златната антена" открай време, но се сети да се еманципира едва миналата година. Тогава направи опит да раздава награди, да има и той своята статуетка - чадър. Но се видя колко е неуместно да се сравняват, класифицират и награждават индивидуалности в една на ситно раздробена жанрово територия. Сега партитата се опираха предимно на групи "на гребена на вълната": "Уикеда", D-2, "Латинопартизани", "Ъп Даун"... И машинизираните барбита от "Антибиотика" - неведнъж. Нощите бяха стилни с техно панорамата, всеки път с различни диджеи.
- Телевизионен пазар - за пети път. Носи името на част от своята амбиция: "Черноморски". И събра според официалната статистика 22 български и чужди компании от САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Швейцария. Засега той има вид на мини-пазар, ако се броят щандовете. Но фестивалът регистрира като купувачи и продавачи 150 малки и големи кабелни телевизии от България и тв-компании от Испания, Румъния, Литва, Русия, Холандия, Франция, Великобритания, Украйна, Чехия, Македония. Някои от тях остават незабелязани в морето на информация, но онези, които направиха шоу-презентации и партита, няма начин да бъдат забравени. Като във всеки пазар и на този успешната реклама върши повече работа от представянето на самия продукт. И той се подчинява на всеобщите пазарни закони. Един от участниците каза: "Доведете купувачите, търговците сами ще дойдат.".
- Техническо изложение тази година направи втората си стъпка. То бе оригинално с пренебрежението си съм официалностите в деловите отношения. Пет фирми представиха освен себе си и още други пет-шест, които им се бяха доверили. Така че представените бяха общо трийсетина. Този път не им стигна миналогодишната заличка с размери четири на три и се бяха разпрострели по-достойно и по-нашироко. Тук са новините в дигиталните медийни технологии, в студийната техника, цифровите формати, тук може да се прозре футуристичният - за нас - образ на зрителя като интерактивен купувач и "консуматор" на нов тип култура, да се видят проекциите на виртуалното студио, изложени са всякакви чудесии, за които клиентите казват: "Недостъпно е", а продавачите отговарят: "Струва си инвестицията". Онези от кабелните оператори пък, които желаеха да демонстрират реномето си, като в наддаване за престиж огласяваха шумно марките апаратура, които са си накупили: "Ние се оборудваме с най-доброто!"
- Международният фестивал за телевизионни новини "Сребърен сателит". Дебют. Под "новини" в случая се разбира по-скоро публицистика.
- Радиофестивалът "Сребърната вълна". Също дебют. В него сред многото раздели най-любопитен бе този за самореклама. Участваха 17 радиостанции и един независим продуцент. Той съпостави различни радиоформати и програми и се опита веднага да постави тест за оформящия се пазар на радиопродукти и радиообмен.
- Пресбиеналето "Златни страници" - за всекидневници, седмичници и списания. За първи път. С 65 издания. Този старт даде основание на организаторите да кроят планове за ежегодното провеждане на конкурса, за корекции в критериите и диференцира по нов начин разделите си с акцент върху тематичния профил на изданието, а не върху периодиката на издаване.
- Медийният тенис-турнир. Него също отдавна го има и без да се афишира. Той бе за тези, които със самочувствие се шегуват, че са предпочели "Албена" пред Ролан Гарос. Предимството му пред всички останали е, че класацията в него е лесна и категорична, лишена от терзания и спорове. Затова никой не се подразни, че директорът му Георги Дончев стана шампион. - Изложението за медийни автомобили. За първи път. Забелязах само един ПТС. Казват, че имало още два екземпляра, но като слънце.
- Липсват:
- Плувен маратон, свободен стил. "Златният плавник"
- Изложение и конкурс на звукозаписната индустрия. Примерно "Златният диск".
Предлагам ги.
Като си помисли човек, че всичко започва от един преглед на музикалните тв-продукции, от Антената в Сандански, където и участници, и жури, и журналисти се събираха в едно гнездо пред един монитор. И от едната невъзможнст на Националната телевизия да си отгледа фестивал.

Елена Драгостинова