Чадърите, сателитите, вълните, страниците, среброто, златото.
И пясъкът.
Програмата на любопиткото, който иска всичко да види и всичко да чуе, започва в 10.00 пред монитора с всекидневното шестчасово препускане със "Златната Албена". Междувременно се случват повече от десет други неща и за да не се чудиш след това защо златните чадъри, сателити и страници са отишли не тук, а там и изобщо какви бяха тези чадъри, сателити и страници, добре е да надзърнеш навсякъде. Или поне да се опиташ. Постепенно и енигмите върху афиша на фестивала започват да се проясняват.
Квадратчетата с малките картинки, вързани в една координатна система и топнати в информационни води, получават най-различни интерпретации. Една от тях е, че рамкираните шарени петна са екземпляри от големия рибешки свят, погледнати много отблизо. Виждат се шарките, люспите, хрилете. Но те са само парче от екземпляра, което не ни дава пълна представа за целостта, нито за взаимовръзката на отделните видове в морето на събитията. Остава само да щрихираш фрагменти от тази цялост и така да се опитваш да нареждаш пъзъл. Два монитора и по възможност един екран са достатъчни, за да "аранжират" един фестивал за тв - музикални и шоу програми. Как обаче става зрим един конкурс за преса или за реклама? Радио може да се слуша и във фоайето на петнайстия етаж на хотел "Добруджа". Там журито на фестивала за радиопрограми "Сребърната вълна" се опитвало да открие "програми, в които преобладава сериозният тон и в които има поне зачатъци на публицистика", "малко по-сериозното радио, художествено-публицистичното радио с акценти върху културата, класическата музика и сериозната политическа публицистика" по думите на Александър Андреев, член на журито. Дали на петнайстия етаж се чу РФИ - България? Нямаше го сред наградените.
Ситуирането на "Златни страници" сред публиката се оказа щастлива находка. Юлия Трайкова, директорката на фестивала, бе подредила в мраморното фоайе на хотел "Добруджа" големия оркестър на пресата. Върху стойки, подобни на пултове, бяха поставени всекидневници, седмичници и списания. Ако познава функциите на всяка оркестрова група, при добро желание човек можеше да открие дори подтекст в мястото на всеки вестник и списание: има фонов щрайх от тутисти, лъскави тромпети и уникални видове - по един в цял оркестър. Но това са моите тълкувания. В същото време, в самостоятелна работа с всеки от 62-та кандидати, членовете на журито се опитваха при закрити врата да пресяват книжните гутенбергови кули и да търсят първенеца. Всекидневниците бяха 10 - всички най-големи национални и някои водещи регионални. Сред регионалните специално бе отличен от организаторите вестник "Марица днес". 15 бяха седмичните издания и 37 списанията - 3 от тях чуждестранни. За четене, разбира се, и дума не може да става. Не това е целта на конкурса. Ценят се формата и комфортът, който дизайнът създава на текста и на самия читател. Оформлението е поставено на първа позиция. Третира се като един вид услуга, която улеснява текста и неговия прочит.
Захари Главчовски, председател на журито на "Златни страници", подчертава, че това не е тематична класация, нито оценка на качеството на текстовете или журналистическата позиция.
Проблемът, който възниква при класирането, наистина е свързан с тематичните разнородности, но съдържанието отива на втори план. Предмет на оценка е организирането на материала, систематизирането и подреждането на рубриките, структурирането, графичното оформление и полиграфическото изпълнение. Елементът "реклама" и нейното разполагане на страниците също е от значение. Членове на сегашното жури предвиждт, че при първоначално създадения интерес вероятно ще се наложи прецизиране на критериите.
Концентрирането на вниманието върху формата несъмнено светва "червена лампа" за онези, които я пренебрегват.
Същевременно хегемонизирането й води до верига от въпроси, чийто край може да бъде и анекдотичен: "И "Чук-чук" ли има шанс за награда?"
"Стига да е добре оформен."
Може би един конкурс в различните журналистически жанрове ще направи картината по-точна.
Щастливото хрумване в аранжимента на този фестивал на пресата накара мнозина чужденци-гости на хотела да питат: "Какъв концерт ще има тази вечер?". По-нататък те сами направиха своята класация, като се спираха и разлистваха изданията, от време на време придърпваха към себе си експонатите от тази изложба и потъваха блажено в дълбоките кресла, вторачени в картинките. Четящата публика понякога "забравяше" да върне експонатите и така неволно сама направи своята класация: специална награда за списание "Максимум", най-съблазнително за българските читатели, и специална награда за "Наш дом", уважено с най-много придърпвания от германските гостенки.
Впрочем това смесване на курортните и конферентните функции на хотелите в "Албена", което от фестивалните мениджъри може да се възприеме като дразнещ недостатък, в случая се понесе с достатъчна доза хумор и бе превърнато в предимство. Медийните събития се разтвориха в естествената си среда и така изпробваха своето въздействие тъкмо върху тези, за които са създадени и предназначени. Доколкото имат амбицията да бъдат и забавление, в "Албена" те срещат достоен конкурент сред курортните аниматори - една все още непопулярна професия в българския туризъм. Но вече на мода. Тези магове на развлечението обикновено изникват изневиделица във фоайетата на хотелите или край басейните и увличат в спортни състезания или игри, подобни на детските, преминаващата публика, с която са ангажирани. По настоятелност и пъргавина на реакциите, по маниер на контактуването аниматорите приличат на дистрибуторите на стоки за директни продажби. Само че не настояват да купиш, а просто ти подаряват няколко мига активна релаксация. Сигурно са по-подходящи за по-алиенираните общества. Но така или иначе настоятелността им се вместваше в един всеобщ гъмжащ фон, върху който всеки отделен фестивал имаше амбицията да се открои, без да търси удобството на изолацията. Фестивалът за реклама "Златен плажен чадър" например си беше инсталирал мониторите в лоби-бара на "Лагуна бийч" и непрекъснато нижеше реклама след реклама. Така, докато си отпиваш от прозрачната течност на изискан коктейл, можеш да хвърляш поглед към монитора, да се загледаш в "Имам си една мечта, да стоя на брега на огромен океан и океанът да е от..."
И да ти се допие точно "Ариана".
"Златният плажен чадър" този път излезе извън територията на телевизионната реклама и обхвана радиорекламата, печатната реклама, външната реклама и уеб дизайна. Общо 120 реклами, представени от 25 агенции и независими продуценти. Взирането на журито бе в две посоки - идея и осъществяване. Оказа се, че най-голямата конкуренция е в раздела"Графичен дизайн - преса, печат, аутдор".
Маргарита Методиева, член на журито и представител на агенция "Алайд Домек", разказва, че в областта на графичния дизайн регламентът не е предвиждал диференциране между преса, плакат, календар и външна реклама-билборд, външна реклама-покрив и така нататък. От затруднението ги е измъкнал опитът на Бернард Майер, председател на журито, шеф на "Оптимум" - Виена.
Най-слаба е била конкуренцията в рекламния радио-раздел, а най-малко кандидати е имало в уеб дизайна. В класацията си по жанрове Маргарита Методиева поставя като най-интересен раздела за тв-реклами. Там широко бе българското участие, елиминирани бяха чуждите клипове, представяни от съответните агенции като адаптация. Журито е проявило единодушие, че трябва да се оценява само локалното творчество. И е дискутирало по въпроса какво точно е рекламна кампания.
Понякога споровете могат да дойдат и от най-неочаквани посоки.
Един свещеник поглежда иконите в черквата, угася свещите, обхожда мрака, хлопва тежките порти и щраква катинара. Звуковата картина е тревожна и зловеща. Свещеникът е спокоен. В библията му, на последната страничка е записан номерът на СОТ. Набира го. И утре иконите ще са си на мястото.
Този спот предизвика аплодисментите на фестивалната публика, но не трогна чуждите членове на журито, които си имат свои представи за знаците на "регионалното" и изтъкваха като недостатък, че музиката е нещо като "Кармина Бурана", а не е православна. Което е едно от доказателствата, че добрата реклама може и да е шок, изненада или ексцентричност, но дори и експертите очакват от нея да отговаря на загнездени представи. Затова предпочетоха балканския симпатяга от серията на "Ариана".

Новините такива, каквито искаме да чуем, а не каквито се приписват като специалитет на американците.
Уит Мейсън, американски журналист, член на журито на "Златни страници, го потвърждава, като разказва случай от собствената си репортерска практика:
"Точно след смъртта на Лейди Даяна написах една от малкото новини, която не бе за нея: противопехотните мини. Редакторите останаха разочаровани, дадоха ми 20 секунди, в които трябваше да съобщя конкретна новина, свързана с развитието на проблема, а трябваше и да напомня поне, че това е ужасът, от който на всеки 14 минути някой става жертва. Борбата срещу това безсмислие също беше една от каузите на принцесата. За съжаление колегите ми искаха да въртят едно и също около инцидента до безкрай. Защото знаеха, че и публиката го очаква." По подобен начин безкрай се търкаляше и темата за отрязаната глава в едно приказване, наречено семинар на тема "Професионални стандарти на новинарската журналистика". Там на висок подиум Петко Георгиев и Иво Инджев съобщаваха отдавна изречени и публикувани тези. Пак там Огнян Златев интригува аудиторията с изречени-недоизречени подробности около "България и медийната програма на Пакта за стабилност за Югоизточна Европа." В изложението беше отбелязано нашироко и с отрицателен знак, че проектът на един неназован българин, "отдавна неживеещ в България", е бил подкрепен. Не стана ясно с какво по-точно този факт предизвиква раздразнение. И най-важното какви са качествата на проекта. Афиширано бе, че като се подкрепят проекти, подготвени далеч от Балканите, Европа проявява имперски подход.
"Който дава парите, той говори"- отсече прагматично от първия ред Ицхак Шабатов, председател на журито за тв новини "Сребърен сателит", след многократните опити на публиката да разбере какъв е проектът и какви конкретно са недостатъците му. Ицхак Шабатов е израелец, роден в България. Разказва емоционално за темите, около които се въртят конкурсните репортажи: екологията, расизма, Косово... Същевременно делово и прагматично той определи критериите за оценка в този раздел:
"Налага се една ясна формула на печелившия филм, която журналистите все по-често следват - първоначално се излага резюме, после се разгръща идея и се стига до някакви заключения. Не камерата, не техниката и не специалните ефекти правят филма. Важното е да има какво да кажеш и да го направиш убедително, за да се получи резонанс."
Самият той е дошъл в България през 1997 година, за да направи репортаж за кризата. Филмът му е бил излъчен в Тел Авив, а след седмица на благотворително шоу са били събрани 1 млн. долара за лекарства за България.

На "Албена" наградите са много. Захари Главчовски дори смята, че така те се обезценяват и изказа мнение, че по-малкото им количество ще увеличи каратите им. Същевременно телевизионният пазар наложи и своите иронични призове. Един от тях бе предназначен за кабелен оператор, който отдавна "изтегля" програма, без да си е платил.
Имаше и случайно подхвърлени награди, които си попаднаха точно на мястото. На купона на "Дискъвъри" Данчо Лечков се появи на сцената, за да метне към публиката няколко футболни топки с автограф. Една от тях се падна на германец.

Елена Драгостинова