Много в една лодка
Малко хлад откъм морето, по-брадата церемония по награждаването - и това е вече достатъчен повод публиката край басейна лениво-пренебрежително да се оттегли за по-твърдо питие навътре към лоби-бара, под прозрачната пирамида а ла Лувър на хотел "Лагуна бийч".
Навън остават недопити сини, розови, зелени, оранжеви коктейли с резенчета лимон, с кръгчета киви, с фламбирани черешки и люспи лед - течни глезотии, приготвени с жонгльорска ловкост в шоуто на бармани-шампиони. И те си имат своите конкурси. Навън остава самотен и нечут грохотът на "Стейн". Макар и пред рехава група фенове те изкарват мъжки парчетата си докрай, професионализмът си личи и от уважението към всеки от публиката поотделно.
Купонът в тази предпоследна вечер от фестивала не се получи като другите - едно от доказателствата, че и в перфектността понякога нещата висят на косъм и зависят от капризи като синоптичните например. Вялост понякога е възможна дори и при организаторска самоотверженост, каквато прояви Васко Димов, директорът на фестивала "Сребърен плажен чадър", като направи заедно с колегите си скок-пирон в басейна, за да даде тон и да поразмърда малко апатията след тоновете еуфория. Може би и на главата си да се беше изправил, пак нямаше да закове публиката. Просто защото ден след ден, вечер след вечер пренаситеността от събития, информация, коктейли, презентации, промоции, прожекции, фойерверки бе достигнала кулминацията. Настъпил бе мигът на прозявката преди блясъка на кодата - галавечерта с лауреатствата.
Моделът, който фестивалът си избира, явно предвижда и такива моменти на сгъстяване и разреждане на напрежението, на лудо препускане и офисна деловитост, на денс-екзалтираност или коктейлна отегченост в стил Гетсби.
Моделът за фестивал гони световните стандарти по мащаб и атрактивност. Същевременно има и една симпатична интимност, заради все още тесния кръг.
Фактически публика отсъства. Тук са все хора по работа, които тичат по своята писта, а в останалото време се информират за движението в другите писти. Търсят пресечни точки. Един добре съчинен имидж се показва на всяка крачка и внушава, че големите проекти се осъществяват със замах, сякаш между две чаши текила на екс, където единствено лимонът може да предизвика кисела усмивка. Капчиците пот по челото не личат, вижда се само водната мокрота върху бронзовия тен. Никой не пръхти и не кърши ръце, че нещо не се е получило сто процента, афишира се успехът. Конкурсите се приемат с типично медийно усещане за мимолетност - не като съдбоносна класация завинаги, а по-скоро като игра-сърфиране на гребена на вълната, която в следващия миг може да те смъкне и в подножието си. Събитията се случват с такава лежерност, сякаш е логично да се случат и иначе не би могло и да бъде. В интерес на истината сред десетки анонсирани събития в точен ден и час само две забелязах да не са станали. За едно от тях особено съжалявам като пропусната възможност за информиране: презентацията на "Рейтинг България" с тема "Пийпълметрията в България."
На успяващия всички са отзивчиви да помагат. И без да се четат списъците на настоятелството на фондация "Телевизионен свят", на гости и сътрудници, от пръв поглед се вижда, че на този фестивал са се събрали съвсем в английски стил "в точното време и на точното място" точните хора-институции и личности - кръгове. И изплитат своята мрежа на взаимодействие, която се разпростира далеч извън рамките на фестивала. По-скоро фестивалът е резултат от това взаимодействие.
"Лагуна бийч хотел" е едно от многото средища на медийните събития и един от типичните хотели, обхванати от вълната на обновяването, която се завихря от южната част на курорта и постепенно залива цялото крайбрежие. Когато все още се казваше "Балик" овехтялото творение на седемдесетте, свеждаше функциите си до спалня и гостилница. Сега вълната е стигнала до него и той е неузнаваем. Рециклирането е добавило към прозаичното му предназназначение нови, по-възвишени функции - на малък конферентен и културен център. Фоайето с рецепцията му прелива в кръгъл бар, следват камерна зала с подиум и пиано, оборудвана офис-зала, външен амфитеатър, надничащ към случващото се вътре и държащ под око плажната ивица. Всичко това е навързано в една верига, чието начало и край са в зеленото на гората и в синината на морето. Преградите са прозрачни - също като в аквариум с много стени, в които можеш да наблюдаваш едновременно различни видове. Преходите от деловитост към долче вита и обратно изглеждат естествени. И фестивалът се възползва от тази архитектура, с която си подхожда по характер. Сега голяма част от хотелите по крайбрежието изглеждат така. И техните атриуми, басейнчета с изваяни пещери и джакузи, интериори и вътрешни дворове просто плачат да гушнат в обятията си някой фестивал, трениращ отбор, семинар, конференция или конгрес. Това дава живот на "Албена" извън тривиалния сезон.

Елена Драгостинова


Стилът Текила