Fe-mail

Никола Тороманов, А. Г. Нещо сладко

На 15 юни в АТА Център за съвременно изкуство бе открита изложбата "Fe-mail" на Никола Тороманов. Тя бе открита от Георги Тенев с думите:

Присъствието на картини на един автор в едно единно пространство и при това под едно цялостно заглавие, обикновено е повод за въвеждането на цялото това присъствие на образи в някакъв също така общ модел и принцип. Разбира се, тук пространство за размишления и оценки имат хората с професионален ангажимент в изследването на изобразителното изкуство, така че аз няма да се намесвам в тази територия. Моя личен ключ към събитието Fe-mail се опитах да намеря в едно понятие, в една дума. Това е думата отвоюване. Разбира се, не става въпрос за патетична битка на художника с някакви одушевени и/или неодушевени противници, за някаква идеологическа или естетическа битка. Аз говоря за отвоюване в един много по-насъщен, и затова по-съществен мащаб.
На първо място, Fe-mail е отвоюването на Никола Тороманов от него самия. Тези портрети са отвоювани от неговата заетост със сценографска работа в театъра и в телевизията, където цари разхитителен работен процес. Fe-mail е отвоюването на Никола Тороманов от него самия не само като сценограф, но и като суетна личност, защото в реалния ритъм на живеенето неизбежно е обречен на една артистична суета, от която енергията за тези портрети упорито трябваше да се отвоюва.
Fe-mail е отвоюване от концептуалното. Отвоюване на шанса за една преднамерено проста и твърде рационална концепция от свръхконцептуалното, което сме свикнали да смятаме за съществено, за суперсъществено в съвременното визуално изкуство.
Fe-mail е отвоюване и в още един рационален смисъл. Отвоюване на реални художествени образи от нищото. Нищото в най-буквалния смисъл - нищото, което се стреми да изтласка вън от себе си всички възможни акции, картини, образи, спектакли, изложби и въобще художествени начинания. Това отвоюване беше успешно, защото Никола Тороманов не беше сам, а в триумвират. И разбира се, защото това отвоюване беше подкрепено адекватно и прагматично и от хора и институции, способни и желаещи да се ангажират.
Трудно е да се определи кое от всички тези отвоювания е отнело най-много енергия. Честно казано, това мен лично не ме вълнува толкова. Предпочитам да задавам въпроса кое е било най-приятно и най-вълнуващо. Защото моето обикаляне около думата "отвоюване" не е посветено на това да търся някакъв патос на битката, а по-скоро на това да потърся патоса на вълнението, което произвежда вълнуващи образи. И накрая отново ще избегна отговорността да разсъждавам по това кое именно е вълнуващото във Fe-mail като художествено събитие. Ще кажа само, че аз лично съм приятно развълнуван от нещо, което е недвусмислено. След немалкото минали представяния на Фичо именно като художник, тази изложба, Fe-mail, придружена от каталога Fe-mail, е най-широкият ъгъл, от който може да се погледне към неговия свят. Това е едно внушително представяне, за което се радвам да го поздравя, както и да му благодаря за това, че и аз съм имал шанса да бъде един от неговите съмишленици.