Любляна - поезия и музика

В Любляна - една от най-младите столици и древни градове в света, за 15-и път се проведе фестивалът "Словенски музикални дни". Тази година той се чества с особена тържественост поради 100-годишния юбилей от раждането на централната композиторска фигура в тази страна - Лучиан Мария Шкерянц (1900-1973). Още с пристигането ни посреща концертният афиш, разлепен навсякъде из града: Концерти. Интернационален симпозиум "Музика - поезия - тон, слово." Удивлението (особено на онези, живеещи с представата за музикознанието като частна консерваторска, а не университетска дисциплина, фокусираща в себе си универсално познание за света и хората) нараства още повече от факта, че с откриването на фестивала и симпозиума се ангажира самото Министерство на културата на Словения в лицето на неговия секретар Майда Ширка. Културната деятелка говори не само за естествената връзка между словото и музиката, но и изтъкна неделимото единство между живата музика и науката за нея. Концертите с национална словенска музика с преобладаваща роля на вокални и хорово инструментални творби имаха за цел да подкрепят темата на симпозиума.
Старинната зала (част от бивш манастирски комплекс), където веднага на другия ден започна работата си международният симпозиум, беше препълнена с публика. Студенти, ученици, граждани бяха отделили един цял ден от времето си, за да чуят докладите, посветени на любимия им Шкерянц, творчеството на който, запазвайки идиома на късноромантичната форма, носи в себе си и някои импресионистични и експресионистични веяния. (Като че ли най-близък е до П. Владигеров, но без неговата фолклорна характеристичност). Слушайки подробните анализи на познати и по-малко познати произведения на словенския класик, както и дискусиите за това, дали трябва да се издават някои непознати, по-ранни негови, които той самият не си е харесвал достатъчно, не можех да не си възмечтая подобна ситуация и в България по отношение на нашите полу- или изцяло неиздадени музикални класици. Редица от докладите бяха посветени на песенното творчество на други европейски композитори-съвременници на Шкерянц: т.н. Й. Габриелова (Прага) говори за песните на Бохуслав Фьорстер, Х. Лооз (Кемниц) за Ханц Пфицнер, Кл. Дьоге (Мюнхен) за Макс фон Шилинг. Друг блок от доклади ни запозна с песенните традиции на различни славянски, западно- и източноевропейски музикални култури (напр. Н. Хръчкова и Й. Лендова (и двете от Братислава) ни запознаха чрез разработките си със словашката, Р. Гайдамавичийте (Вилнюс) с литовската, Ниалл О' Лоуглин (Лоугбороу, Англия) със съвременната английска опера, инспирирана от старинни митове и легенди.
Връзката слово - музика беше сериозен обект за изследване в средновековната и ренесансова музика. В. Дьомлинг (Хамбург) беше посветил доклада си на многотекстовия средновековен мотет, И. Флорианц (Рим/ Любляна) на мадригалите на Галус, Х. Кронес (Виена) на мотетите на Юрий Преннер. Не остана без внимание, разбира се, и отношението текст - музика и през XX век, колкото и различно да е то в сравнение с музиката на предишните епохи. М. Костакева разгледа персифлажа във вокалната мелодика на Г. Лигети, а З. Визман (Зиген) се спря върху телевизионната адаптация на Nouvelles Aventures от същия автор.
Проследявайки интензивната програма на конференцията и свързаните с нея концерти в столицата на Словения, в главата ми гъмжеше поток от въпроси: има ли в България необходимите условия, за да бъде и тя между домакините на подобни интернационални форуми, които да станат традиция в рамките на някой от многобройните ни международни фестивали? През последните две години като такъв се изяви градът Русе, предоставяйки база за две заслужаващи внимание международни конференции, предизвикали вече отзвук и в Европа. Какви са шансовете за утвърждаване на това, родено с толкова любов и усилия начинание, насочено към създаване на лоби и на българското музикознание в Европа? Ако се съди по луксозната, изпъстрена с цветен снимков материал и доста подробна програма на Русенските музикални дни, то такава международна конференция през 2000 година не се е състоявала. А може би русенската музикална общественост, слушайки за пореден път като венец на фестивала любимата си Девета симфония от Бетховен, заслужаваше все пак да бъде информирана и за това събитие.

Мария Костакева