Прегърнах ги
и те ме прегърнаха!...


- V фестивал на европейските копродукции в София се откри с вашия режисьорски дебют "Небесна кука". Каква беше мотивацията ви, за да създадете този филм - бомбардировките от НАТО или желанието да бъдете режисьор?
- И преди съм искал да се пробвам в режисурата, но не съм се замислял толкова сериозно върху това до пролетта на 1999. Политиците от НАТО не проявиха достатъчно мъдрост и не можаха да се възпрат да не накажат една "непослушна" страна. От друга страна съм разочарован, че нашите управници не намериха достатъчно дипломатичност, за да избягнат бомбите. Бях истински потресен! И пожелах да направя филм за собствения си вътрешен свят. Исках в него да има дух и тъга. Търсех ключ към това и го намерих в метафората на полета на топката. Избрах баскетбола, защото той е твърде близък до тази метафора.
- Заглавието "Небесна кука" е много близко до баскетболната терминология. Бихте ли обяснил защо точно тази метафора избрахте за филма?
- По време на бомбардировките ние нонстоп гледахме към небето, очаквайки всеки момент оттам да падне бомба върху ни. В американския сленг "skyhook" е хвърлянето в баскетбола, при което топката се издига високо нагоре, след което пада обратно в коша. Ето тази парабола е метафората на това, което се случваше в Югославия по време на бомбардировките.
- Филмът бе на Берлинале. Не смятате ли, че е селекциониран именно заради политиката в него?
- Не знам дали политиката беше причината да се обърне внимание на моя филм, но знам, че ми беше необходима голяма храброст да засегна подобна болезнена тема. Разбира се, имаше критици, които смятаха, че политиката във филма ще компенсира кинематографичните недостатъци, но за мен това нямаше значение. Исках да направя филм за хората, за тяхната душевност и изживявания по време на тази трагедия.
- Наистина, филмът е преди всичко емоционален, но в него имаше и много комични елементи. Как вие лично го определяте като жанр?
- Трудно ми е. Мога да определя "Небесна кука" единствено като истинска човешка история.
- Времето, по което снимахте или подготвяхте филма, съвпадна ли със самите бомбардировки?
- Не, започнахме снимките седем дни след като спряха. Така да се каже, със съвсем пресни впечатления.
- Да, наистина, личната драма и история в "Небесна кука" е много повече от политиката. Характерите и преживяванията на персонажите изглеждат много истински, имаха ли те реални прототипи?
- За да създам персонажите, не ми трябваше нищо друго, освен всеки от актьорите да ми разкаже преживяванията си от предишните вечери, в които е имало бомбардировки. Още повече, аз самият живея в Белград и всичко това се случи и на мен. Така че не ми бе трудно да изграждам характерите на персонажите си - това бе направила реалността. Също така двамата главни герои - на Небоша Глоговач и на Ана Софренович - във филма имат дете, което не може да говори поради стреса от бомбардировките, а и актьорите имат малки деца. И това, което играеха, бяха техните реални изживявания по време на политическия конфликт.
- На откриването на фестивала споменахте, че филмът е получил "Златен витяз" в Москва и сте бил поканен за награждаването. Защо предпочетохте София?
- Да бъде открит фестивалът с мой филм беше голяма чест за мен. Няма по-голямо вълнение от това да можеш да кажеш наколко думи на хората, които ще го гледат. Не бих заменил тази приятна емоция за нищо друго!
- Заедно със сина ви Драган Самарджич имате филмова компания. И "Небесна кука" ли е резултат от това сътрудничество?
- Въпреки че синът ми беше болен по време на създаването на филма, "Небесна кука" е наша обща творба. Аз работих и за него и накрая му казах: "Татко ти победи!...".
- Защо избрахте трагичен край за филма?
- Иначе щеше да стане "лакиран" и нямаше да отговаря на реалната развръзка от бомбардировките, в които загинаха много хора.
- Как беше приет филмът в Югославия?
- За два месеца "Небесна кука" събра триста и петдесет хиляди зрители и се превърна в един от най-гледаните филми. Беше показан в Словения, Хърватия и Босна. Хората много го харесаха. Прегърнах ги и те ме прегърнаха!
- В същата 1999 се снимахте във филма на Джордже Милосавлевич "Колела". Този ангажимент не ви ли попречи върху работата над собствения проект?
- Не. "Колела" беше завършен преди 99-та. Там съм и актьор, и продуцент, но това не повлия върху "Небесна кука", тъй като все още не беше започнат. Бомбардировките дойдоха след "Колела". Тогава се пръкна и идеята за филма ми.
- Имате ли планове за бъдещи режисьорски проекти? Или за това е необходимо да бъдете завладян от някаква по-специална емоция, както е с "Небесна кука"?
- Дали ще реализирам дадена емоция като продуцент, режисьор или актьор е все едно, тъй като и трите за мен са начин да творя.
- Имате ли актьорски ангажименти в предстоящи филми?
- Засега не, но наскоро отидох на снимачната площадка на мой приятел - режисьора Дарко Баич. И той ме посрещна с думите "Ето, преотстъпвам ти режисьорския стол!". Явно, всички се страхуват да не им отнема мястото, след като вече съм и режисьор! (Смее се).

Разговаря Борислав Огнянов




Разговор с Любиша Самарджич