На това място
се ръкопляска
На 6 и 7 юни в Шумен се проведе 29-ят конгрес на Съюза на народните читалища. За председател на съюза отново бе посочен Гиньо Ганев. Негов заместник стана проф. Андрей Пантев (задочно). Още трима деятели влизат в председателското тяло: Йордан Ганев (редовно присъствал) - общественик, Юри Аврамов (редовно присъствал) - председател на читалищe "Добри Войников" в Шумен и проф. д-р Боряна Христова (задочно) - директор на Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий".

За втори пореден път конгрес на съюзените читалища внимателно се подготвя в столицата, а сценарият добросъвестно се реализира в селище с изявени традиции в читалищното дело. След Казанлък, където през 1996 г. се състоя предишният 28-ми конгрес, шуменското читалище "Добри Войников" вече влезе в историята на читалищното дело като домакин, осигурил чудесни условия за образцово провеждане на националната изява; в неговите зали звучеше отработеният глас на народния избраник-трибун и несменяем председател г-н Гиньо Ганев. Далече от погледите на национални медии, на изявени дейци и творци на културата, несмущаван от обществен интерес, конгресът в Шумен монотонно, тихо и безалтернативно прие насоки за по-нататъшното развитие на организираното читалищно дело у нас. От отчетния доклад, който започваше с констатацията, че " живеем в динамично време", а и от резюмето върху него, поднесено в словото на г-н Ганев, стана ясно, че насоката е вярна, че пътят за по-нататъшния просперитет на читалищата е очертан и ясен, но оставало да се запълни съюзният живот с конкретни дела и възрожденски плам, какъвто виждал в очите на повечето делегати. И понеже залата не винаги разбираше тънкото председателско чувство за хумор, г-н Ганев на няколко пъти бе принуден да напомня: "на това място се ръкопляска!"
Доста обстойно г-н Гиньо Ганев разказа пред делегатите какви титанични усилия се е налагало да полага пред държавни, общински и обществени структури, имащи отношение към проблемите на читалищата, за да ги убеди да се обърнат "с лице към тяхното решаване". От разказа му трябваше да се убедим, че едва ли не всички министри с радост са очаквали появяването му в техните кабинети, за да подготвят бързо, по настояване на г-н- Ганев, поредния документ в защита на читалищата. Споменаваха се имената на министрите Чачев, Муравей Радев, Бакърджиев, Москова, земеделския министър, може би само военният не е бил включен в защитата на българските читалища...
След разказа за подобни разходки из министерските кабинети у делегатите се просмукваше внушението за мощното лоби, което председателят е успял да изгради през последните три години и което ще продължи да изгражда и през следващите три години. Защото още от първия ден, далече преди новия избор, г-н Ганев говореше за бъдещата си дейност, като за вече избран нов председател. И е бил прав!
С премерен тон и лека тъга в гласа си г-н Ганев не подмина и несвършеното през този период: стои открит въпросът за собствеността - земи и сгради - на народните читалища; на много места с месеци не са изплащани субсидии; трудно се адаптират читалищата към новите икономически условия, а съюзът не могъл да направи достатъчно за обучението на читалищните дейци за работата в условията на пазарната икономика; не са изградени докрай областните структури на читалищата; тревожно малко са книгите, които закупуват читалищните библиотеки - през последните три години в повече от 1000 библиотеки не е закупена нито една книга...
Най-хубавото на извънстоличните конгреси е, че няма кой (а и кой би успял?) да разбърка предварително раздадените карти и роли в конгресните дни: в подредени изказвания анализът на извършеното през този период внушаваше извода, че е положен неуморен и народополезен труд, особено от председателя. Много внимателно се отбелязваше, че все още остава недосвършена някоя и друга работа, която щяла да бъде доведена до успех през следващия мандат, ако бъде гласувано доверие на... единствения, както "неочаквано" се оказва, кандидат за председател.
Още в първите конгресни минути залата бе обхваната в другарската прегръдка на председателя с добре отрепетирани жестове, реплики и силно патриотични призиви за дълбоко преклонение, което той, а и всички трябва да изпитваме, към светинята "читалище" и най-достойните тук негови представители (по сценарии имаше и хорово изпълнение на "Върви, народе, възродени...", ръкопляскания и дружно запяване, следваше умиление).
Това е исторически ден за българските читалища, подгряваха публиката, ентусиазирани оратори.
Трябва да признаем шлифованото чувство на г-н Ганев за ориентация по време на организирани изяви, мигновено улавящо и най-малките вибрации на недоволство. В такива моменти, когато от сценария се откъсваше някой волнодумец, имаше и "втора защитна мрежа". Това бяха хора, подбрани да водят заседанията или кротко дремещи в залата, но врели и кипели по президиуми на партиийни и обществени структури, които умело лавираха с копринен глас или желязно "крешчендо" между хвалебствените тиради или спорадично появил се дисонанс на неодобрение.
За миг от сценария беше изпуснат гласът на председателя на благоевградското читалище, който се вклини с репликата, че няма да гласува за досегашния председател, тъй като обещанията от предишния конгрес се прехвърлят за следващите години... Последва почивка и нещата се поуспокоиха.
Цялата стройна организация неминуемо водеше конгреса към един успешен финал и към един много приятен и богато подреден коктейл.
Практиката и рутината, придобита в работата с върха и низовите организации в Отечествения фронт, вече втори мандат помагат на г-н Ганев да провежда наистина образцови конгреси - подредени, чистички и подплатени с почти искрен ентусиазъм. За този 6 - 7-годишен период съюзените читалища придобиха образ и подобие на "масовизирания" Отечествен съюз, в който на книга фигурират милиони отечественосъюзници. На практика и с този конгрес бе потвърдена някогашната амбиция на Отечествения фронт - на 16 юли, в далечната 1955 г. с Постановление на Министерския съвет, Централния комитет на Българската комунистическа партия и НС на Отечествения фронт е наредено: "...Сливането на Съюза на народните читалища с Отечествения фронт да се извърши на съвместен конгрес на Отечествения фронт и Съюза на народните читалища".
След десетилетия забвение, на 15 декември 1989 г. в. "Народна култура" публикува първото възвание за възстановяване на съюза, подписано от 15 човека, който вярваха, че съюзът ще върне авторитета си от времето, когато негов председател е бил проф. Иван Шишманов. Организацията наистина бе възстановена през 1990 г. Днес председател е Гиньо Ганев... Десет години след възкресението нито един от 15-те наивници-възстановители не е останал в управителното тяло на съюза. Отечественофронтовската вълна и духът на Пенчо Кубадински, този път дори без министерско постановление, отново "грижовно" сграбчиха братската съюзна организация...
Тогава чудно ли е, че сегашният читалищен конгрес много наподобяваше някогашната общонародна ОФ организация: по избирането и представителността на делегатите, по излиняващ авторитет в обществото, по достолепната възраст на председателското тяло, свежото попълнение - Андрей Пантев - най-младият от мъжкото обкръжение на председателя - едва на 62 години, предпочете промоция на книга в столичен клуб, вместо конгресните дела...
Не може да не отбележим още един - много съществен - момент: представителността и подборът на делегати, което гарантира и правилния избор на председател. Налага се доста любопитна съпоставка - срещу общата цифра 284 (броят на делегатите) стоят цели областни градове без свои представители: Кюстендил, Перник, Смолян, Монтана, Ловеч, Враца...
Читалищата нямат пари, не им е интересен подобен конгрес или нямат благодетел, който да ги командирова?...
И тъй като подобни средства не са необходими на хората от Шумен, като делегати от общината присъстват 30 човека, а от цялата област - общо 63, но от Габровска и Хасковска област - по 1 човек.
Много активна с присъствието си е Плевенска област - депутатстването на г-н Гиньо Ганев като независим, от листата на БСП, е свързано с този край - само от Никопол например има 9 делегати, докато от Русе присъстват 7 човека. От Дулово и Каспичан също има по 7 делегати. Такива области като Бургас и Велико Търново са представени с по 2 човека, Сливенска и Видинска област - с 1 човек, а Кърджалийска област - да се изразим по-евфемистично -с още по-малко...
Този подход за набиране на делегати говори за съвършено отработен демократичен принцип за преизбирането на "нови" ръководни кадри, чиято обществената значимост е съизмерима с влиянието на днешния Отечествен съюз в обществото.
Какво е останало от ОС най-добре знаят г-н Ганев и "онова" ръководство, но в Съюза на народните читалища видимо се стопяват интересът и желанието за членуване на читалищата в "тяхната" организация. Доказателство е и рязкото намаляване на днешните съюзени читалища. На конгреса в Казанлък например бе обявено, че в съюза членуват над 2300 читалища, после се оказа, че бройката е някъде около 1500. На сегашния конгрес бе съобщена "съюзена бройка" - 1500 членове. Според платения членски внос (който е 3 лв. годишно за селата и 5 за градовете) реалният брой е около 500...
Образователният ценз на участниците в конгреса разшифрова и един друг проблем - в следващите години читалищата все по-трудно ще догонват времето, ако разчитат на по-скромно образовани хора. По-голямата част от дошлите в Шумен, според анкетните карти, а не според официално обявената статистика, бяха със средно образование, преброени бяха и хора с висше образование, но имаше и делегати с по-скромно образование... Наивната надежда обаче на всички бе, че на конгреса ще получат подкрепа, и тези от ръководството, ще наредят да си получат заплатите, забавени още от месец март. Надяваха се, че съюзът ще им помогне и при решаването на някои остри проблеми, възникнали между общински ръководства и читалищни настоятелства... Което не можеше и да стане на един конгрес, но подобни внушения се прокрадваха и се мултиплицираха, главно от тези, които очакваха отново да поемат съюзното ръководство...
И още един пропуснат шанс от конгреса: години наред, когато става дума за българските читалища, никой не отронва и дума за това, че има цели общини с турско население, в които също има български читалища. Какво става в тях, какви проблеми имат читалищните ръководства при работата си с едно население, в немалката си част слабо грамотно. Тези общини, като по правило, са и от най-бедните в страната. Интересува ли се някой как точно се провежда, и каква политика се прави в тези читалища? На конгреса можеше да се чуе техният глас, но те участваха само в гласуването...
Надскачането на личните проблеми и разглеждането на съюзния конгрес като форум, на който се обсъждат принципните въпрос за стратегическото развитие на читалищното дело и тяхната роля като мощни структури на гражданското общество, не се състоя. Затова още в началото на втория ден немалко делегати си тръгнаха далеч преди гласуването, заявявайки: този конгрес вече сме го гледали в Казанлък.
Основната характеристика на 29-ти конгрес на Съюза на народните читалища, що се отнася до представителността, показва, че Шумен бе триумфът, но и разочарованието на читалищата от по-малките градове и селата. Това бе конгрес на по-бедната част от съюзените читалища, дошли с надеждата, че съюзът ще предложи конкретна програма за измъкването им от финансовия колапс. По-големите и богати читалища вече не проявяват интерес към "съюзен живот", убедени, че организацията през последните години е загубила вътрешна сила и авторитет, че тя служи по-скоро за титулуване на блуждаещи политически единици, които да доказват своята значимост пред целокупната общественост, която пък хич и не се вълнува от личните и обществени драми на съюза и на неговите първенци. Затова и днес не виждаме в съюза, както в първите години след възстановяването на СНЧ, видни личности от нашия културен живот, които бяха приобщени към привлекателната в началото си идея. Сред делегатите и членовете на управителното тяло тогава се срещаха имената на Йордан Радичков, Тончо Жечев, Вера Мутафчиева, на художници и артисти...Днес само един Андрей Пантев ни остана, и то задочно...

Любен Русков


Бележки за един конгрес, несмущаван от медиите