Становище1
Относно:
1. Организацията и подготовката за Общ градоустройствен план на гр. София
2. Етап "Прогнози за социално-икономическо и пространствено развитие"
3. Отчет на изпълнението на проучванията по фаза "Предварителен проект" I етап
4. Задание за изработване на Общ градоустройствен план на гр. София и Столична община

Във връзка с:
5. Конурсна програма за изработване на проект за Работна програма "София и европейската интеграция

През изминалото десетилетие крещящата нужда от нов план на София не беше удовлетворена. Опитите да бъде проведен конкурс за целта се сблъскаха с желанието на администрацията да отложи и забави приемането на плана, да обезсили неговите императиви и да го подчини на на волята на чиновници, чиито лични и корпоративни интереси нямат нищо общо с нуждите на града. В продължилото беззаконие бяха реституирани имоти, които по закон можеха да не бъдат реституирани. Така администрацията ясно показа, че действа в ущърб на обществения интерес.
Общият план е не само технологичен, но и мирогледен продукт. Планът не е само статистика плюс комбинаторика, плюс прогностика. Планът е в същата степен философия, народопсихология, морал и мъжество. Може би - и талант. Съдейки по последните години тъкмо софийската администрация е отговорна за процеси, меко казано, негативни. Всички процеси и всяко отделно събитие! В т.нар. анализи на общинските колективи отсъства напълно катастрофата, в която се намира градът. Това, което беше ясно през 1990 г. - че градът трябва да се спасява - очевидно не е ясно днес, когато нещата са много по-зле. "Анализът" (елемент от проучванията по фаза "Предварителен проект") е списък от формални констатации, които премълчават напълно пропуснатите възможности, погрешните инициативи, компрометираните алтернативи и конкретните престъпления срещу града и неговото бъдеще. "Анализът" е възмутителен преди всички с погрешното впечатление за нормалност, което прави и с внушаваната неизбежност на всичко, което се случи на София. Изброявам наслуки: Метро, което се движи, но не знае кога, как и накъде ще продължи. Там, закъдето е тръгнало - през тунела след моста "Юнак", не бива да отива.
Летище, което остана на старото си лошо място, обаче се строи нов терминал на ново, възможно най-лошо място - в баластриерите на Искъра.
Непроходима улична мрежа, компрометирана допълнително от криминално свиване на габарита на улици и булеварди.
Премахване на кръстовище на две нива, което никому не пречи, освен на нечии частни интереси.
Запазване дела на автобусния транспорт чрез внос на рециклирани коли, докато собственото трамвайно производство загива. Безумни маршрути на масовия транспорт.
Дублиращи масовия градски транспорт маршрутни таксита. Едни и същи лица от двете страни на "конкуренцията".
Привидно безхаберие на режима на застрояване. Съсипване на престижни квартали като "Лозенец" и " Иван Вазов". Строителство в паркове и градини.
Устройствена политика, която остави незавършеното строителство незавършено, опразни за години общински и държавни имоти и натика търговията в мазета и гаражи.
Повсеместно съсипване на конструктивната устойчивост в жилищните кооперации на центъра.
Превръщане най-ценните градини на София в заден двор на малкото компании, които все пак строят. Пряко участие в тях на фигури от администрацията.
Никакви резервирани територии за бъдещето. Никакви нови гаражи в центъра. Никакви опити за подобряване на хигиената.
Изброените злини са малка част от безобразия, които разобличават столичната община като некадърна и вредна за града. Именно поради това Общият план не може да бъде оставен в нейни ръце. Прекалено компрометирана е общинската администрация, за да се надяваме, че ще се преобрази сама. Внимателният прочит на нейните "Прогнози" показва, че става дума за преразказ на заглавията на темаичните раздели на градоустройството. В тях не може да се намери нито едно прогнозно изречение, нито едно категорично съждение, нито една ясна цел и никаква аргументация.. Т. нар. "фаза предварителен проект" не съдържа даже елементи на проект, а само заглавия, рубрики, в които очевидно някой друг трябва да налеее проекта. Ще бъде ли обаче този "друг" хем достатъчно компетентен, хем достатъчно безотговорен да повери труда си именно на тази администрация? Ако независим наблюдател, без да знае какво представлява града, се запознае единствено с "Проекта", пак е в състояние да разбере, че става дума за словесна плява, защото липсват каквито и да е обяснения, разсъждения, изводи и предположения - едни голи заглавия плюс статистика. Поуките, присъщи на анализа и обосновките, присъщи на проекта, отсъстват напълно!
За десет години представата за Общия план като програма и закон, които следва да се изпълняват, еволюира до нивото на всеобщото държавно безхаберие и мародерство. През 1990 г. още съществуваше убеждението, че водещите концепции за бъдещето на града трябва да бъдат формулирани от независими колективи, под всеобщ обществен контрол. Тези колективи, конкурирайки се помежду си на всеки етап от подготовката на Общия план, трябваше да го изготвят заедно с правилника на приложението му и да го предоставят на народните избраници за одобрение в няколко варианта. Едва тогава администрацията следваше да получи този план за изпълнение. Този естествен и логичен път беше осуетен от администрацията. През 1990 година участниците в I фаза на тогавашния конкурс бяха елиминирани чрез прекратяване на конкурса във II фаза. По-късно някои от тях бяха "приобщени" като съставители и рецензенти на материали, изготвени от общинската фирма - фирма, която стои извън конкуренцията.
Равнището на тези материали е толкова ниско, че изобщо не може да става дума за прогнози и задание, както се опитват да внушат заглавията. Манипулацията е очевидна - колективите, сформирани на доброволен принцип, в своята съвкупност можеха да обединят националния потенциал за създаването на планове и този потенциал да се конкурира. Днес, десет години по-късно, достъп до Общия план имат само отделни личности, избрани от Общината и то като периферни сътрудници и доброжелателни критици на административния продукт. Продуктът, който разглеждаме, е симулация. В обемистия материал няма нито един факт, който да не беше известен преди 1990 г. Тогава единственият смислен довод за "отлагането" на плана беше липсата на кадастър на собствеността. Днес пак няма кадастър на собствеността. При това най-неясна остава именно държавната и общинската собственост. Което не попречи Общината да стартира "своя" проект. Всъщност Общината не крие намерението си да работи без план и занапред. Не особено ловко планът е заменен с "програми", чието действие, според авторите, ще доведе до по-добър резултат отколкото план, в който ясно е казано какво може и какво не, към какво Общината трябва да се стреми и какви показатели да изпълнява. Това било отречена практика. Замислените програми водят до пълна безнаказаност на чиновника, който и след изготвянето им ще има възможност да реституира, продава и заменя както досега. Вместо документ, който да отразява успеха или провала на дадена администрация Общинската фирма предлага постоянно преместващи се хоризонти, чиято евентуална "правилност" е напълно неуловима. Всичко това се предлага най-сериозно като алтернатива на плана-закон. Своята цел общинската фирма формулира така:
"Целта на новия Общ градоустройствен план е да осигури идейни, пространствени, планирани във времето и управленчески условия за провеждане на структурна реформа, схващана като непрекъснат, непреустановим процес на взаимодействие с процесите на непрекъснати, непреустановими структурни преобразования в света - в обхвата на София и в обвързаността и взаимодействията й в регионален, национален, континентален и световен план."
Това безобразно от всяка гледна точка изречение формулира целта на общия план.
Не питам защо между "идейни" и "пространствени" има запетая, а между "планирани" и "управленчески" има съюз "и". Не се учудвам на трите вида курсив - дори с тях не е ясно. Не искам обяснение какво значи "непреустановими". Няма такава дума. Учудвам се само защо в края го няма определението "космически". Този най-важен текст говори ясно за багажа на авторите си, но не само това. Става дума, че не може един Общ план да обслужва единствено структурната реформа, колкото и важна да е тя. И не бива да я обслужва непрекъснато (макар, че май точно това е "целта"). Един план трябва да бъде изпълняван и като остарее трябва да се направи нов. Не бива да се спекулира безкрайно с това, че планът подлежи на неизбежни промени. Естествено е да се променя, но в рамките на своите глобални императиви. Иначе става дума за сурогат на план. Да се твърди, че перманентната промяна е същност на плана, е нагъл абсурд. Ние и без това живеем в този абсурд. Той може да бъде желана цел само в користните представи на администрацията.
По нататък - цитат: Концептуалните задачи на ОГП (са):
- Да се установи състоянието на всички ресурси. - Това трябваше да извърши подготовката, анализите на Общината. Десет години бяха напълно достатъчни!
- Да се осигурят устройствени условия за достъпност на външни позитивни влияния. - Тази неясна формулировка може да се тълкува и в смисъл да се наблегне на политиката на свалените гащи, която правителството следва. Колкото до позитивните вътрешните влияния ликвидирането на конкурса от 1990 г. показва отношението към "вътрешните".
- Да се създадат условия за възприемчивост и адаптивност на градските структури към всички позитивни външни влияния - Пак същото, за да не остане някое "позитивно влияние" необслужено - например някоя инфраструктурна концесия.
- Да се създадат условия за поведение (?!) на града и процесите на неговото развитие, които да създадат среда, която да обедини и осигури ефективното ползване и устойчиво развитие на природните и антропогенни ресурси, достъпността на позитивните външни влияния и възприемчивостта на градските структури към тях, в единен общ резултат, а с това да постигне и целита на плана. (цитатите са от страници 4, 5 и 6 на Заданието)
И така:
От четирите "концептуални задачи" на ОГП първата трябваше да бъде изпълнена досега (за това, че не е, никой не е наказан), а другите три се отнасят за "положителните външни влияния". Вместо да се дирят концепции как градът да се спаси от разрухата и да се направи животът на софиянци по-сносен! Вероятно Общината е убедена, че "външните влияния" го подразбират, но това доказано не може да бъде. Други "концептуални задачи" в Заданието няма!
Откровено компрадорската философия на съставителите не може да бъде скрита, а и никой не се опитва да я скрие. Това, че целият материал звучи като лош превод от американски, е половин беда. Дори Общината да има някакви надежди за външни грантове във връзка с така съставената си програма, пак не би трябвало да липсват в програмата онези неща, които имат значение за града и които Общината съзнателно подминава. Текстът на конкурсното задание на "София и Европейската интеграция" подхвърля предполагаемите участници на унижението да попълват "матрица", преписана от фондационните формуляри. Дори този труд чиновниците прехвърлят на баламите, запазвайки решаващата дума (и грантовете, естествено) за себе си.
В миналото декларираната цел на ОГП беше "Да превърнем София в образцов социалистически град". Каквото и да значи това, ставаше дума за една неконкретна, химерична и разтеглива постановка. Днес "София и европейската интеграция" в никой случай не звучи по-сериозно. Всички български специалисти са поканени да участват в поредния кьорфишек със всякакви програми - глобални, средни, малки и междинни - каквито сами си изберат. Кой каквато иска. Като при това се конкурират помежду си. Полезността на техните идеи ще бъде преценена и възнаградена от администрацията, която ще включи (или не) напълно (или частично) техните ценни идеи в своя обтекаем Общ план.
Вместо всеки да си гледа работата. Работата на чиновниците е да изпълняват! Работата на народните избраници е да посочат хората, които могат да създадат План и Правилник, от каквито София има нужда.

Павел Попов
архитект, експерт на "Гергьовден"


1Становището е изготвено през м. май 2000 г. и е предназначено за Градоустройствената комисия на СОС и за публикуване.