Глобализация
и геокултура
Десетилетието след края на Студената война е един от най-интересните периоди в развитието на международните отношения. За първи път в историята на модерната епоха една система от международни отношения - системата на двуполюсното противопоставяне и съперничество - бе преодоляна, без да бъде веднага заменена от алтернативно и ясно определено като принципи и структури международно статукво.
Когато системата на Европейския концерт изгоря в пламъците на Първата световна война, тя бе заменена непосредствено след войната с новата система на Версайските договори. Ялта създаде ясните очертания на света след Втората световна война, за да замени унищожената от нацизма система на Версай. Студената война приключи на 9 ноември 1989 г. в Берлин и на 21 август 1991 г. в Москва, но вече цяло десетилетие след тези знаменателни събития ние четем и говорим за един нов световен порядък, без да имаме ясна представа какво означава този порядък и дали е порядък изобщо.

Дилемите на всекидневието
Нека започнем с дилемите на всекидневието, преди да се спрем на идейните алтернативи, опитващи се да определят същността на този нов свят. Всички знаем, че живеем в глобален свят, заменил света на идеологическите деления, но все още не ни е по-леко да пътуваме свободно, отколкото преди 10 или 15 години. Бетонната стена на комунистическия лагерен примитивизъм бе заменена с бюрократичната стена на Шенген и разделението между богатия и сигурен Запад срещу бедността и нестабилността на все по-многоликия Трети свят. Основните принципи, в името на които преодоляхме потисничеството на стария режим - свободата и човешките права - днес представляват най-оспорваните практически начала на трудния ни живот. Вместо да обитаваме свят на гарантирани права, ние живеем в едно неспокойно море от етнически конфликти, унижаващи най-основните начала на човешкото достойнство. Вместо да оползотворим свободата като шанс на почтеността и трудолюбието, ние често я жертваме в полза на корупцията и произвола.
Но нека не бъдем само черногледи. Новият свят, в който се озовахме след рухването на Стената, все повече ни предизвиква с необозримите възможности на неподозирана технологична свобода, с необятните комуникации на Интернет, с алтернативната житейска мъдрост на далечни народи и цивилизации, която все по-достъпно ни се предлага на един многообразен книжен и филмов пазар.

В какъв свят се озовахме?
Каквото и да кажем - ще бъде недостатъчно и едностранчиво описание на основното предизвикателство пред нас - многообразието на житейски алтернативи.
И ако всекидневието ни задава повече въпроси, отколкото ни дава отговори, то аналитичните интерпретации на това, което наричаме нов световен порядък, решително допринасят многообразието от практически дилеми да се превърне в лавина от алтернативни идеи и парадигми за бъдещето.
Дебатът започнаха политиците, а не академиците. Михаил Горбачов призова за "ново мислене" в един свят, който трябваше да съхрани съветската империя, но в нов и привлекателен за цяла Европа образ. Утопията на Горбачов бе контрирана от по-прагматичната визия на Джордж Буш за "нов световен ред", чиито универсалистични принципи в решителна степен легитимираха както масовите граждански движения за свобода на бившите комунистически страни в Европа, така и операция "Пустинна буря" срещу агресора Саддам Хюсеин.

Интелектуалният дебат
Франсис Фукуяма предрече един нов свят, в който либералната демокрация ще триумфира като глобална реалност, слагайки решителен край на историята на идеите. Малцина му повярваха, а интелектуалният дебат за бъдещата система на глобалния свят навлезе в своята най-динамична фаза. Ако Фукуяма представляваше авангарда на неолибералната мисъл, концептуализираща новите световни реалности, "тежката артилерия" на алтернативния неореализъм не закъсня да отговори на предизвикателството. Хенри Кисинджър настойчиво предупреди, че каквито и технологични и идейни промени да преживява глобализиращия се свят, той ще остане свят на концентрирани силови потенциали и рационални интереси, които стоят зад тях. Новият баланс на интересите ще бъде старото правило, което в крайна сметка ще управлява света на бъдещето, колкото и уникало нов да е той. За Збигнев Бжежински рационалното прогнозиране на новосъздаващия се свят се вписва в обективната геополитическа логика на глобално развитие. Централна Азия е този нов фокус на пресичане на глобалните интереси, който ще даде отговор на въпроса кои сили и чии принципи ще доминират света през XXI век.
Еднополюсен свят с една суперсила, играеща ролята на "световен полицай", или многополюсен свят на състезаващи се силови потенциали и баланс на силите? Това не е дилема, разделяща Америка от останалата част на света, а дилема преди всичко на самия интелектуален дебат в Америка. Този дебат е толкова многообразен, че е трудно да се каже коя теза взима връх. Във всеки случай - Америка е една странна супер сила, чието обществено и академично мнение непрекъснато и сериозно дебатира възможността за оттегляне или свиване на глобалните си отговорности. Разбира се, не всички са съгласни с тази възможност. Геополитическият реализъм я разглежда като основна опасност. Но консервативният реализъм я приема като възможност да се съхранят интересите на Запада в неизбежния "сблъсък на цивилизациите", който ни очаква в новия глобален свят.
Самюъл Хънтингтън не е опиянен от блясъка на новия технологичен глобализъм. Зад динамиката на глобалното взаимодействие той вижда неумолимото завръщане на културата и на сблъсъка на културите като принцип на устройство на международния живот. В Европейския концерт на XIX век доминираше колониалният принцип на устройство и преразпределение на баланса на силите. В епохата на Студената война доминираше идеологическият принцип на международния порядък, когато двата полюса произвеждаха тотално алтернативни визии за настоящето и бъдещето на света. Днес колониализмът е отдавна история, а рационалните утопии - идеологиите на XX век - са по-неспособни от всякога да мотивират човешките общности към промяна на собствения им живот. За сметка на това, светът все по-очевидно се разделя и прегрупира около силовите линии на традицията, културното наследство, религията, идентичността.

Цивилизацията и нейните институции
Моят спор с Хънтингтън започва не с отричане на новата роля на културата в днешния и бъдещия свят, а с оспорване на концептуалната основа, върху която той разглежда завръщането на културата в отношенията между народите. Тази основа е неговото понятие за "цивилизация". То е толкова широко и всеобхватно, че с неподозиран комфорт се прилага както към западната - модерна и постмодерна - цивилизация, така и към териториални, етнически, расови и културни обединения, подчинени на съвършено различна историческа логика.
Цивилизацията е понятие, което отразява факта, че една култура се е развила в многообразие от норми и социални практики, синтезирани в устойчивите институции на особен, специфичен икономически, политически и социален порядък. Културата е динамично понятие. Различните култури по различно време и с различна вътрешна логика произвеждат институтите на своята цивилизация. Западът достигна върха на своята институционална/цивилизационна определеност през ХIХ - ХХ век. Китай - две хилядолетия и половина по-рано. Днес Китай мечтае да възроди своята цивилизация след хилядолетия съхранена култура и дълги столетия институционален упадък. Има култури, които са млади и динамични - те не са институционализирани в цивилизационен облик. Африканските култури са добър пример за това. Задължение на глобалния свят е да пази тези култури, защото те са най-уязвими към негативно външно институционално/цивилизационно въздействие. Колониализмът е тъжно доказателство за това. Африка е континент на културна динамика, а не цивилизация.
Има други култури, които изразяват процеса на синтез от елементите на две или повече съставни култури или цивилизации. Латинска Америка е добър пример, особено западната й половина. Там европейската католическа цивилизация прониква във възраждащите се култури на средновековните индиански цивилизации с тяхното уникално наследство. Тази смесица засега не поражда оригинални институции - т.е. цивилизация; но обещава изключително интересна перспектива за бъдещето.

Православната цивилизация
Ние сме в България, в сърцето на това, което Хънтингтън нарича "православна цивилизация". Да, тя съществува в институционалния модел на нашата църква, в архитектурната уникалност на катедралата "Александър Невски", но е заобиколена - дори и пространствено - от институции на друга цивилизация. Пред катедралата е Парламентът, вдясно от нея - Университетът. Това са институции на западната цивилизация.
Православието имаше съответните свои институции до средата на XV век. Византия и нейната империя представляваха уникалния връх в развитието на тази изключително красива и богата цивилизация. Тя престана да съществува след османското нашествие.
Русия - най-голямата православна страна - пое ангажимента да пази и развива наследството на Византия. Русия се справи блестящо със съхраняването и развитието на православната култура. Само Достоевски да споменем като доказателство, ще е достатъчно. Но Русия не можа - и не можеше - да съхрани, да възроди анахроничните институции на Византия, цивилизацията на Византия. Затова поколения реформатори, като започнем от Петър Първи, полагаха усилия да съчетаят руската културна обособеност с модерните институции на динамично развиващия се като цивилизация Запад. Опитите продължават.
България е модерна нация, приела и осъществила на практика системата от модерни западни институции преди повече от век. При нас те съжителстват ползотворно с православната културна традиция. В Русия съжителството е значително по-проблематично, но също така неизбежно. Вече шест века ние нямаме цивилизация, изградена върху православния културен модел. Ние сме приели и натурализирали институциите на Запада. Как да повярваме на Самюъл Хънтингтън, когато той иска да ни постави отвъд чертите на "цивилизования Запад"?

Културата на модерния Запад
Разминаващото се във времето развитие на културите и неравномерната им институционализация в цивилизационни общности прави неизбежно доминирането на една или няколко цивилизационни форми в един културно много по-многообразен свят.
След 1500 г. културата на модерния Запад упражнява нарастваща хегемония върху институционалите форми на съществуване и развитие на все повече страни и народи. Колониалната експанзия пренесе модерния национализъм и - в по-малка степен - модерната индустрия и свободния пазар от Европа по четирите посоки на света. Индустриалната динамика на Запада създаде по протежение на XIX и XX век една, по същество световна, техноструктура, чиито пазарни продукти ставаха все по-достъпни за нарастваща пропорция потребители по света. Западната техноструктура и пазарната система от високо конкурентни институции генерираха процесите на втората и третата промишлена революция през втората половина на XX век, чийто пряк резултат е днешната глобална комуникационна система, глобалната икономика, глобалната сигурност, с две думи - нарастващата глобална зависимост на хората и народите един от друг.
Като социален и технологичен процес глобализацията изразява културната идентичност на Запада - цивилизация на рационалната експанзия в заобикалящия човека свят, цивилизация на материалния успех, на индивидуалната свобода и автономност, на конкуренцията и на господството на икономиката над всички други форми на социален живот. Светът на глобалната икономика и на глобалната комуникация са висш институционален израз на западната културна - и цивилизационна - идентичност.
Но макар и обхващаща цялата планета, глобализацията е много далеч от оптимистичната прогноза да се превърне във всеобхватна реалност. Защо? Много - и все повече хора - пътуват с презокеански полети в глобалния свят. Да, все-повече - относителният им дял наближава 3.5 на сто от световното население. Все повече хора търгуват акции по Интернет - цифрата бързо доближава 0.1 от първия процент. Наистина все повече хора - цели поколения - буквално живеят в Интернет. Кой знае колко точно са те, но не повече от 10-12 на сто от световното население.

Глобализацията - степени на културна проницаемост
Глобализацията като културна, институционална и технологична експанзия има различна степен на проницаемост в отделните културни региони. Светът на исляма допуска глобализацията преди всичко на ниво потребителски продукти на глобалния технологичен процес; и отчасти - като система на организация на икономическия процес. Ислямските общества твърдо спират глобализацията като стил на живот, като общностна етика, като секуларизиран и материалистичен манталитет. В по-твърдата версия на исляма се стига и до забрана на потребителските артефакти на глобалната технологична експанзия. (Например забраната на телевизията в Афганистан.)
Православните посткомунистически общества значително по-лесно приемат глобалната технологична и стопанска система, но все пак имат сериозни проблеми в ефективното адаптиране на нейните индивидуалистични ценности и институции на пазарно функциониране. Културите на Африка приемат глобализацията по драматичен начин. Новите технологии на комуникация, на военно дело и на потребление на природни ресурси създават предпоставки за опасно взривно разпадане на традиционни общности в среда на слаба модернизационна адаптация. Резултатът е хаос, конфликт и геноцид. Африка е върховно морално предизвикателство пред глобалния свят на утрешния ден.

Азиатският културен модел
Най-успешно се възползват от глобализацията народите на Югоизточна Азия, защото най-добре я приспособяват към матрицата на собствената си културна традиция. За Азия ефективната икономика не е функция на конкурентен индивидуализъм, а на етичен и авторитарен колективизъм. "Азиатските ценности" са в основата не само на системата от бизнес мениджмънт, но сърцевина на алтернативната легитимация на една авторитарна политическа система, която открито не приема западни уроци по човешки права и либерален начин на живот. Така западната триада "икономическа конкуренция - политическа свобода - социален индивидуализъм" в азиатски вариант би звучала като "икономическа конкуренция плюс държавен дирижизъм - политически авторитаризъм - социален колективизъм". Този успех в адаптацията на глобализма може да превърне Азия в реалистична алтернатива на западния стил глобализация в слединдустриалната епоха на XXI век. Така за първи път след 1500 година една незападна културна традиция може да конкурира западния модел на икономическа експанзия и да оспори западната хегемония в структурирането на процеса на глобализация. Това обстоятелство, разбира се, ще има сериозни геополитически последствия. Ако демографски експанзиращата Източна Азия постигне стабилен алтернативен модел на икономически растеж, полюсите на геополитическата драма през XXI век ще бъдат Вашингтон и Пекин, вместо Вашингтон и Москва.
Различните степен и форма на "гостоприемство", оказвани на процеса на глобализация от основните световни култури, определят структурата на конфликтност и сътрудничество, която ще контролира динамиката на международната система през следващия век. Ако системата на "азиатските ценности" се окаже икономически равностойно ефективна спрямо западния пазарен индивидуализъм, конкуренцията между Азия и Запада за хегемония върху процеса на глобализация ще бъде структуроопределящата характеристика на новата международна система. Тази конкуренция, освен като икономическа, ще прерасне естествено и във военно-политическа, и в идеологическа - но не като състезание на алтернативни рационални утопии (комунизъм - либерализъм), а като състезание на ценности и културни традиции. В една подобна структура на противопоставяне основно значение ще има способността на всяка от страните да си осигури партньори сред останалите световни култури. Така например народите на Източна Европа, с лека ръка поставени от Хънтингтън в една по определение чужда на Запада "православна цивилизация", ще се окажат в ситуация на геополитически буфер между Изтока и Запада.

Културните сблъсъци
Какъв културен и геополитически избор ще направят тези народи в новата световна система? България и Румъния вече направиха своя избор. Украйна е в равновесно "източно-западно" състояние. А накъде ще тръгне Русия и кога ще направи тя своя избор...?
Незападните култури, способни да се приспособят в една или друга степен към процеса на глобализация в неговия западен културно-цивилизационен модел, ще играят ролята на геополитическа периферия и на геокултурни посредници между твърдото ядро на това, което се нарича "евроатлантически свят", и алтернативните на Запада култури и геополитически конфигурации.
От тази гледна точка успехът на процесите на демократизация и пазарна модернизация в тези общества, независимо дали се намират в Източна Европа или западна Южна Америка, е от ключово значение за бъдещото равновесие на глобалната международна система.
Западният културно-цивилизационен глобализъм ще срещне противопоставянето не само на успешния алтернативен азиатски модел на глобализация, но и отпора на антиглобализационни, консервативни културни алтернативи. Фундаментализмът, каквато и религиозна основа да притежава, е първият пример за подобна консервативна културна реакция. Не е необходимо да ходим до Кабул или Хартум, за да се сблъскаме с нея.
Мрачните проповеди за "таен световен заговор" могат да се чуят и прочетат и в Ню Йорк, и в Санкт Петербург, и в София - ако си направите труда да разгърнете част от всекидневния печат. Общото между тях е предупреждението за един нелегитимен нов свят, чиято универсалност и космополитност ще унищожат идентичността ни. Фундаментализмът на исляма (и отчасти на хиндуизма) се различава от нашите добре познати домашни версии преди всичко по това, че се основава върху синкретизма на религиозната система и всекидневния начин на живот. Ислямът е цивилизация - всеобхватна система от институции, регламентираща начина на живот на хората.
Макар и показала удивителна жизненост и способност за експанзия в различни исторически периоди, системата на исляма не притежава основен компонент - предусловие за ефективна конкуренция в рамките на глобалния свят: ефективен икономически модел. Богатството на ислямския свят - където то съществува - е резултат на реализирани природни ресурси, а не на ефективен възпроизводствен процес. (Малайзия е единственото изключение, основано на влиянието на "азиатския модел" върху едно традиционно ислямско общество.)
Съчетанието на големи (макар и придобити чрез експлоатация на природни дадености) финансови ресурси, принципно неприемане на западния културен и институционален модел на глобализация (свободна икономика плюс индивидуализъм), нарастващия демографски потенциал и ценностната радикализация в защита на културната идентичност превръща исляма в културна зона с огромен конфликтен потенциал. Този потенциал не може да се реализира в автономна геополитическа форма поради липсата на ефективен икономически модел, а оттам - и липса на военно-политическа система, способна да превърне културния ареал в ефективен икономико-политически съюз. Но конфликтният потенциал на радикалния ислям може да послужи за катализатор на много по-значими международни конфликти и дестабилизация на глобалния свят поради своята очевидна способност за бърза мобилизация на масова политическа подкрепа сред бързо нарастващото население на "дома на исляма". В този контекст моделът на Турция - ислямско общество, ръководено от светска държава в условия на динамично развиваща се икономика - е от ключово значение в две направления. Първо, като алтернативен пример за развитие. Второ, като стабилизиращ посредник между евроатлантическия свят и света на исляма.

Новите легитимни субекти в международния живот
Динамиката на взаимоотношенията между стопанска и институционална глобализация и културна автономизация ще изпита прякото въздействие на един нов фактор в международния живот - плурализацията на субектите на международната система. През XX век националната държава-суверен бе единственият легитимен субект на международните отношения. Всички останали институции - международни съюзи и международни организации - функционираха като производни на упражнените национални суверенитети. Това правило се променя с всеки изминал ден - както де юре, така и де факто.
Възможността гражданинът да пледира за своите права в международния съд го превръща в легален субект на международната система. Същевременно редица поднационални общности - граждански движения, етнически групи, локални инициативи, ситуационни мрежи - придобиват непрекъснато нарастваща автономност на пряко международно действие, без връзка с институтите на националната държава. Международните икономически субекти и нарастващият брой глобални и регионални организации формират едно ново, динамично ниво на международен обмен, което е често по-значимо и по-ефективно от традиционния дипломатически протокол.
Плурализирането на субектите по необходимост плурализира и нивата, на които се осъществяват взаимодействията на международната система. Специализираните функционални мрежи между хора и институции, формирани с определена цел или в определена ситуация, засилените регионални контакти, свободната институционализация на различни групи и всевъзможни каузи - това са само част от феномените на посредничество между динамизирания глобален свят и нарастващото значение на културната идентификация. Ако само националната държава бъде оставена да удържа като посредник конфликта между глобализация и култура, то без съмнение този конфликт би я унищожил. Нарастващото многообразие на международни субекти амортизира прекия сблъсък и създава множество форми на неконфликтна (или слабо конфликтна) идентификация и адаптация на различните ценностни системи в глобалния свят.
Основният проблем, който тази сложна нововъзникваща международна система ще трябва да реши, се отнася до принципите и нормите на нейната саморегулация. Международното право възниква и се развива в международен контекст, в който господства "духът на разума" - модерната култура на Запада. Днес разумът не е признаван за самоочевиден аргумент от нарастващото многообразие на култури - на Изток и на Запад. Коя би била тогава основата за принципно договаряне на правилата между народите? Ще успеем ли да преведем Декларацията за правата на човека и гражданина на суахили и китайски език? Ще успеем ли да създадем споделени понятия за ценност, развитие, глобален интерес, респект към всяка идентичност...? Нека оставим въпроси и за следващ текст.

Огнян Минчев


Пред прага на нововъзникващата международна система