On air - първата крачка

Когато следвах журналистика, едно от най-трудните неща бе да обясня на колегите историци, бъдещи юристи и икономисти какво означава в студентската ми книжка предмета "говор пред микрофон". Забавляваше ги фактът, че изобщо уча такова нещо, пък и накрая даже трябва да се явя на изпит. В същото време, забелязваха всеки радиоаматьор, който се появява в дома им, докато усвояват своите тежки материи. Интуитивното им усещане, че нещо не е така, както трябва да бъде, никак не се връзваше с идеята, че говоренето по радиото е редно да се научи, преди да се практикува. Още повече, че вече имаше куп наръчници по водене на служебна кореспонденция и нито един за поведението пред микрофона. Понеже то изглежда отстрани извънредно лесно, значи и на практика е просто като детска игра. Идеята, че за да звучи радиото приятно, трябва солидна подготовка и усилена работа става пределно ясна от книгата на Костадин Атанасов "On air - наръчник на радиоводещия".
Книжката, макар и от български автор, е издържана в добрите американски традиции за учебник. Тук и най-саморазбиращите се елементи са намерили място - с кратки текстове, комбинирани с вътрешни заглавия и повечко въздух, предразполагащи към приятно четене. Влиза се дори в такива подробности като кога да употребяваме "с" и кога "със", нещо което едва ли бихте срещнали в типичен български учебник по радио. Просто защото се предполага, че подобни граматически правила са усвоени преди възможността да влезеш в студио. Нивото на професионализъм у нашите радиоводещи обаче говори, че, колкото и да е жалко, подобни детайли не бива да се изпускат. Авторът деликатно да обяснява, че пред микрофона трябва да се говори ясно и без мрънкане, със свободно гърло. За целта се е опитал да си помогне с теория за проектирането на гласа, каквото и да значи това. (По същия повод учителката ми по музика се справяше много по-добре, като ми обясняваше, че няма да се науча да пея със затворена уста.) Стремежът да обхване колкото се може повече подробности е подвел автора, който се е позаплел в обясненията си що е дикция: "Дикцията е една област, в която хората с големи усти могат да се изявят наистина блестящо. Това не е шега. Да сте виждали водещ с малка устичка, който да може да изговаря ясно всички звуци без мъка?" Може това е проява на хумор, който в книгата често е наистина уместен и сполучлив, но така или иначе не се разбира що е в крайна сметка дикцията - това как говориш или това какво говориш? Или може би и двете, а?
Лекото поднасяне на съветите в наръчника, гарнирани с примери и закачки, прави усвояването на занаята неусетно. Въпросът е обаче за кого. Защото, както и авторът сам казва, интелектът или го има, или го няма. Ако го няма, язък за всички старания да се опитваш да го научиш на нещо. Ако пък го има, едва ли ще трябва тепърва да го учиш кога има пълен член и кога не. Иска ми се да вярвам, че в книжката има реална представа за частните радиостанции у нас. Що се отнася до форматите, до задълженията на програмния директор и на водещия. Ако структурата им е такава, каквато е описана, бих се радвала, че всичко е наред. Макар напълно да споделям мнението на автора, че "В момента един от най-големите недостатъци на българското частно радио е подобен на този в икономиката - няма производство, единствено търговия". Надявам се онези, за които е предназначен наръчникът да имат къде да реализират усвоените от него знания. Защото добре уредените радиостанции от книжката са все още рядкост. Затова няма пазар на радиоводещи. Или поне на такива, каквито ги разбира авторът - по-скоро шоумени. За другите, радиоводещите - журналисти (работата, на които е описана от Еди Емирян в "P.S. за радиото, което..."), в момента има поне "Хоризонт". За истинско конкурентно пространство за останалите все още чакаме. Но докато чакаме, не е лошо да се подготвим. Първата крачка е направена от наръчника, за останалите никой не може да гарантира, че ще бъдат направени скоро.

Вяра Ангелова








От въздуха
подхванато



On air - наръчник на радиоводещия. Костадин Атанасов. Център за развитие на медиите. София 2000 г.