Конференция
за Света София - Премъдрост Божия
"Света София - Премъдрост Божия" беше темата на международната конференция, състояла се в НДК от 31 май до 2 юни т.г. Конференцията беше разделена на три големи сесии. Първата от тях - и най-пространната, се занимаваше с мястото на понятието СОФIА (София) в църковната и извънцърковната традиция. Втората бе посветена на софийската базилика "Св. София - Премъдрост Божия", а третата - на живота и творчеството на Андрей Грабар.
Николай Гочев в доклада си "Император Юлиян и езическата религиозност през IV в." се спря на езическия смисъл на понятието СОФIА и употребата му в светската реч. Никола Антонов ("СОФIА в съчиненията на Св. Макарий Велики") го разгледа от три страни. Първо, като име на Божията сила, Божията благодат; второ, като духовно познание и добродетел; трето, като име, с което е наречен Иисус Христос. Според думите на Никола Антонов в езически или светски план София означава умение да упражняваш дадено познание, т.е. да можеш да пишеш, а не само да знаеш как се пише. В богословския смисъл то има значение на духовно познание, прозорливост, която човек придобива следствие на действието на Божията благодат върху него. В българските преводи на богословска литература старогръцкото СОФIА се появява като мъдрост, когато се отнася към човека, и като Премъдрост, когато се отнася към Бога.
Що се отнася до името на столицата ни и на базиликата "Св. София", тук всички богословски разяснения се сблъскват с упоритостта на нашите политици, които предпочитат народностното тълкувание, според което градът и църквата са кръстени на светицата София.
Георги Каприев даде своя интерпретация на коментара на Св. Григорий Палама върху едно старозаветно събитие - Мойсеевото съзерцание на Бога върху Синайската планина като съзерцание на Бог Син (който предстои да се въплъти като новозаветния Христос). Иван Христов се спря на определението на София в "Антиретики" - също съчинение на Св. Григорий Палама.
Втората част от тази сесия беше посветена на софиологията. Отец Людмил Спасов проследи развитието на софиологическата идея у о. Сергий Булгаков, а Павел Николов се спря на възраженията на архиепископ Серафим срещу определенията за София на о. Булгаков и на Павел Флоренски. Серафим обвинява Булгаков в ерес по отношение разбирането му за София. Докладът на Георги Тодоров беше посветен на сливенския храм "Св. София". Той изложи тезата за предосманския произход на името на храма и храмовия празник, базираща се на това, че след падането ни под османско иго църквата - по различни причини - не прави нововъведения във високото богословие. През турско време се стига до деградация на понятията - СОФIА става светицата София, светият Кръст - св. Кръстьо и т.н. Храмовият празник на сливенската църква - т.нар. Софиин ден, и досега обаче се празнува в понеделника след Томина неделя.
Североизточна България е единственото място, където се празнува Софиин ден. Според Тодоров близостта до Възкресение и Томина неделя доказват връзката на храмовия празник с понятието СОФIА и следователно с Иисус Христос и Премъдрост Божия. Връзка, която с отслабването на православното богословие през османското владичество обикновените богомолци са престанали да разбират. В миналото около Сливен е имало богословски център - т. нар. мала Света гора с над 20 манастира. През 14-и век известният исихаст св. Теодосий Търновски (канен да наследи учителя си св. Григорий Синаит в Парория) отива като духовен водач в Сливенската Света гора. От всички тогавашни храмове в местността се е запазила само сливенската църква "Св. София", намираща се в кв. "Ново село", най-старата част на града. Георги Тодоров изследва обаче и храмовите празници на църквите в селата около Сливен. И установява, че храмовият празник на църквата "Св. Петка" например не е на Петковден, а на Светли Петък. Установява още, че заедно с храмовите празници на църквите от другите села се подрежда цяла броеница за всеки ден от седмицата след Великден, която завършва със Софиин ден (понеделника след Томина неделя). Според него тези христови празници доказват христологичното съдържание на храмовия празник на "Св. София". Според думите му храмът е възстановен "блестящо" през 1836 г. Странен е обаче фактът, че в него няма запазена нито кондика, нито други ръкописи от 19-и век, а никой не си спомня за пожар или кражби.
През 1855 г. в етнографско описание на празниците Петко Славейков пише в "Цариградски вестник" за Софиин ден като за празник, чието значение се е изгубило. Т.е. Славейков също говори за забравено познание. Тропарът на църквата е на Божията премъдрост, но според твърденията на Тодоров живата памет за него стига само 15-20 години назад. Много интересни са наблюденията му върху иконографията на храма. Там според него се намира най-добрата сбирка на Тревненската иконописна школа. (От времето - около 1800 г. - когато, както се изразява той, в иконата има влияние от Запада, но тя все още е "истинска", не е "умряла", както това става през Възраждането.) За уникална той смята иконата на св. София с надпис на гръцки Н АГIА СОФIА. Изображението отговаря напълно на каноничното изображение на св.
Богородица. По нея няма следи от мъченичество, за да бъде светицата София. Но за разлика от класическите изображения на св. Богородица, където тя е обърната наляво, изображението върху тази икона е обърнато надясно. Освен това липсва задължителният надпис, който да я означава като св. Богородица. Изображението категорично не е и на новгородската или киевската София, които са съвсем различни - продължава проучванията си Георги Тодоров. В него той не открива и католическо или гръцко влияние. Хипотезата му за авторство е, че иконата е рисувана от Папа Витан (стария) от Трявна през 1800-1815 г. Иконата има два пласта и той допуска, "че е възможно на долния да има друга сигнатура".
Храмовата икона е друго доказателство в подкрепа на тезата му. На нея са изобразени Христос Емануил (който напомня иконографията на Христос Премъдрост Божия в Хрельовата кула в Рилския манастир и в Марков манастир край Скопие), архангел Михаил и архангел Гавраил. По липса на данни за пожар и кражба, които да са наложили подмяната на храмовата икона, Георги Тодоров смята, че иконата е рисувана специално за това място. Ако храмът носеше името на светицата София, най-лесно би било да бъде изобразена тя заедно с трите й дъщери (каквато икона има в храма). Тодоров смята, че това е опит да се изобрази Божията Премъдрост. Опит, пак според него, уникален за нашето Възраждане, когато иконографите само са повтаряли старите или "вносните" образци, а не са се впускали в собствено богословско творчество. Общо пет били в Сливенската църква опитите чрез иконографията да се решат богословски проблеми на изображението. Заключението на Тодоров е, че храмът може да е наследник на адрианополската, цариградската или софийската традиция и че задълбоченото му изследване (включително и на старите пластове стенописи от 13-и - 14-и век) биха хвърли светлина върху стари богословски центрове на Балканите.
Не по-малко внимание, макар и с не толкова любопитни новости, бе отделено на софийската базилика "Света София - Премъдрост Божия". Петър Попов се спря на проблемите и шансовете за реставрация на мозайката й. Той смята, че композиционно са възстановими и могат да се експонират на място почти всички сектори от нея. Най-общият му извод е, че в България има много църкви с подови мозайки от раннохристиянската епоха, но досега не е намерено удовлетворително решение за реставрацията им.
Стефан Бояджиев направи подробен преглед на цялата история на църквата. Самият той преди три десетилетия лично е снимал полузаличените надписи в мазилката, така че в детайлността на изложението му се усещаше някакво желание да сподели колкото е възможно повече за един обект, който очевидно му е много близък. Може би е интересно да се припомни, че под сегашната църква е имало мавзолей - "мартирий" (тема, разработена от Андрей Грабар) с останките на мъченици, дали живота си за христовата вяра. Предполага се, че под бившия Партиен дом е съществувала голяма сграда за зрелища, в която, както в амфитеатрите и театрите на целия Римски свят, са били измъчвани християни. Софийската базилика е била извън крепостната стена и според Бояджиев е била укрепена църква, т.е. задачата й е била да брани светия некропол. Отбраната се е извършвала от кулите на западната страна и от купола на изток.
Още Богдан Филов е писал, че планът й е сходен със западни образци (в Южна Франция например също има подобни укрепени църкви). Планът на църквата очертава т.нар. "латински" кръст, който бележи пътя на поклонниците.
Всъщност сегашната църква е петата поред на това място. В сегашния си вид тя е възстановена през 1937 г. от арх. Рашенов по план, зададен от Богдан Филов. Този план не отговаря напълно на оригинала. Става дума за слепия купол например. Във всички християнски църкви има източни прозорци - прозорците, през които влизат първите лъчи на слънцето, т.е. христовата светлина. След възстановката на Филов в купола няма светлина - не е предвидено изображението там да комуникира с богомолците. (През 9-и век, когато се появява микрокосмосната система - църквата като света в умален вид - на това място в купола започват да изобразяват Христос Пантократор.) Според Стефан Бояджиев между арките преди е имало мраморни плочи, после мозайка. Логично е след това църквата да е била живописвана. И нещо уникално за нашата църква, което, както изрично подчерта Стефан Бояджиев, не е грешка на възстановката - предапсидното пространство, където кръглият купол с помощта на пандантиви е разположен върху квадрат. В целия християнски свят, по твърдението на Бояджиев, няма сграда с предапсидно пространство. Той показа снимки на един изкъртен през 60-те години надпис "Дамианос", който той свързва с друг надпис - "За многая лета на Патриарха", а оттам направи връзката и с историческата личност на българския патриарх Дамян, избягал от Преслав след превземането му от Светослав Киевски. И с възможността по тези надписи да се датира сегашното устройство на църквата.
Стефан Бояджиев се спря и на други метаморфози на "Св. София". Тя е била султанска джамия, където султанът се е молил, когато е минавал оттук. (По снимките личаха очертанията на зазиданата султанска врата, както и острите ъгли и наклонът на някои от арките, характерни за източната архитектура). Сградата е преживяла две земетресения, при които са паднали тогавашното минаре и апсидата. Още преди Освобождението тя престава да дайства като джамия. След 1878 г. древната базилика остава неизползваема развалина. Като разположена на най-високото място в София, върху купола й е била изградена наблюдателница на пожарната команда. Възмутен от кощунството, един млад руски учен повдигнал въпроса пред нашите власти и пожарникарската наблюдателница била махната.
Не по-малко изчерпателни като информация бяха докладите, посветени на Андрей Грабар. Неговата близка сътрудничка Таня Велманс направи подробен преглед на научната му работа, докато Елка Бакалова говори главно за новаторството в неговия изследователски метод. Маргарита Каназирска постави темата за Грабар в контекста на темата за руската емиграция у нас след 1920 г. и засегна главно професионалната му работа и личните му връзки в България. Самият Грабар е бил поразен от богатството на средновековни паметници у нас. И някак си като потвърждение на носталгичното чувство, предизвикано от думите за неговата първопроходческа дейност, и на трепета от мисълта за откритията, които тепърва предстои да бъдат направени (ако обектите изобщо оцелеят дотогава), дойде докладът на Георги Геров за стенописи в Драгалевския манастир. Може би приповдигнатото чувство, възцарило се в залата, се дължеше и на силната поетическа образност на литературните първоизточници (псалми, апокрифи и пр.), които цитира Геров, защитавайки тезата за подчертано монашеския характер на фреските в църквата на манастира. Изкушението, грехът, смъртта на праведника и грешния, както и разликите в техните изображения до и след 14 век, тълкуването на сцената "Св. Никола укротява бурята" бяха основните точки в изложението му.
Сесията завърши с доклад на гостите от Македония Донка Барджиева-Трайковска и Васил Трайковски за историята и споровете около бъдещето на Св. Климентовата църква "Св. Пантелеймон" в Охрид. Авторите защитиха тезата си за възможна реконструкция на храма въз основа на археологически данни и познания върху статиката в средновековното строителство. Другата алтернатива е изливането на бетонна плоча над старината и изграждане на нова църква от съвременни материали върху плочата. Въпросът е предмет на принципна методологична дискусия, в която би било добре да се включи по-широк кръг специалисти по българската архитектура
от IX - X век.

Ирина Илиева


Конференцията се проведе в рамките на тазгодишното издание на Салон на изкуствата.