Ars commentarium
(трудното изкуство на футболния коментар)


В момента телевизията е футбол или поне БНТ е. Стартът на Европейското първенство превърна Канал 1 в най-предпочитания за гледане екран, на който никой друг не би могъл да съперничи. Дори да се нарича bTV и да носи със себе си привкуса на непознатата за България частна национална телевизия. Екшъните на Холивуд не могат да се мерят с екшъните на УЕФА, реалността на интригата в Белгия и Холандия с лекота надмогва виртуалните интриги на "Twenty century fox". Когато светът е футбол и Мърдок не мърда.
На "Сан Стефано" 29, изглежда, са си направили сметката за това предимство и без никакво колебание са завъртели програмата около зеления терен. "Само четири от срещите ще бъдат предавани на запис", известява пресата и подробно обяснява кога и как ще стане излъчването. Като прибавим към това, че цели четирима шпикери са акредитирани за Европейското, въпреки сравнително ниските финансови възможности на БНТ, ще сме наясно какъв шанс вижда Каналът във футбола, за да затъмни любопитството на зрителя към частника. За съжаление, тъкмо коментаторите са тези, които до голяма степен пречат на националната телевизия да изконсумира докрай падналото й от небето предимство.
Ако някой си е правил труда да следи футболни срещи по Eurosport или друга някоя европейска телевизия, няма как да не му направи впечатление колко много коментарът там се различава от българския. Най-напред: големите паузи почти липсват, говори се непрекъснато, но в същото време ненатрапчиво. Освен това: няма разсейване на словото, няма го неговото отплесване в съвсем различни посоки, несвързани с настоящия мач. Всичко, което е важно или се смята за важно от коментиращия, бива извадено на бял свят - защо някоя звезда не играе, какви са причините за слабата форма на друга, защо системата, предпочитана от треньора, е 4-4-2 например, а не 4-5-1 или 4-3-3. Подробно се разяснява избраният вариант на игра, персоналните сблъсъци, дори конкретните задачи, които един или друг футболист е получил в съблекалнята от своя наставник. В центъра е само течащият в момента мач, всичко друго е излишно и не влиза във фокус. И може би най-важното: коментаторът в повечето случаи е човек, вътрешен на футбола.
Съвсем иначе от футболния коментар made in Bulgaria. Казвал съм го вече веднъж: ако слушаш български шпикери и едновременно с това гледаш какво се случва на терена, сякаш присъстваш на два абсолютно различни мача. За тях (категорично изключение прави Витомир Саръиванов и само на моменти Атанас Караиванов) последна грижа е срещата, която коментират; маргинализирането на говоренето е правило, а отчуждаването - закон. Няма паралел между звук и картина, случва се същото като разминаването на сигналите в началото на първенството: на терена играят Чехия и Холандия, а ние слушаме за трансфера на Димитър Бербатов в италианския "Лече". Прибавяйки към това и футболната некомпетентност (колко пъти се случва коментаторът да обявява тъч, докато на терена изпълняват свободен удар, да не говорим за честото объркване на играчите), единственото рационално нещо, което ни остава, е да намалим звука на телевизора. По-здравословно е: стигат ни другите несъответствия, които четем, виждаме и чуваме.
Футболът е съвършена игра. Той единствен се играе с крака, не с ръце; с други думи, няма трансформация на функцията на човешкия орган на труда. Ако ръката влезе в употреба, действието се наказва; не напразно за вратарите се твърди, че не са докрай футболисти. Когато обаче тази съвършена игра бива придружена от нескопосен и непознаващ нейните детайли коментар, чарът й е вгорчен: вместо да следи импровизациите на терена, зрителят ругае импотентността на словото. БНТ може да избегне това разочарование, като прибегне към услугите на хора, професионално занимаващи се с футбол; за тях поне тайните на играта няма да бъдат скрити. Както, прочее, правят много други европейски телевизии. В противен случай предимството да излъчваш Европейското по футбол ще се обърне в поредна демонстрация на тв непрофесионализъм и некомпетентност. Нещо, което, предполагам, на "Сан Стефано" 29 най-малко желаят.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин