Поп-културният Вазов

Вярвал, че българската литература е обречена да бъде "преимуществено националистическа". Разбирал тази й предопределеност като смесица от просвещенство, дидактизъм и сантиментализъм. Литературата - отражение на "народната душа", възпитаваща "умовете и сърцата" и вдъхваща любов към "скромни добродетели" - дълг, труд, чест.
Тази съмнително "висока" дефиниция за литературата Вазов съчетавал с един откровено "нисък" адресат. Обяснявал успехите и неуспехите на един автор единствено според способността му да бъде достъпен "за широката маса читатели със средня културност". Ако приемем, че това е експлицитно заявената литературна програма на Вазов, би трябвало да кажем, че той е самосъзнаващ се и може би реализирал се представител на българската популярна култура.
Още повече, че никой "каноничен" автор не е способен да предизвика толкова мощни социални идентификации, каквито "популярният" Вазов е концентрирал около себе си. До степен на окарикатуряване. Един мой любим пример в това отношение. 1915 - македонската "епопея" около "народния поет". Вазов - 65, вече грохващ. Но вестниците съобщават. Вазов ще заминава с македонското опълчение в планинските чукари. Ще попитате, как ли? Отговор прост - възнамерявали да му предоставят специален автомобил. Вазов - първият български моторизиран опълченец.

Благовест Златанов







150 думи за Вазов

До 27 юни 2000 година, когато ще празнуваме 150 години от рождението на Иван Вазов, "Култура" ще публикува по 150 думи на българи, които имат отношение към Патриарха на българската литература.