Анеси '2000
От 5 до 10 юнитази година в Анеси (Франция) се проведе 24-то издание на Международния фестивал на анимационния филм. В особена празнична атмосфера фестивалът отбеляза своя 40-ти рожден ден.
Няколко са големите етапи в развитието на този форум, не без основание наричан "Кан на анимацията". Впрочем, родството е неоспоримо, защото всичко започва именно на фестивала в Кан през 1956 с Международните дни на анимационното кино - съпътстваща програма без състезателен характер, първа по рода си проява в областта на анимацията.
През 1960 третото издание на Дните се провежда вече в Анеси и купонът започва.
През 1985 е открит първият Международен пазар за анимационни филми (MIFA), който тази година отваря врати за 10-ти път.
През 1997 е създаден "Кръстопътят на творчеството и професионалната заетост" и така се реализира живата връзка между режисьорите, поканени на фестивала, и професионалистите, дошли на пазара.
От 1998 фестивалът става ежегоден.
Боряна Матеева тази година беше член на журито на ФИПРЕССИ.


Анеси не е обикновен фестивал със страсти и ревности, с напрежения и разочарования, с трескаво очакване на награди (макар че и това сигурно го има). Анеси е уникално събитие в света на анимацията, където в едно и също време и на едно и също място се разгръщат ускорено и концентрирано всички дейности, свързани с този специфичен вид кино.
Анеси е най-вече празник и панаир. Но и ателие и лаборатория. И мозъчна атака за провиждане на бъдещето. Всичко в едно в непрестанна метаморфоза. Сякаш в тези дни Душата на анимацията (плеоназъм - "анимация" идва от лат. "anima" - душа) кацва над езерото в Анеси и мощно пулсира, поела в себе си толкова творческа енергия, само за да я излъчи отново, обогатена и трансформирана, по всички посоки на света. Анеси е най-вече обмен между хора, обладани от идеята, че движението е в основата на всичко. Хора със самочувствието на съзидатели - защото в анимацията те създават образи и движения, несъществуващи в природата. Играта на изкуството повтаря безгрижно генезиса на творението. В това сякаш има нещо дяволско. Но ако се доверим на древната мъдрост, заключена в Упанишадите, че "Всичко, което се движи във вселената, е обитавано от Бога." можем с облекчение да мислим анимацията като изкуство, приближаващо се най-плътно до божествената технология. Като необятен паралелен свят, където се визуализират невидимите измерения и неспирните вибрации на духа.
И така, вече 4 десетилетия в Анеси, всеки участник поема и отдава, като дишането, храненето и любовта - идеи, информация, красота, за да се зареди до следващата среща. Впрочем идеята за "Анеси, като среща на влюбените в анимацията" беше лансирана от артистичния директор на фестивала Серж Бромберг, известен телевизионен водещ, който наследява мястото на дългогодишния директор на фестивала Жан-Люк Ксиберас след смъртта му през 1998. Бромберг в буквалния смисъл на думата беше сърцето и пресечната точка на всичко ставащо. Той непринудено водеше церемониите по откриването и закриването, "психоаналитичните" пресконференции с режисьорите в конкурса - на мека кушетка в едно кафене, съпровождаше с джаз-ритми на пиано немите филми в ретроспективата "Обиколка на анимацията в 84 филма", прехвърчаше във всички посоки, безумно ангажиран, но винаги усмихнат...
И тази година акредитираните бяха към 5000 - професионалисти от всички области: като се почне от почетните гости, минавайки през режисьори, сценаристи, аниматори от всички специални звена на занаята, продуценти, телевизионни мениджъри и програматори, разпространители, купувачи, софтуеристи-специалисти в компютърната анимация, издатели, журналисти, критици, историци, преподаватели и се стигне до студентите. Както обикновено, център на събитието се очакваше да бъде конкурсната програма. Това очакване обаче не се оправда. От представените за селекция 1092 филма от 36 страни 3 селекционни комисии бяха подбрали за състезанието 4 пълнометражни филма, 116 късометражни, 57 студентски и 102 телевизионни и поръчкови. Три официални журита и две специални - на ФИПРЕССИ и на Децата на Анеси - неуморно гледаха и оценяваха...
В компанията на журиращите особено се открояваха две фигури: американецът Джон Ласитър, заснел нашумелия "Играта на играчките" - първия в историята на анимацията пълнометражен филм, изцяло реализиран с компютърна анимация, и швейцарецът Жорж Швицгебел, художник и аниматор, на който беше посветена специална изложба "Живопис в непрекъснато движение". Тук е моментът да вметна, че през годините българите нееднократно са се радвали на подобно внимание - Иван Веселинов беше поканен с изложба от сатирични шаржове и плакати през 1997, на върха на славата си младите Анри Кулев и Николай Тодоров също са излагали свои рисунки в Анеси. Да не говорим за едно членство на Анри Кулев в главното жури, когато "Смачкан свят" (1986, реж. Бойко Кънев, сц. и худ. Слав Бакалов) взе историческия Гран При (ex aequo със също великолепния "Човекът, който засяваше дървета" на Фредерик Бак). В различни години много наши режисьори са представяли с успех творбите си...
Тазгодишното ни участие, на пръв поглед скромно, възражда много надежди. 7 български филма бяха селекционирани - направо блестящ успех сред тоталния колапс на киното ни. До конкурса беше допуснат "Художникът" на Витко Боянов - прелестна едноминутна притча с шеметен ритъм и майсторско (както винаги при Витко Боянов) анимиране. В нея на бърз ход (прекалено бърз може би, което затруднява възприемането) режисьорът подхваща любимата си тема за "вярата в ритника". Три животинчета - зайче, мече и вълче искат да си направят колективен портрет при Художника. Занасят му своите касички-прасенца и застават да позират. Художникът мигом ги изтипосва на платното, но те не се харесват и си искат парите обратно. Тогава Художникът им удря един здрав ритник и ги намества така, че досущ заприличват на зверчетата от портрета. Човекът на изкуството винаги има право, защото не разкрасява действителността, е посланието на този малък филм. Ако беше разгърната в по-голям метраж, с повече детайли в разказа, тази изящна миниатюра можеше да ни донесе и награда...
Втората приятна изненада за мен в Анеси беше селекцията на 4 студентски филма в конкурса за студентски работи. Този факт е много обнадеждаващ - той означава, че настъпва дългоочакваното възраждане на българската анимация и то ще дойде от "бодрата смяна", отглеждана в двете творчески лаборатории - НАТФИЗ и Нов български университет. Самото участие на такъв фестивал е вече значителен успех за съвсем младите автори и ги прави съизмерими с техните връстници по цял свят. Ето кои бяха щастливците тази година и дано повлекат крак и за други свои колеги в бъдеще: Борика Малева със "Стаята" от Нов български университет и Роза Колчагова със "Сънят на едно куче", Калина Вутова с "Избавление" и Димитър Димитров с "A,B,C" - от НАТФИЗ. Тези кратки филмчета, направени въпреки трудностите от всякакъв характер, с много кураж и амбиция, разчитащи главно на инвенцията, подсказват мощен потенциал, който дай Боже, да се реализира в бъдеще. Дано само това стане бързо.
2 български филма имаше и в информационната панорама на фестивала - "Game over" на Господин Неделчев и "Любовна история" на Владо Шишков. Те също отстояваха доброто качество и отвореността на българската анимация към универсални теми.
След това българско отстъпление, неизбежно трябва да се върнем към конкурсната програма. За съжаление тя не поднесе изненади и предизвикателства и остави аморфни впечатления за "deja-vu" - както в темите, така и в графизма и рутинното прилагане на различни техники. Стабилно средно ниво, без изхвърляния, на което веднага, без конкуренция, блесна Голямата награда, очевидна от самото начало: "Старецът и морето" по новелата на Хемингуей - 22-минутна копродукция на Канада, Япония и Русия, режисирана от небезизвестния Александър Петров, стар познайник в Анеси, познат и на българската аниматорска общност с участието си на Международния фестивал във Варна"89, когато представи своя дебют "Кравата". "Старецът и морето" впечатли и публика, и жури (освен с Голямата награда, той отнесе и Наградата на публиката) най-вече с необичайната амбиция да визуализира толкова известно произведение и мощния художествен размах на таланта си. Концентрираното повествование, умелата употреба на задкадров текст, но най-вече виртуозната техника (живопис върху стъкло, считана за една от най-трудните в анимацията) убедиха безапелационно всички, че това е събитието и този е режисьорът в тазгодишното издание. Живописната симфония от непрекъснато променящи се нюанси на синьо-зеленото на морската вода, прозрачността на пръските и уталожването на пяната, метаморфозите на вълните и царствените движения на гигантската риба, убедиха всички, че Александър Петров е голям художник, с безпогрешен усет за цвят и движение. След този филм-приказка всичко изглеждаше някак сиво или несериозно. Дори "Село на идиоти" на Юджийн Федоренко и Роуз Нюланд от Канада, отличен със Специалната награда на журито, ми се видя банален, въпреки изящната си изрезкова техника и тънката ирония в предаването на известна еврейска легенда. Режисьорският тандем има зад гърба си "Оскар" за филма "Всяко дете" (1979), но освен стабилен професионализъм, филмът не се отличаваше с особена оригиналност. Същото може да се каже и за повечето от филмите в конкурса.
Журито на ФИПРЕССИ отличи два филма, които се запомниха със своята завършеност, нестандартност и значимост на посланието. Наградата бе връчена на "Медии" на Павел Куцки (Чехия) - безпощадна сатира на съвременните медии - радио, телевизия, вестници, които действат унищожително върху съзнанието на човека и искат да го формират по свой образ и подобие. Майсторската комбинация на различни техники (анимация на предмети, молив върху хартия и рисунки върху целулоидни плаки), направена в традициите на сюрреалистичната визия на сънародника му Ян Шванкмайер ни убеди, че Павел Куцки владее съвършено изкуството на анимирането, за да посочи ударно големите тревоги на времето. Със специална грамота от ФИПРЕССИ беше отличен и шокиращият за някои филм "Шапката" на канадката Мишел Курноайе, който с много семпла техника (туш върху хартия) и чрез много изчистен стил, посредством изключително изобретателни метаморфози на линията, успява да внуши сложен психологически комплекс от болезнени натрапчивости. Рядко анимацията се е докосвала с такова проникновение до тъмната страна на живота, до травмите от детството, до подсъзнателните импулси. Чрез подчертано експресивен графизъм и богат звуков фон навлизаме в психиката на стриптизьорка, претърпяла в детството си сексуално насилие от мъж с шапка. Ефектът е потресаващ.
Толкова за конкурса. Волната програма в Анеси всъщност беше истинският празник.
Организаторите бяха възложили на най-авторитетния историк Джаналберто Бендаци, автор на единствената систематична "История на анимацията - 1892-2000" да състави представителна ретроспектива, посветена на 100-годишнината на киното, вече поотминала, и на 40-годишнината на фестивала. Той я беше нарекъл "Обиколка на анимацията в 84 филма - съкровища от един век" и тази ретроспектива просто смаза всичко останало. Какво ли не можеше да се види в нея: "Фантасмагория" на французина Емил Кол от 1908, "Динозавърчето Гърти" на американеца Уинзър Маккей от 1914, Клоунът Коко във "Вън от мастилницата" на братята Флейшър от 1921, насекомите на Владислав Старевич в "Отмъщението на кинооператора" от 1911, котаракът Феликс на Ото Месмер от 1923, митичният филм "Идеята" на Бертолд Бартош от 1931, филигранните изрезки от черна хартия на Лоте Райнигер в "Приключенията на принц Ахмед" от 1926 и още и още съкровища чак до наши дни. Събрани на едно място, тези пионерски постижения бяха истинско кинематографично пиршество А вълнението от абсолютния шедьовър "Приказка на приказките" на Юрий Норщейн доказа на всички, че анимацията не е MTV развлечение, а пълноценно зряло изкуство, което може да предава най-възвишени философски идеи и най-сложни чувства.
Ето как ми обясни Бендаци начина, по който е направил селекцията: "Процедурата беше кървава, наистина беше много трудно, защото бях подбрал първоначално 1500 филма, които после трябваше да свивам, да свивам, докато стигна бройката от 84. Времето, което ни бяха отпуснали, беше ограничено. Шансът пожела организаторите да направят и друга панорама - на Големите награди в Анеси, така че това малко ме улесни. Позволи ми да не включа филми на Бжетислав Пояр, на българи, на индийци и на много други достойни режисьори. В панорамата на наградените се прожектира и българският филм "Смачкан свят"... Всъщност не исках този избор да бъде списъкът с моите най-добри филми, защото те са 2500. Когато разбрах, че не е възможно да покажа всичките, реших да стъписам младите, като с избора си им кажа - вижте какво е направила анимацията за близо 100 години! Вижте как се е развивала тя в Европа, Америка, в Източна Европа, в Австралия, в Южна Америка, в Африка. Така че тази моя ретроспектива не е пристигане, а тръгване към Анимацията."
Джаналберто Бендаци беше сред основните атракции на фестивала. Не само защото всички го познават и обичат, но и защото му се случи малко премеждие - счупи два пръста на дясната си ръка и даваше безспирни автографи върху новото издание на своята Библия на анимацията с пръстови отпечатъци... Апропо, когато заговори за "международната нация на аниматорите", с които общува от десетилетия, се разбра, че има и много приятели в България от фестивалите във Варна, за които си спомни с любов. "Приятел ми е Доньо Донев. Заедно с него и със Златко Гръгич бяхме в селекционния комитет на най-хубавия фестивал в историята на анимацията - Загреб '80, когато "Приказка на приказките" взе голямата награда. Тогава имахме огромния шанс да избираме сред чудеса. Станахме големи приятели, беше чудесно. Много добре си спомням и Стоян Дуков, голям режисьор, невероятен! Рисунките му имат изключителен стил. Добре си спомням и Слав Бакалов, и Анри Кулев, и приятелят му Николай Тодоров. Познавам толкова хора и трудно вече си спомням имена, но има и един български аниматор, който говори италиански по-добре от мен - режисьорът на "Кокоши свят", Топузанов. Поздравете ги всички..."
Заради ведрия си и безконфликтен характер Бендаци беше една от народните звезди на Анеси'2000. Официалната звезда беше Рой Е. Дисни, племенник на легендарния Уолт Дисни, който беше поканен като почетен президент и се движеше в официален кортеж.
Старият Рой обаче отвъртя голям номер, като блесна с целия си американски прагматизъм и използва Анеси, за да представи римейка на класическия филм "Фантазия" на чичо си Уолт от 1940 - "Фантазия 2000", направен изцяло с компютърна анимация. В този многозначителен жест славното минало и непредвидимото бъдеще се срещнаха някак естествено. Тази среща ни доказва недвусмислено, че анимацията е най-динамичното изкуство в ерата на Интернет и най-адекватното на отворения дух на ХХI век.

Боряна Матеева