Изложба с предистория
Харесвам изложбите с предистория. Те в повечето случаи са концептуално по-уплътнени и представят като краен резултат нещо, което предполага интересни интерпретации. От друга страна, добре е концепцията и началната фаза в оформянето на изложбата да се "четат" и тогава, когато нещата са претърпели развитие и са доведени до някакъв логичен край.
Изложбата "Анти феминизъм/мачизъм", представена в галерия XXL, е добър пример в това отношение. Кураторският проект на Диана Попова сам по себе си заслужава толкова внимание, колкото и произведенията, създадени "за" или "против" концепцията.

Зорница София, Sex is..., 2000

А въпросната концепция е, меко казано, болезнена за сума неща около нас - психологически предразсъдъци, историческа обремененост, социален климат, национална идентичност и т.н. В конгломерата от тези неизбежни дадености проблемът феминизъм/мачизъм винаги е бил нещо като трън в окото или пък бомба със закъснител. Първото за тези, които уж не знаят за какво става дума и се дразнят от "странности", а второто за тези, които осъзнават важността на темата, но предпочитат да я заобикалят.
И все пак отхвърлянето или заобикалянето са абсолютно немислими във време, носещо етикета "глобализация". В глобалното общество, за което толкова много се говори сега, феминистките и антифеминистките теории са нещо твърде основно и определящо. Сигурно много от нас са си мислили за парадоксалната българска индиферентност относно изразния език в изкуството, диктуван от позицията на пола. В последните няколко години нещата започнаха да се попроменят. Не знам защо имам неприятното чувство, че това отново стана не заради някаква наша си необходимост, а заради влияния, определено идващи извън Балканите.
Такава е и изходната точка на куратора на изложбата. В концепцията се изяснява, че първото поколение художнички третират феминистките идеи по "парадоксален антифеминистки начин". Тежката сянка на прословутата в миналото еманципация караше артистите от въпросната първа вълна да отстояват женските си права на поведение в изкуството, за разлика от целия останал свят. После нещата се развиха. И размиха...
В търсене на отговорите концепцията оформя група от трима художници и три художнички. Експериментът се състои в провеждането на уъркшоп в гр. Златоград. Условието е провокативно - всеки от художниците да създаде работа, насочена срещу идеите, свързани с неговия собствен пол.
Резултатите от уъркшопа, показани в галерия XXL, определено са интригуващи. Първоначално, може би по инерция, зрителят дели произведенията на "мъжки" и "женски". По-късно тази необходимост се налага и от други фактори. Мъжката и женската група по своему звучат компактно. Художничките във всяка една своя работа демонстрират класическата феминистка склонност към директност и плакатен изказ. Обратното - художниците се представят като привидно объркани и създават твърде нееднозначни неща. Наистина, към мачистките идеи у нас могат да бъдат използвани твърде много гледни точки.
На откриването на изложбата всички обсъждаха инцидентите около окачането на огромните постери на Зорница-София над уличното движение на площад "Македония". Както разбрах, преговорите с общинските власти никак не са били лесни. Дискусията около това кое е порнография и кое e изкуство са придобили титанични размери.* На самите постери под надписа: "Sex is..." са представени две "алегории". От едната страна са заснети голите тела на колегите Косьо, Хубен и Тушев, имитиращи композиционно картината "Трите грации". От другата страна художничките и кураторът Диана Попова се "правят" на мускетари, вдигнали високо шпаги. Чисто рекламните методи, които са използвани в тази работа, задължително предполагат експониране в урбанизирано пространство. Поставена в галерия, тя би звучала нелепо.

Зорница София, Sex is..., 2000

Видеото на Боряна Драгоева има класически характер на образец "сам пред камерата". Така формата подсилва личния момент. Авторката заявява, че й е удобно в кожата на жена и едва ли не е щастлива от неизбежните неволи на тази роля. Тя рисува върху тялото си синини и белези от побой, после ги маскира с превръзки и при това се чувства отлично.
Една от най-добрите работи в изложбата е тази на Даниела Костова. Видеото е изградено с изключително чист визуален език. Въпреки "черно-белия" характер на концепцията, работата въздейства пряко върху сетивата на зрителя.
Много интересна е и инсталацията на Косьо Минчев. Разбира се, тя би спечелила повече, ако беше изпълнена по-прецизно. Авторът разказва забавната история на космонавта, принуден да прекарва самотни месеци в извънземното пространство. Естествените му физиологични нужди понякога го водят до мисълта за мастурбация. Този първичен акт придобива съвсем различен визуален вид, когато се осъществява в безтегловно пространство.
Георги Тушев продължава да се проявява като добър живописец. Цикълът му от платна се "гаври" с преекспонирането на мъжко-женското. В една от картините е представен Денис Родмън с отвратителна зелена кожа, така че да отговаря на прякора си Годзила. Най-успешен е документалният портет на скандалната галеристка Marry Boom с белезници на ръцете.
Хубен Черкелов показва "Les monseurs d'Avignon". Авторът повтаря композицията от картината на Пикасо, само че с мъжки тела. Те са нарисувани върху обемен макет на някакъв нереализиран военен клуб. Художникът отново се заиграва с историята на изкуството. Този път с наследството на модернизма, в чиито недра се зараждат темите, оформящи концепцията на изложбата.
Изложбата "Анти феминизъм/мачизъм" определено допринася за обогатяването на кураторските и артистичните практики у нас. Тя е поредното доказателство, че всяка загадка до голяма степен носи отговорите в самата себе си. Въпросите трябва да бъдат задавани, а отговорите се оформят от самата практика.

Борис Костадинов


* Все пак Експертният съвет при УАГ даде разрешение, което значи, че има общински служители, които правят тази разлика и на които съм дълбоко благодарна.
Д.П.