Нова библия за планетата
Във всички напреднали страни едри собственици и висши международни служители, медиатични интелектуалци и журналисти с широк размах се обединиха около един странен нов говор, чийто речник, на пръв поглед изскочил от никъде, е в устите на всички: "глобализация" и "флексибилност"; "управляемост" и "възможност за заетост"; "underclass" и "изключване"; "нова икономика" и "нулева толерантност"; "комунитаризъм", "мултикултурализъм" и техните постмодерни братовчеди "етнос", "малцинство", "идентичност", "фрагментация" и т.н.
Разпространението на този нов планетарен превод на Библията - от който забележително отсъстват капитализъм, класи, експлоатация, доминация, неравенство (все слова решително изхвърлени по причина на предполагаемата им овехтялост и неуместност) - е продукт на един, собствено казано, символичен империализъм. Последиците от него са толкова повече силни и гибелни, след като този империализъм е носен не само от привържениците на неолибералната революция, които, под прикритието на модернизацията, имат намерение да преправят света, унищожавайки социалните и икономически придобивки, последица от сто години социални борби (и вече обрисувани като архаизми и като препятствия пред раждащия се нов ред), но той е носен и от произвеждащите култура (учени, писатели, артисти) и от левите активисти, които, в голямата си част, се изживяват все още като прогресисти.
Както сексуалното или етническото доминиране, културният империализъм е символично насилие, което се опира на принудително общуване, за да изтръгне подчиненост. Неговата особеност в случая се състои това, че тя универсализира частности, свързани със свой особен исторически опит, като ги кара да не се разпознават като такива, а да се признават за универсални1.
Също както през XIX век доста въпроси, наречени философски, като Шпенглеровата тема за упадъка, които бяха разисквани в цяла Европа, произхождаха от особеностите и историческите конфликти, свойствени на германските университети 2, така днес модели и теми, произлезли директно от интелектуални сблъсъци, свързани с особеностите и с особнячеството на американското общество и университети, са се наложили под вънкащност, привидно деисторизирана, на цялата планета.
Тези общи места, в аристотелевския смисъл на думата, на понятия - или твърдения - с които всички се аргументират, но които никой не аргументира, дължат своята сила на убеждаване на престижа на мястото, от което се излъчват, и на факта, че (циркулирайки като разпрострян прилив от Берлин до Буенос Айрес и от Лондон до Лисабон) те присъстват едновременно навсякъде и навсякъде са мощно подпомагани от тези претендиращи за неутралност институции на неутралната мисъл, каквито са големите международни организми - Световната банка, Европейската комисия, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) - резервоарите за консервативни идеи (Manhattan Institute в Ню Йорк, Adam Smith Institute в Лондон, Deutsche Bank Fundation във Франкфурт и бившата Fondation Sain-Simon в Париж), филантропските фондации, школите на властта (Science-Po във Франция, London School of Economics във Великобритания, Harvard Kennedy School of Government в Америка и т.н.) и големите медии, неизтощими разпространители на този Ligua franca, проникваща навсякъде, прекрасно нагодена да създава илюзията за ултрамодерност на забързаните коментатори и специалисти по културен импорт-експорт.
Отвъд автоматичния ефект на международната циркулация на идеите, която цели чрез самата си логика да скрие условията и значенията на произхода си 3, играта на предварителни дефиниции и на схоластични дедукции се стреми да маскира историческите корени на цял един набор от въпроси и понятия - "ефикасността" на (свободния) пазара, нуждата от признаване на (културните) "идентичности", или пък потвърждаването-превъзнасянето на (индивидуалните) "отговорности" - които ще бъдат провъзгласени за философски, социологически, икономически или политически според мястото и момента на възприемането им.
Така планетаризирани, глобализирани в частно географски смисъл и в същото време размити, тези общи места, които медийното повтаряне и премилане превръща в общ - планетарен - смисъл, ни карат да забравим, че често те само изразяват под една окастрена и неразпознаваема форма (включително и за тези, които ги разпространяват) сложните и оспорвани реалности на едно особено исторически сложило се общество, неусетно създадено като модел и мярка за всички неща: американското общество от постфордовата и посткейнсиянската ера. Тази единствена свръхсила, тази символична Мека на Земята се характеризира със самонадеяното сриване на социалната държава и съответстващото му хипернарастване на наказателната държава, смазването на синдикалното движение и диктата на схващането за предприятието, основано единствено върху ценностите на акционерството и техните социални последици, непостоянната трудова заетост и на социалната несигурност, определена за основен двигател на икономическата активност.
Това може да се наблюдава и в неясния дебат около "мултикултурализма", термин, внесен в Европа, за да обозначи културния плурализъм в гражданската сфера, докато в САЩ той препраща чрез самото движение, с което ги маскира, към продължаващото изключване на черните и към кризата на "американската мечта", намираща се във връзка с банкрута, засегнал системата на общественото обучение в момент, когато състезанието за културен капитал се разгаря и когато класовите неравенства се разрастват по умопомрачителен начин.
Прилагателното "мултикултурен" прикрива тази криза, като я свива изкуствено само до университетския микрокосмос, изразявайки я в един очебийно "етнически" регистър, докато нейният истински залог не е признаването на маргинализираните култури от академичните канони, а достъпът до инструментите за (въз)производство на средната и висшата класа, като Университета, в контекста на днешното активно дезангажиране на държавата.
Американският "мултикултурализъм" не е нито концепция, нито теория, нито социално или политическо движение - въпреки че претендира да е всичко това едновременно. Това е една екранираща реч, чиито интелектуален статус произтича от чудовищните последици от националната и интернационална алодоксия 4, които подлъгват тези, които са засегнати от тях, както и онези, които не са. Въпреки че се мисли и се представя като универсална, това е американска реч, тя изразява специфичните противоречия в положението на университетските учени - отрязани от всякакъв достъп до публичната сфера и подчинени на една силна диференциация в тяхната професионална среда, те нямат друг терен за влагане на политическото си либидо, освен терена на кампусовските караници, дегизирани като концептуални епопеи.
Трябва да кажем, че "мултикултурализмът" навсякъде, където бива експортиран, води със себе си трите порока на американската национална мисъл: а) "груповщината", която преобръща канонизираните от бюрокрацията социални разделения в принципи на познанието и в политически искания; б) популизмът, който замества анализа на структурите и на механизмите на доминация с възхваляването на културата на доминираните и на тяхната "гледна точка", издигната в ранг на действаща прото-теория; в) морализмът, който се противопоставя на прилагането на един здрав рационален материализъм в анализа на икономическия и социален свят и ни вкарва в един безкраен и безрезултатен дебат върху необходимото "признаване на идентичностите", въпреки че в тъжното ежедневие проблемът въобще не се ситуира на това ниво: докато философите умно си плакнат устата с "културно признаване", десетки хиляди деца от доминираните класи и етноси са изхвърлени от началните училища (само 25 000 тази година в Лос Анжелес) и един младеж от десет, произлизащ от домакинства, печелещи по-малко от 15 000 долара годишно, достига до университетските кампуси, срещу 94% от децата от семейства, разполагащи с повече от 100 000 долара.
Същата демонстрация може да се направи и по отношение на многозначното понятие "глобализация", което има за последствие, ако не за функция, да облече с културен екуменизъм или с икономически фатализъм резултатите от американския империализъм и да покаже транснационалното като естествена необходимост. След едно символно преобръщане (основано върху привикването към схемите на неолибералната мисъл, чиято доминация се наложи от двайсет години насам благодарение на работата на "think tanks" консерваторите и на техните съюзници в политиката и журналистиката), премоделирането на социалните отношения и на културните практики съобразно североамериканския собственик, което се извърши в развитите общества (чрез пауперизацията на държавата, превръщането на обществените блага в стока и масовизирането на несигурността на работната ръка), е приемано с примирение - като задължителен завършек на националната еволюция, и то в случай, че не е превъзнасяно с овчи ентусиазъм. Емпиричният анализ на еволюцията на развитите икономики в по-дълъг период обаче показва, че "глобализацията" не е нова фаза на капитализма, а една "реторика", която правителствата използват, за да оправдаят доброволното си подчиняване на финансовите пазари. Въобще без да са, както не спират да ни го повтарят, фаталното последствие от нарастването на външния обмен, деиндустриализацията, нарастването на неравенството и свиването на социалните политики произтичат от вътрешнополитически решения, които отразяват разклащането на класовите отношения в полза на притежателите на капитала.
Налагайки на останалия свят категории за възприятие, съответстващи на социалните им структури, САЩ създават света по свой образ и подобие: мисловната колонизация, която се извършва чрез разпространяването на тези истинно-лъжливи схващания, може да доведе само до някакъв всеобщ и даже спонтанен "Вашингтонски консенсус" - днес можем да го наблюдаваме в областта на икономиката, на филантропията или в изучаването на управлението. В действителност тази двойна реч (която, основана на вярата, имитира наука, наслагвайки върху социалните фантазми на доминиращия привидността на разума - и по-точно на икономическия и политологически разум), одарена със силата да сбъдва реалностите, които тя смята, че описва, според принципа на самореализиращото се прорицание, служи като инструмент за изграждане на обществената и частната политика, а и в същото време като инструмент за оценка на тези политики. За да опише съвременните промени на напредналите общества: икономическо дезангажиране на държавата и засилване на нейните полицейски и съдебни съставки, дерегулация на финансовите потоци и разбиване на пазара на заетостта, свиване на социалната защита и морализаторско превъзнасяне на "индивидуалната отговорност", новия планетарен превод на Библията, както всички митологии от епохата на науката, се опира върху серия опозиции и равенства, които се поддържат и си отговарят:

Пазар                                                     Държавa
свобода                                                  принуда
отворен                                                  затворен
гъвкаво                                                  ограничено, твърдо
динамика, движение                             неподвижност, застиналост
бъдеще, новост                                    минало, изпреварено
растеж                                                    неподвижност, архаизъм
индивид, индивидуализъм                   група, колективизъм
разнообразие, автентичност               еднообразие, изкуственост
демокрация                                            автокрация, тоталитарност

Империализмът на неолибералното разсъждение намира своя интелектуален завършек в две нови и показателни фигури на културния производител. Първо експертът, който подготвя в кулисите на министерства и компании документи с ярко изразено техническо съдържание, опрени колкото се може повече на икономически и математически език. Второ, съветникът по комуникацията, дезертьор от университетския свят, преминал на служба на доминиращите, чиято задача е да облича в академична форма политическите проекти на новата каста държавници и предприемачи и чийто световен модел е без каквото и да е съмнение британският социолог Антъни Гидън, професор в Кеймбридж, наскоро сложен начело на London School of Economics и баща на "теорията на структурирането", схоластичен синтез от различни социологични и философски традиции.
Идеалното въплъщение на лукавството на империалистическите интереси намираме във факта, че именно Великобритания, която е разположена по силата на различни исторически, културни и езикови причини в междинно, неутрално (в етимологичен смисъл) положение между САЩ и континентална Европа, предлага на света един Троянски кон с две глави - политическа и интелектуална - в лицето на Тони Блеър и Антъни Гидън, самопрокламирал се "теоретик" на "третия път", който, според собствените му думи, които трябва да цитираме буквално, "възприема позитивна позиция по отношение на глобализацията"; "опитва (!) да реагира на новите форми на неравенство", но предупреждавайки спокойно, че "днешните бедни не приличат на някогашните бедни (както и богатите днес не са предишните богати)"; "възприема идеята, че съществуващите системи за социална защита и цялостната държавна структура са извор на проблеми, а не само решение за тяхното разрешаване"; подчертава "факта, че социалните и икономически политики са свързани", за да направи извода, че "социалните разходи трябва да бъдат пресмятани във връзка с тяхното отражение върху цялата икономика"; накрая той е "загрижен за механизмите за изключване", които открива "в низините, но също и във високите слоеве на обществото" и е убеден, че "предефинирането на неравенството по отношение на тези две нива" е "съответстващо на едно динамично схващане на неравенството." Господарите на икономиката могат да спят спокойно - те откриха своя Панглос.

Пиер Бурдийо и Лоик Вакан

Le Monde diplomatique

1 Да уточним, че Съединените щати не държат монопола върху претенцията за универсалност. Доста други страни - Франция, Великобритания, Германия, Испания, Япония, Русия - упражняваха или се мъчат все още да упражняват, в сферите на тяхното влияние, сравними по всички параметри форми на културен империализъм. С тази разлика все пак, че за първи път в историята една-единствена страна може да налага своята гледна точка за света на целия свят. (Б.а.)
2 Виж Fritz Ringer, The decline of the Mandarins, Cambridge University Press, Cambridge, 1969
3 Pierre Bourdieu, Les conditions sociales de la circulation internetionale des idees, Romanistische Zeitschrift fur Literaturgeschichte, 14-1/2, Heidelberg, 1990, стр. 1-10.
4 Алодоксия - вземането на едно нещо за друго нещо (Б. а.)