На 25 юни Георги Черкелов навърши 70. Отпразнува го в Ъглен - селото, където живее през последните години.
Въпреки че е белязал десетки филми с властната си осанка, тежък поглед и режещ тембър, въпреки че се е превъплъщавал в различни епохи, възрасти и професии, Георги Черкелов е сред малцината български актьори, превърнали се в легенда заради една-единствена роля - на интелигентния полицай Велински от телевизионния сериал "На всеки километър".
Въпреки че бе влизал от роля в роля през 60-те и 70-те - инспекторът във "Вълчицата", генерал Карев в "Цар и генерал", доцент Стоев в "Бялата стая", патриарх Йоаким в "Князът", директорът на продукция Бижев в "Мъже в командировка", император Ватаци в "Сватбите на Йоан-Асен", академикът в "Топло"... - след "Съдията" на Пламен Масларов Георги Черкелов изчезна от екрана за десет години. Завърна се като Бащата в "Търкалящи се камъни" на сина си Иван Черкелов, а четири години по-късно - като Дядото в най-новия му филм "Стъклени топчета". И в двете роли е проектирана страстта на Георги Черкелов към селския живот - дали като бягство от безсмислието на градската надпревара, дали като опит за помиряване между безбожното всекидневие и всеопрощаващата Духовност... Навярно от доброволното Черкелово отшелничество в природата идва и онази изненадваща земна сърцатост, смекчила в тези филми прословутото му високомерие. С подобна мъдро-иронична горест актьорът изпълни и епизодичната роля на старец-авантюрист в последния филм на Еди Захариев "Закъсняло пълнолуние".
Георги Черкелов не е младолик. Нещо повече - открай време изглежда по-възрастен от годините си. Това навярно се дължи на властовото му излъчване, което презрително стиска емоцията. А когато присъствието му изглежда някак по човешки уязвимо, става още по-интересно да следиш Георги Черкелов на екрана.
Да е жив и здрав! Да играе. А през останалото време да си се радва на Ъглен.

Геновева Димитрова