Жертвите искат изкуство

Жертвите на ежедневната лудост, на стагниращия вкус, на претенциозния напън искат изкуство. С главно И. Искат да излязат от утъпканите "тенденции", от удобното "новаторство", от лесния "кросовър", на които също са жертви. Е, в последните седмици избор не липсваше. Салонът на изкуствата бе дръзнал да събере на пръв поглед несъбираемото. Двувековен рог от норвежка коза с тамбура и синтезатор. Или електрическа арфа, която да импровизира по Майлс Дейвис. А ако излезем от НДК и Салона - един трудно пробиващ си място Празник на музиката - вече седма година, с ентусиазма на едно обществено и не съвсем българско радио и неговите приятели.
Общото между тези концерти? Едни от най-качествените като музика и като публика. Едни от най-слабо медиатизираните също. Защото стана задължително да бъдем "информирани" за поредните "светски" напъни на най-добрия певец и подобните му креатури на "новия вкус". Но не и да разберем, че в страната ни е един от четиримата джаз-арфисти в света, че в Норвегия саксофонист е не само Гарбарек, че Швейцария може да прави такъв експериментален ретроартрок пърформанс (с всичките ми уговорки към последните определения), че техното има и етно-дъб-френч завоеватели.
И най-важното: че всички тези събития се случваха наистина, че в тях имаше истинско творчество, при това съвместно с едни от най-добрите български имена. За да докажат, че са сред най-добрите, именно защото са сред най-отворените, най-слушащите друго освен себе си. И да ощастливят публиката си с такива щастливи оазиси на креативността и взаимното откриване като "Етносинтезис" (Николай Иванов, Карл Сеглем, Димитър Димитров), на нелесните арфа импровизации на Франсоа Жаке, подпрян от нестихващия бриз на Христо Йоцов (ураган в солата) и Пепи Славов, на псевдо-кууладжиите Велма и сходните им ТриТелета, на електронните търсачи Езекиел и партньорите им Анимационерите... А публиката да иска още (в последния случай - до ранни зори), и не само там, в залата, а поне по едно радио и в поне един магазин за меломани. Добре, че музикантите си носеха дискове, разрешаваха документални записи и не се уморяваха да си общуват с колеги и почитатели. На които ставаха с удоволствие жертви. Нали изкуството искаше жертви?

Людмил Фотев,
жертва на изкуството



















Концертни записи - 103.6 FM RFI,
неделя 21-23 Джаз+,
петък 21-23 Екла,
понеделник 0.10-1.00