На 22 юни т.г. в Криптата на Храм-паметник "Св. Александър Невски" се състоя представянето на седмото издание на "Българският Великден или страстите български" от Тончо Жечев, този път отпечатана с марката на издателство "Анубис". В своето кратко, накъсано от вълнение слово Йордан Радичков нарече скоро напусналия ни проф. Жечев духовно кръстовище и подреди прословутата му литературна творба до "Записките" на Захари Стоянов и "Строители на съвременна България" на Симеон Радев. Радичков подчерта, че Тончо Жечев не обичаше резките движения и резките мисли. "Особено много го вълнуваше човешкото страдание", продължи писателят и внезапно, сподавено млъкна... За своя приятел Тончо Жечев като за "непоклатим като древна колона в българската култура" говори Светлин Русев. "Къде ли се рее душата на Тончо сега?", попита художникът. Иван Андонов прочете откъси от прецизно изработеното поредно издание на "Българският Великден", слушахме църковни песнопения, беше хладно и загадъчно.

М.Б.