Само Моцарт

Камерният ансамбъл "Софийски солисти" начело с диригента си Пламен Джуров предостави любезно партньорството си в Салона на изкуствата на четирима великолепни солисти. Три от най-популярните и красиви класически инструментални концерта прозвучаха и създадоха летен празник за многобройната публика, натъпкана в зала 9 на НДК очевидно тясна за музиката на Моцарт.
Людмил Ненчев - уверен, точен, прецизен - интонационно и технически - в Петия, ла-мажорен концерт за цигулка и оркестър. Може би малко романтичен като цялостна звукова концепция, но строго академичен към изискванията на класическия жанр. Людмил Ненчев срещна коректна, но не особено артистична опора от страна на оркестъра - изфорсираните и малко тромави завършващи фрази в оркестъра вероятно се дължат на това, че музикантите повече слушат солиста (това е задължително) и по-малко себе си.
Виктор Чучков - след като месеци наред той се материализираше едновременно из всички възможни зали и сцени - като председател, организатор, композитор - изведнъж се появи и като моцартов изпълнител. И опроверга онези, които смятат, че "общественикът" Чучков е загуба за българското клавирно изпълнителство. Очевидно някои имат разнопосочен дар и желание щедро да го ръсят. Всичко имаше в изпълнението на клавирния Концерт КV 415 - и блясък, и техническа прецизност, и великолепни динамични нюанси, и емоционално изваяна фраза, и онова, така фино и радостно усещане за красиво, характерно за Моцарт! Като продължение на този звуков празник публиката беше възнаградена и с една Шопенова мазурка.
Ваенето на красота продължи и в Концерта за флейта, арфа и оркестър. Солистите: известният далеч зад пределите на родната си Франция Жерар Бургойн в съвършена хармония с талантливата и интелигентна българка Нина Малеева - също френска възпитаничка. Според твърдение на нейна френска колежка тя е бъдещото лице на френската арфова школа. Последва - като бис - едно прочувствено изпълнение на арфата и флейтата - Танц на духовете из "Орфей" на Глук - посветено на паметта на наскоро починалия Жан-Пиер Рампал.
Удивителен стоицизъм демонстрираха всички музиканти - оркестър, солисти, диригент: при страхотната жега, допълнително подклаждана от изобилие от телевизионни прожектори и липсата на климатична инсталация, "подпомогнати" от обичайния звуков фон от всякаква музика, долитаща от всички кътчета на НДК и прилежащия му парк, успяха да бъдат дори и артисти! А публиката - тя е свикнала на всичко - в това число и да слуша "стерео" и да отделя шум от музика. И никога да не се оплаква от това, че НДК съвместява различни дейности на единица площ.

Наталия Илиева