Ще отвърне ли
БНТ на удара?
- Явно много проблеми имате за решаване, след като толкова пъти отлагате разговора ни.
- Е, много проблеми е силно казано. БНТ е тежка къща - има всекидневно много работа. Напротив, в сравнение с миналото лято сега ми се струва доста по-спокойно и подредено.
- Преминаването на БНТ от държавна към обществена телевизия бе един от акцентите във вашата програма. Както изглежда, не сте много напреднали по пътя.
- Превръщането на една телевизия от държавна в обществена според мен е процес, а не еднократен акт или радикална революция. Моето дълбоко вътрешно убеждение е, че този процес ще завърши в истинския смисъл на думата, когато телевизията се отдели от държавния бюджет.
- Кога ще стане това?
- В преходните и заключителните разпоредби на Закона за радио и телевизия е записано, че отделянето от държавния бюджет трябва да приключи през 2007. Дотогава трябва постепенно да влизат парите от такси и да се намалява пряката държавна субсидия от бюджета. Известно е обаче колко време загуби НСРТ в умуване как да се събират таксите: чрез сметките за ток или по друг начин. Цялата дискусия беше съпроводена с много популизъм. Независимо от детайлите, за мен е факт, че близо година и половина, откакто съм в БНТ, няма никакъв напредък по отношение на събирането на такси. То не е започнало! И телевизията продължава да се издържа с пряката субсидия от бюджета и, разбира се, с приходите си от реклами. Като чета по вестниците за дискусията, организирана от НСРТ за третия национален тв-канал, ми се виждат направо несериозни въжделенията на някои представители на културата за обществена телевизия. Не смятам, че един комерсиален канал може да се заяви като елитен, като тип арт-канал, защото няма как да се издържа. Комерсиален канал, който е и арт-канал, ми звучи малко като дървено желязо. Не ми се струва възможно това да се случи. В тази посока можеше да се развива Ефир 2 и той до голяма степен имаше такава физиономия, независимо от изключително стеснения си обем. Но бе решено националната телевизия да се лиши от втория си канал. Между другото, аз продължавам да гледам на това като на много спорно решение в стратегическа перспектива, въпреки собственото ми дълбоко вътрешно убеждение, че трябва да има частна телевизия, че БНТ трябва да съществува в условията на конкуренция, да се раздели с битието си на обективен монополист, че за това може би трябваше да бъдат направени и някакви жертви или отстъпки от страна на самата национална телевизия... Но ние, струва ми се, сме единствената обществена или държавна - наречете я както искате - телевизия в Европа, останала с една програма.
- А сателитният канал?
- Да, в него бихме могли да търсим алтернатива на Ефир 2. Въпреки че сателитният канал е предназначен за сънародниците ни в чужбина, гледа се много и у нас чрез кабелните оператори. По последни данни около 900 хиляди домакинства в страната са кабелизирани, а аз почти не познавам кабелен оператор, който да не е включил в пакета си нашия сателитен канал. Ако приемем, че има по двама души в домакинство, а те са повече, излиза, че поне 2 милиона имат възможност да гледат сателитния канал. И ние нямаме друг избор, освен да направим някакви стъпки сателитният канал да поеме някои от функциите на Ефир 2. Тъй като задачата на Канал 1 е да бъде политематичен, а не специализиран - нито спортен, нито културен, трябва да има пространства за този тип предавания. В момента Канал 1 прилича на дядовата ръкавичка, пръска се по шевовете.
- Докъде стигнахте с реформата в БНТ?
- Смятам, че съществената част от структурната реформа в телевизията е завършена. Програмна дирекция мина на продуцентски принцип на работа. Режисьорите и операторите, които бяха на щат, сега са на свободния пазар. Това обаче не означава, че те са престанали да бъдат партньори на БНТ. Напротив, те биват наемани от изпълнителните продуценти и получават много по-добри пари от преди. Докато тези, които наричахме "мъртви души" и които не бяха търсени за работа и като щатни служители, сега са елиминирани. Беше доста тежко. Около 500 души си излязоха от щата на БНТ. Това се извърши точно преди година. Мисля, че и те, и ние вече сме наясно с предимствата на реформата.
Същевременно дирекция "Новини" се оформи като структура, в която всички служители - и журналисти, и технически персонал, са на трудови договори. Общо взето, такъв е принципът във всички обществени телевизии. Най-трудно върви реформата в дирекция "Техника". В нея работят 1/3 от служителите в БНТ в момента. Но там не може да се пипа много радикално в посока оптимизиране на състава, тъй като техниката ни, за съжаление, е доста остаряла и изисква поддръжка и обслужване от повече хора.

- Тъкмо мислех да ви питам за цифровизацията.
- Много сме далеч от цифровата епоха, за съжаление. Завиждам на телевизиите, които започват от нула, защото веднага ще вкарат съвременна техника и това ще им помогне да работят по-икономично, с намален състав. А в БНТ просто има техника от различни поколения: от ролони до плахо навлизане на цифровите технологии - безлентовият монтаж за новините например. Стъпките към техническо обновяване са трудни, тъй като средствата ни за капитални вложения, т.е. за купуване на техника са строго лимитирани. Не можем да надскачаме определената сума за годината. Това прави техническото ни обновяване понякога направо безнадежден процес.
- Имате ли система за отчитане на рейтингите на предаванията?
- Получават се социологически данни за рейтингите, но мисля, че в условията на монопол, в който живя съвсем доскоро БНТ, те не са съвсем реални, тъй като силно се влияят от часовия пояс, в който са разположени предаванията. Сега обаче, когато се появява равностойна частна конкуренция и на гърба на нашето предаване в 20.30 часа има друго, също толкова интересно предаване, мисля, че значението на часовия пояс ще намалее и ще можем да имаме по-обективна представа за рейтинга на дадено предаване, което рано или късно на свой ред ще се отрази пък на нашата рекламна политика. Тоест тарифата вече няма да е само по часови пояси, както е досега, а вероятно ще е съобразена и с рейтинга на предаването. Централната ни новинарска емисия "По света и унас" е в 20.00, а както разбирам, и в БТВ се канят новините им да са в 20.00. Тогава ще стане интересно.
- Как си обяснявате катастрофалното спадане на интереса към "Панорама"?
- За какво спадане говорите? На какви данни стъпвате?
- На емпирията. Пък и се говори...
- Аз не съм привърженик на това "говори се...". "Панорама" и сега е предаване с доста висок рейтинг - поне според изследванията, които получавам всяка седмица на бюрото си.
- Свидетели сме на деперсонификация на екрана, изчезна разследващата журналистика...
- БНТ наистина боледува от деперсонификация. Но аз мисля, че това, което наричахме персонификация през 1992, вече изглежда демодирано. Закриването на Ефир 2 предизвика завръщане към историята на втората програма на телевизията. И бе подготвен документален филм, който се занимаваше главно с историята на Ефир 2 през 1992-93, когато на екрана царуваше особеният тип персонифицирана журналистика, който и сега претендира да е моделът в това отношение. Но когато гледах кадрите от тогавашните предавания - приповдигнатият тон на говоренето на границата с еуфорията, коментарът, вкаран в новините, загубената граница между коментар и новини... Мисля си, че това е била част от цената на т.нар. тогава персонификация. Така че сега телевизията е различна, както е различна и годината. А също и зрителите, преживели всякакви неща и всякакви интерпретации на проблема "новини и коментарни предавания". Просто зрителските нагласи са други.
- В каква степен е обновена програмата?
- З0 на сто от предаванията са от началото на годината. Те влязоха в програмата ни чрез конкурс в доста ожесточена конкуренция. Родиха се много нови предавания. За съжаление, не всички се забелязват от публиката, защото доста от тях са разположени в обедната и ранно-следобедна линии "образователни предавания". Задължително е да ги има, тъй като обществената телевизия има и такива функции. Но поради това, че са в по-мъртъв пояс, е трудно да бъдат забелязани.
- От новите коментарно-публицистични предавания има само две по-различни: съботно-обедният "Пресклуб" и неделно-вечерните "Гласове". Само че първото, независимо от интересния си замисъл, се превръща в досадно и тавтологично предъвкване на оповестени в другите медии тези, а второто, макар и много гледано - е субективен политически глас, който излиза някъде от скелета на партийното строителство на СДС... И според мен точно тук е обяснението за падането на рейтинга на "Панорама" - за разлика от удобната обективност в говореното на Иван Гарелов, тук наблюдаваме неудобната субективност на Явор Дачков... Макар че двете са доста далече от истинските кипежи в обществото. Не смятате ли, че трябва да се създадат нови предавания, които да разрушат най-сетне статуквото - нещо, което също присъстваше в програмата ви?
- На мен ми харесва, че в националната телевизия съществуват и съжителстват различни стилове на правене на предавания. Няма нищо лошо в това, че е запазена консервативната "Панорама" с нейния начин на поднасяне на нещата и същевременно има "Гласове", представящо субективното политическо говорене на Явор Дачков, както се изразихте. Що се отнася до "Пресклуб", не мисля, че това предаване е в най-добрата си форма, но идеята и желанието беше чрез него да се отвори вратата за журналисти от другите медии, да се чуят и техните гласове по най-коментираната тема на седмицата, т.е. БНТ да не е последният съд. Това, което не ми харесва в предаването, е, че нашият водещ е в позицията на диспечер и невинаги успява да представи гледната точка на БНТ.
- Защо новините бяха обособени в самостоятелна дирекция извън опеката на Програмния съвет?
- Програмна дирекция и дирекция "Новини" са равностойни. Не е вярно, че новините са излезли от опеката на Програмния съвет. Той е в правото си да анализира и предавания на "Новини". Самият Програмен съвет се занимава не само с нови предавания и филми, което отнема 3/4 от времето му, а и с анализа на вече съществуващи. Наскоро например се занима със сутрешната линия на Канал 1 - делничните сутрешни блокове, съботния "Добро утро" и неделния "Чай". Това е новинарска продукция.
- И какво се случи?
- Бяха отбелязани някои техни слабости, направиха се препоръки... Така че Програмният съвет не е изолиран от продукцията на дирекция "Новини". Или друг пример - от дирекцията представиха алтернативен екип за предаването "Пресклуб", Програмният съвет разгледа проекта, гледа пилотното предаване и го отхвърли.
- Защо според вас редът на новините по БНТ се различават от този в пресата?
- Това е мит, който се поддържа настойчиво. Много често водещите заглавия във вестниците съвпадат с водещата новина в националната телевизия. Всеки ден преглеждам пресата. И често става така, че тема, избрана за водеща в "24 часа", в "Труд" е на трета страница, побрана в доста малка дописка. И никой не обвинява единия или другия вестник за избора му. Въпрос на преценка. Често водещите новините в БНТ и пресата съвпадат. Ще ви дам пример отпреди два дни: нашите новини започнаха с жегата, водещото заглавие на "24 часа" беше жегата... Новините в БНТ са в особено положение - от тях всеки иска всичко. Има институции, които не признават друго, освен "По света и у нас" - ако нещо е минало в 17 часа, а не в 20, значи не се е случило. Всеки се бори да попадне в "По света и у нас", но е невъзможно - в 26 минути е невъзможно да влезе всичко. Мисля, че има увеличение на броя на човешките истории, разказани в новините. Тоест смятам за доста преувеличени обвиненията, че новините са казионни... Между другото, същите тези критици, които смятат, че новините при нас дават главно институционална информация, ако дават пресконференция или правят изявление, което смятат за важно, държат на всяка цена да попаднат в "По света и нас". А това си е чиста проба институционална информация. Разбирате, че става дума за НСРТ.
- Вие с НСРТ като чи ле живеете в постоянна битка. Има ли някакви резултати от стълкновенията ви?
- С голям интерес наблюдавам НСРТ, тъй като това е сравнително нов орган, който търси своята роля, постепенно и трудно се вмества в нея. Естествено, има моменти на напрежение и конфликти, често ми се налага да се обяснявам и т.н. Липсва ми партньорството им по стратегически въпроси, като спасяването на фонда ни например. Вместо това затъваме в дребнотемие.
- Да се върнем към другия национален тв-канал. Още в програмата си бяхте заложила на конкуренцията като на стимул за развитие на обществената телевизия. Това вече се случи, БТВ тръгна - готова ли сте със стратегията?
- Може би ще ви прозвучи нахално, но смятам, че ние сме по-готови от конкуренцията. Твърде скромен беше дебютът на БТВ спрямо свръхочакванията на обществото, аудиторията и най-вече на медийните среди. За мен конкуренцията е важна. Първо, защото е нещо реално и се надявам, че ще допринася за повече хъс в работата ни, ще внесе свежия дух на състезанието в нашата консервативна институция. И второ - надявам се появата на БТВ да понижи малко степента на концентрация на внимание към националната телевизия, или на въжеделенията, насочени само към нея. Например, когато Димо Димов дойде тук да преговаряме за това, как ще се отразява "Аполония", той няма да иска БНТ да заснеме абсолютно всичко - при наличието само на Канал 1 това, с което беше свикнал години наред, вече е невъзможно. Но той би могъл да подходи по интересен начин - на нас да предложи някои от концертите, на конкурентния канал - други. Тоест да има пазар. И да падне това ужасно напрежение, че БНТ трябва да отрази, да заснеме и да излъчи всички фестивали под слънцето. Това вече е невъзможно. Ние го разбрахме. Дано го разберат и тези, които го очакват от нас.
Нека да се конкурираме, а публиката да решава кой канал да избере. Но моята прогноза е, че БТВ ще бъде класическа комерсиална телевизия.

- Защо не се разбрахте с хората на Мърдок?
- Имаше преговори, които се стремях да бъдат публични. Идеята на нашите конкуренти бе да стартират с кратка програма, както и стана, а ние да им продаваме допълнителни часове програма, произведени от нас, които те да пускат преди и след праймтайма си. За съжаление не можахме да се разберем - хората на Мърдок поискаха да получат от нас комерсиално обкръжение на собствената им програма, т.е. да им даваме чужди филми и развлекателни програми. Но според договорите, които сме сключили, ние нямаме права да сублицензираме чужди филми и развлекателни програми за други ефирни телевизии. Имаме права за сублицензиране само за кабелни телевизии. Не може програма с лого "БТВ" да излъчва ефирно програма, купена от БНТ за територията на България. И аз съм много изненадана, че те не бяха запознати с това класическо положение. Ние предложихме да им даваме българска програма, произведена в националната телевизия - и филми, и концерти... Не се съгласиха. Настояваха за "Дързост и красота". Беше обсъждан и друг вариант - за да се избегне ограничението за чуждите филми, програмата да продължава да се излъчва под нашето лого Ефир 2, докато в БТВ са готови за пълноценен старт. Но поставихме условие - щом логото е наше, и рекламните приходи да са за БНТ. В Ефир 2 те бяха минимални. Не се съгласиха. Бързаха със събирането на реклами и това е според мен причината телевизията на Мърдок да тръгне в този незавършен вид.
- БНТ продуцира доста филми и предавания. Успявате ли да продавате продукцията си?
- Вие знаете, че според Закона за радио и телевизия 10 на сто от държавната ни субсидия е за производство на българско кино - игрално и документално. Парите се разпределят на 3 сесии годишно - през февруари, през юни и през октомври. В момента тече такава сесия и има страшно голям интерес - проектите са 73. Надявам се селекционната комисия да избере най-интересните за реализация. БНТ в момента е най-големият, да не кажа единствен, продуцент на кино в България - парите, с които разполага Националният филмов център, са нищожни и освен това там има тежък проблем със започнатите и недовършени филми. Наскоро разговаряхме с министър Москова - заради завършването на тези 14, струва ми се, филма тя ще бъде принудена да обявава нулеви сесии за националните комисии по кино.
- Няма ли шанс и вие да помогнете?
- Бяха обсъждани такива варианти с министерството. Сформирани са работни групи в БНТ и в МК, които след две-три заседания трябва да предложат проект за договор помежду ни. Идеята ни е на всяка от нашите сесии да се обявява и позицията "копродукция". Не че сега не го правим, но просто да бъде регламентирано.
- Досега това ставаше все в крачка...
- Ами става в крачка, когато все пак някакъв проект бъде харесан от нашите селекционни комисии. Но когато това бъде регламентирано, мисля, че ще е шанс за българското кино. Защото това, което чувам за работата по Закона за киното, не е обнадеждаващо (в работната група като представител на БНТ участва Дочо Боджаков) - експертите, с които са се консултирали, са изказали мнение, че финансирането на фонда "Българско кино" е сбъркано, не отговаря на условията на държава, която се намира в борд. Много е важно да се приеме този закон. Той ще позволи и на другите телевизии да се включат във финансирането на киното. Стига са стояли отстрани - не произвеждат, купуват много малко, тъй като българската продукция им се вижда скъпа и БНТ е пак в положение на единствено помагаща, което ни създава доста грижи. Но в момента ние сме най-сериозният продуцент на кино в страната.
- Така е, няма спор. Но само в количествено отношение. А и носителят е видео.
- В преговори сме с "Бояна филм" ЕАД част от нашите филми да се произвеждат на лента. Чакаме сериозен проект, за да подпишем такъв договор. Освен това си имаме вътрешен регламент, че когато наш филм е селекциониран за международен фестивал, ние му съдействаме да бъде извадено копие на лента.
- Продали ли сте досега някой от сериалите?
- Трудна работа. По-лесно е да се купува. Но се правят опити. Последното, което продадохме на една японска компания, са български оперни произведения. Повече има интерес към музикалните ни предавания - записи на опери, концерти, отколкото към сериалите. Но това, според мен, е проблем и на другите източноевропейски телевизии. Може би продуцентите на филмите също трябва да търсят начини да продават, а не да разчитат изцяло на нашия маркетинг. Все пак наблюдавам някакво активизиране.
- Културата присъства почти натрапчиво в програмата на Канал 1, ала твърде постно - от сутрешния блок до последните новини. А двете специализирани културни предавания - външното "Кръгове" и вътрешното "Суматоха" - според мен понякога се дублират.
- Има нещо такова, тъй като и двете са обзорни предавания.
- Тогава какъв е смисълът да се прави външна и вътрешна продукция?
- Е, аз не смятам, че двете предавания са абсолютно идентични.
- Може и да не са, но си приличат много. Дори като стил.
- А може би това е стилът, който се харесва.
- Какво е становището ви за скандала, разразил се по повод обвиненията за монополизъм: от една страна, на спорта в телевизията, от друга - на Валентин Михов в спортните предавания?
- Спорно е да се говори за монополизъм. Във връзка с проверките, които извършва НСРТ, бяха правени различни справки за обема програма. Излезе, че миналата година сме излъчили около 900 часа спортна програма, от които само 200 са били реализирани като копродукции или външни продукции с Валентин Михов... Така че съпоставката на числата, струва ми се, не позволява да се говори за монополизъм. По-скоро, ако има основание да се говори за монополизъм, той е, че спортните рубрики са външни продукции. Но това е наследен проблем. Договорът за републиканското първенство по футбол е бил сключен през февруари 1998 - месец след избирането на Иван Попйорданов за генерален директор. За сключването на този договор е било искано и е било получено разрешение от НСРТ, тъй като става дума за разплащане с рекламни постъпления - практика, която сегашното ръководство на БНТ не прилага. Нашето рекламно време е лимитирано - 15 минути на денонощие. И не сме заинтересовани, въпреки че законът не ни забранява да се разплащаме с реклама. Договорът обаче е бил подписан така. Може би защото плащането кеш за правата за излъчване не е било тогава по финансовите възможности на телевизията. Но така или иначе, УФА е монополист на правата - продал й ги е Футболният съюз. Това не е като търг за доставка на компютри - трябва да купиш 20 и търсиш най-изгодната оферта. Винаги правата ги държи един - и за филми, и за спорт... По аналогия може да ни обвинят и за правата, които купихме за световното първенство по футбол след две години - за първи път телевизията купува правата от частна фирма, но именно на посредника "Кирх медия" ФИФА е продала правата. Нито мога да кажа на ФИФА, че искам да преговарям пряко с нея (защото тя си е избрала посредника), нито мога да откажа да ги купя от "Кирх медия", защото никой друг не ги предлага. Излезе, че това е доста трудно да се обясни на НСРТ. Моята критика към договора с Валентин Михов е, че е обвързан с договори за външни продукции, които пък са сключени така, че да са обвързани със срока на основния договор. Затова и тези предавания са се превърнали в свещени крави - откажем ли се от някое едностранно, губим и вътрешния шампионат. Кой би поел такъв риск пред публиката? Между другото, откакто съм тук, след дълги и мъчителни преговори направихме крачки към свиване на тези предавания: например "Трето полувреме" и "Планета футбол" бяха обединени в "Планета спорт", а от юни т.г. се договорихме с контрагента това предаване да бъде изцяло вътрешна продукция на БНТ. И вече не се делят рекламни приходи. Ние не харесваме например и "Супермотор спорт" - смятаме, че е предназначено за твърде тясна аудитория, освен това ни струва скъпо; успяхме да постигнем намаляване на времетраенето му от 60 на 40 минути. А от 31 декември вече постигнахме съгласие предаването изобщо да отпадне. Отпадна и петминутката "Гол плюс". Така че сме постигнали напредък, даваме възможност на нашата спортна редакция да прави собствена продукция извън преките предавания на различни състезания или спорта в новините. Заради обстоятелството, че основният договор е обвързан с външните продукции, проблемът не е лек в програмно отношение. Но той изтича на 30 юни 2001. Тогава ще стане интересно. Правата за вътрешния шампионат отново ще се сложат на масата. Ще има истински търг и в него, сигурна съм, ще участва и частната национална телевизия. Между другото, шефът на румънската държавна телевизия сподели, че те са загубили правата за вътрешния шампионат по футбол - в момента ги държи частна телевизия. Спортните права навсякъде са най-скъпата стока. Така че не изключвам възможността това да се случи и у нас догодина. Моето интуитивно убеждение е, че атаката на договорите с УФА беше предизвикана, за да се ускори процесът на слагането на правата на масата, преди да е изтекъл договорът. Тоест наддаването да се състои сега, когато се появи конкурент на пазара. Веднага.
- Искате да кажете, че подозирате НСРТ в преднамереност?
- Този договор съществува от февруари 1998, а страстите около него избухват през април 2000. Защо това става успоредно със стартирането на частния канал? Когато изрекох на глас тези свои размишления, НСРТ реагира доста нервно, обвиниха ме, че си служа с инсинуации. Но за мен тези въпроси си остават и имам право да ги задавам. Нека някой ми даде смислено обяснение защо точно сега се случи това - нали е стар договор, брадат. Да не говорим, че аз самата съм настроена доста критично към него.
- Вие лично харесвате ли филмовата програма на БНТ?
- Това е труден въпрос. Като всеки нормален зрител харесвам някои неща, други - не чак толкова. Смятам, че в нея има баланс - по нещо за различна публика. Или поне това е желанието ми.
- Сериозен сериал като "Зад оградата" например мина незабелязано, тъй като бе програмиран за 19 часа. А вместо това от 20.30 ни се предлага отдавна изчерпалото се "Спешно отделение".
- Трудна работа е програмирането на сериалите. Ще ви дам пример със страстите, които се разгоряха около "Дързост и красота" - както е известно, той се излъчваше по Ефир 2 от 19 часа и си имаше своя публика. Купили сме още 200 епизода и се готвехме, естествено, да го приберем в Канал 1. И се разгоря една дискусия - дали да продължим да го излъчваме от 19, както зрителят е свикнал, дали да бъде пуснат в по-ранни часове, както и стана - сега сериалът върви от 16 часа. Поръчахме социологическо проучване на МBМD и данните, естествено, показаха по-високо предпочитание за 19 часа. Но ако се погледне по-внимателно, става ясно, че основната аудитория на сериала са пенсионери, безработни, хора, които си стоят вкъщи - т.е. те биха могли да го гледат и в 16 часа. А че 3/4 от тях държат да се излъчва в старато време, е каприз. И решихме да пробваме в следобедния пояс. Още повече, това се случи от началото на юни, когато излъчваме и европейското първенство по футбол и мачовете започват от 18.45. В момента има протести - писма, обаждания... Продуцентско направление "Кино" застъпи позицията, че от 19 часа трябва да се излъчват по-стойностни филми от "Дързост и красота". И аз им повярвах, въпреки социологическите данни и протестите. Просто си дадохме време. От юли започва нов сериал от 19 - германски, от типа на "Болница на края на града" и от "Кино" твърдят, че ще се приеме добре от публиката. Трудно е да се прави програмна схема при наличието на един канал.
- Но след като БТВ тръгна, макар и като заявка, вие трябва все пак да отвърнете на удара и да си пазите аудиторията.
- Това ще се отрази доста сериозно върху цените на филмите - те вече скачат. И може би ние няма да си позволяваме лукса да излъчваме десет филма седмично, а само три-четири. Ако погледнете програмите на германските обществени телевизии, ще видите, че те никак не са щедри на игрални филми.
- Между другото, най-интересното нещо, което съм гледала напоследък по Канал 1, бяха филми на BBC за писатели: Вирджиния Уулф, Джойс...
- Един от последните договори, които подписахме, е с BBC. Мисля, че купихме пакет от много стойностни неща - и като отделни филми, и като сериали. Ще търсим партньорство и с други европейски обществени телевизии.
- Какъв е възгледът ви за бъдещето на регионалните телевизионни центрове?
- Моята позиция е да се запази регионалната програма на националната телевизия. За съжаление, центровете са в много неясно положение, тъй като няма категорично становище за техния статут и бъдеще в самия НСРТ. Там има привърженици на два възгледа: единият е, че регионалните центрове трябва да се състезават на конкурс за програмен лиценз наравно с другите местни телевизионни и кабелни оператори; другият - че като поделения на националната обществена телевизия те трябва да имат предимство при лицензирането. Аз лично стоя зад втория възглед. Заради неяснотата с лицензирането центровете имат проблеми и с ДКД - повечето от тях излъчваха на честотата на Ефир 2, когато е свободна, сега трябва да кърпим на положението. Намериха се някакви компромисни решения, от ДКД дадоха местни канали, но, общо взето, след 1 юни работата се влоши. Например варненският център покриваше цялото крайбрежие до Царево, сега стига само до Бургас, при това не обхваща целия град. Подобни проблеми има и в Русе. Така че в момента центровете висят между земята и небето. Аз смятам, че националната телевизия трябва да има регионални програми. Местните кабелни оператори никога не биха могли да предложат равностойна програма, тъй като не това им е целта. А е известно, че хората се интересуват повече от местните си новини, отколкото от националните. Глупаво е държавата да изгуби регионалната си мрежа. А обществената телевизия да изгуби поделенията си в страната.
- Според мен БНТ би трябвало да търси баланса между качествената забава и публицистиката, каквато е същността на обществената телевизия.
- Това е нашата ниша.

19 юни 2000

Разговаря Геновева Димитрова


В разговора с Лиляна Попова стават очевидни възгледите й за реформата в Българската национална телевизия в процеса на превръщането на медиата от държавна в обществена. Отворен, както обикновено, за плуралистичен дебат, вестник "Култура" е готов да публикува и други мнения по разискваните теми.
К
Разговор с Лиляна Попова, генерален директор
на БНТ