Когато ни напуска актьор като

Антон Горчев ,

тогава, чак тогава разбираме какво е значело присъствието му в нашето кино и в нашия театър. Има актьори, за които се говори и пише повече, около които се създава медийна суматоха - често неотговаряща на духовния им принос. Други - несуетно, с човешка мекота, но и със заслужено самочувствие, знаят, че техните пръвъплъщения ще останат. Антон Горчев беше от тях. Знаеше - и имаше право да го знае, че Караиван от "Козият рог" на Методи Андонов ще го надживее. Живееше трудно, но не си позволи да бъде невнимателен, неласкав към творческата си съдба. Очите му преливаха от някаква детска тъга, благост и кротко присмехулство.
Спи спокойно талантливи творецо, вечна ти памет.

Н. В.