Музиката не търпи козметични корекции

Заглавието е цитат от обръщение на Карлос Клайбер към публиката на концерт в Националния театър в Мюнхен. И на това изречение се гради интерпретаторската философия на гениалния диригент. Той е най-интересното явление в изпълнителското изкуство след войната; начинът, по който работи и подбира своите ангажименти, е абсолютното отрицание на практиката на музикалния бизнес. Клайбер се явява да дирижира много малко. Ексцентричното му поведение не е самоцел; то се дължи на една комплицирана в същността си натура. На някакъв тип лимитирана издръжливост по отношение социалния статус на един диригент. Но в периодите на тишина между диригентските му появи главата му като че ли подрежда поредната уникална звукова картина - една Клайберова "снимка" на авторския текст - напълно подчинена на него и невероятна в измеренията на поднасяне.
Много малко са и записите на Клайбер. Затова сега насочвам вниманието на читателя върху една скъпоценност - "Вълшебният стрелец" - запис на 43-годишния Клайбер, който бе обработен и преиздаден от "Дойче грамофон" преди две години. Впрочем това е първият студиен запис на диригента. За който той се готви неистово - и то върху манускрипта на композитора. "Вълшебният стрелец" е особена задача за него - той тъкмо започва своята музикална кариера през 1955 г., когато баща му Ерих Клайбер прави запис на операта. А фигурата на бащата е същностно важна за сина, който до ден днешен счита, че "ефектът Карлос" не може изобщо да се сравнява с "великия Ерих Клайбер".
Не съм слушала записа на Ерих Клайбер. Но ми се струва, че чух най-сетне "романтичната опера "Вълшебният стрелец" в този невероятен запис на Карлос Клайбер. Това е диригентът, който по такъв начин прави музиката, че някак естествено слушателят разбира, уверен е: композиторът го е мислил точно така.
Още увертюрата вече е нещо извънредно като съотношение на музикалните детайли едни спрямо други; много силно е внушението от прочутата сцена "Вълчата долина", христоматиен образец на романтичния идеал, изпълняван често по начин, който буди усмивка - мисълта за наивитет и музеен прах е напълно логична. "Нищо подобно! - ни казва Клайбер. - Ето как го е чувал Вебер."
И както в останалите оперни записи на Клайбер - "Травиата" (Котрубас и Доминго), "Тристан и Изолда" (Коло и Прайс), "Кавалерът на розата" (Фелисити Лот, Курт Мол, Ане Софи фон Отер) - певците до такава степен са обладани от магичното ставане на музиката, от звука и от атмосферата, че стават действително негови най-предани и ангажирани партньори. И не е чудно, че всички големи певци мечтаят веднъж поне да попаднат в ръцете на този магьосник. Чувствителността на слуха му към звученето на творбата е великото негово качество, което е признато и от почитателите му, и от съперниците му, които също го почитат. Той като че ли за определено време "се вселява" в духа на композитора, за да изтръгне всичко спотаено в нотния текст. Сигурно затова и този запис се слуша "на един дъх" и след като двата часа изминат, желанието е веднага да започнеш отново.
След няколко дни Карлос Клайбер закръгля 70 години. Напоследък той дирижира все по-рядко - и опера, и концерт. Но това не означава, че когато даде знак, че е готов, няма да получи всички условия за работа, които иска. Защото Маестрото е посланик - не на боговете, на музикалните творци.

Екатерина Дочева















Вградени
ноти

Вебер, Вълшебният стрелец, опера в три действия.
В ролите: Гундула Яновиц, Едит Матис, Тео Адам, Петер Шрайер, Бернд Вайкл, Зигфрид Фогел и др.
Диригент: Карлос Клайбер

Дойче грамофон - поредица Оригиналите - легендарни записи от каталога. Запис - 1973, дигитална обработка - 1998.