Речитативи на пустотата

Сред бляскавите струи от пеене и музика в изкуството на операта, речитативът идва в момент, когато действието трябва да се обясни, да се разкаже, за да се очертаят новите посоки на сюжетната линия. Речитативът дава разбиране на зрителя, ориентира го в криволиците на интригата, просветлява го за чувствата на героите. Без него той ще остане в неведение, шеметните трели на изкусните арии ще го удовлетворяват естетически, формално, но не съдържателно.
Приблизително същата роля на "обяснителни речитативи" играят в програмната телевизионна схема разните интервюта с политици, държавници, общественици. Те, явявайки се на синия екран, имат възможност да пояснят дейността си, да се аргументират защо са взели това, а не друго решение, защо предпочитат тая, а не инаква посока на управленско въздействие.
Телевизията дава на властта идеален шанс да просветли себе си, да превърне донякъде представителната демокрация в пряка, да включи в своето функциониране и тези, които са някак встрани от нея. Тя е агората, където всеки представя основанията си; форумът, където всяко мнение е оправдано, стига да е добре защитено. За фигурите на властта телевизията е перфектно средство за прозрачност и съответно за спечелване на подкрепа. Образът, който тя изгражда на политика, е всъщност истинският му образ; тя, с други думи, създава реалност. Би ли я имало усмивката на Софиянски без телевизията?
Тя обаче, знаем добре, може да бъде и манипулация и симулация. Румънците "спретнаха" цяла "революция" благодарение на телевизията. На юг от тях като че ли тия две "измамности" също се възприемат за най-важно нейно качество. Присъствието на властовите фигури в телевизията се концентрира именно в стремежа им за манипулиране на общественото мнение и за симулиране на отговорна деятелност. Българските политици или са много вглъбени в това, което казват, или пък се опитват да представят желаното за действително, без да си дават сметка, че все пак животът отвъд светлината на прожекторите е съвсем друг от този пред тях. Дори понякога ми се струва, че те сякаш нямат и понятие за ежедневните трудности, които трябва да преодолява обикновеният българин - не, не да живее човешки - а просто да оцелее биологически.
Последен лош пример за тази "изолираност" даде депутатката Юлия Берберян в предаването "Екип 4". Вместо, както би трябвало да бъде, да си посипе главата с пепел и да поиска прошка за неправомерните си действия и данъчните си шмекерувания, за каквито върху главата на някой не така добре защитен като нея редови човечец законът би се стоварил с пълна сила, тя измъдри патриотарско-самотвержена реч за това колко много искала да дава на България и как разни недобросъвестни люде й пречат. Вместо обяснение и покаяние - криене на истината и наглост; един речитатив на пустотата, от който ако не друго, поне става ясно, че така самоназовалият се "български политически елит" има всичко друго, но не честно и достойно поведение за признаване на собствените си грешки. Като прибавим към нейната витиевата безпомощност и празнословията на финансовия министър за преговорите с МВФ, телевизионната политическа картинка се прояснява окончателно - оттам се леят само "думи, думи, думи" без усет за същинските проблеми, още по-малко за обществените очаквания. Много се говори, нищо не се казва. Политическото присъствие на българския телевизионен екран е пусто и празно.
Но за тая тв пустиня най-малко са виновни журналистите.

Митко Новков







Петък,
ранна утрин