Един народ

Вазов е емблема на нашето отношение към литературата. То се гради на няколко основни неща. Ще се спра, с малкото отредени думи, само на две от тях.
На първо място - на почитанието. Ако литературата върши важни неща, тя се нуждае и от важни имена - за да може да бъде разказвана и съответно - почитана. Ако някой някога е нарекъл Вазов Патриарх, то той интуитивно е снел разбирането за литературата като църква, храм на едно беззаветно доверие. Жанрово многоръкият Вазов е построил цялата българска литература, така както Петър и Павел държат в ръцете си църквата. И още, Вазов е мяра на чувството ни за възвишеност - той непрестанно ни препраща към вековете, силата, кръвта... Прави ни смели, честолюбиви и жертвени... Един народ на славата.
На второ място - на подозрението. В сюжета "Вазов" - литературния, и биографичния - има многобройни идентификационни и ценностни терминали. Там, зад стената на славата и честта, се надигат плевелите на съмненията. Чрез неговото творчество, казват ни, всъщност обслужваме огромен сноп от комплекси, травми, страхове. От този ракурс Вазов може да стане романтически наивен, идеологически манипулативен, слабоволен и конформистичен.
Текстовете му са места, където проглеждаме, но и сляпо заравяме омерзителната част от образите си.
Един народ на страха.

Валери Стефанов







150 думи за Вазов