Пиеса за пловдивската бохема

Един непловдивчанин написа пиеса за пловдивската бохема. Димитър Атанасов отдавна живее и работи в града под тепетата. Като прозаик името му е известно на читателите от последните 12 години. Напоследък с пиесата "Зелено" името му се завъртя сред номинациите в конкурса за нова българска драматургия на фондация "Концепция за театър". "Небесна кръчма" е първият му драматургичен опит. Написана преди две години, пиесата сега вижда бял свят, поставена от Пламен Панев като съвместен проект с Общинска фондация "Европейски месец на културата".
Неголямата зала на Кукления театър беше тясна за желаещите да си спомнят атмосферата на култовия за пловдивската бохема от 70-те и 80-те "Кристал". Не беше просто кръчма. За едни беше ежедневна задължителна спирка, за други - дом. "Кристал" днес отдавна не е онова, което помним. Промените преди десетина години издухаха в различни посоки постоянните му обитатели - неколцина се преселиха в "небесната кръчма", други отлетяха към западните меридиани. Оцелелите и останалите дойдоха на премиерата на "Небесна кръчма". Познаха се, криейки овлажнели очи.
В Пловдив вероятно пиесата ще бъде възприемана по този начин - чрез сантимента на спомена за "Кристал" и някои други "опорни точки" от по-ново време (барчето на "Куклите", например) или чрез разказа за мита/легендите "Кристал". Там някои се оженихме, други се разведоха. Имаше хора, които прекарваха целия си живот в него. Там живяха и там умряха. От любов и вино си отидоха мнозина, а един, който едва не изгоря, плака на премиерата. Сред многото празнодумство понякога се раждаха и ценни идеи. Сега във всеки случай такива общности и такива места вече няма. Съзнавайки опасността спектакълът да стане регионален паметник на крилати фрази, включително една приписвана на сегашния президент, макар че той не беше между "абонираните", Пламен Панев извежда на преден план интригата за изпепеляващата любов между художник и актриса. Той - почти гениален, живее самоубийствено в кръчмата, рисува там. Светът на кръчмата с нейните постоянни обитатели - докторът, писателят, журналистът и т.н., е неговият свят, без който животът му не би бил същият. Тя, освен него, обича още театъра и иска на всяка цена да се докаже като актриса. След 7 години живот като на сън, те се разделят - тя заминава на Запад, той остава, запалва ателието и картините, едва оживява. Срещат се след 10 години, за да се разделят вече завинаги. Той избира "небесната кръчма", тя се готви да го последва.
Банална мелодрама, ще кажат някои съвсем справедливо. Пиесата наистина е за срещите и разделите между двама, за привличането и отблъскването, за пътищата един към друг и към другите. И за още нещо трудноопределимо. За атмосферата на едно място, може би. На сцената край масите са застинали в позите си, посипани от пепелта на времето, типичните персонажи - докторът, писателят, журналистът. По-скоро виждаме техните обвивки, дрехи, маркиращи призраци, с които сомнамбулно, насън и наяве разговаря Художникът. От замервания с каквото му попадне радиоприемник звучи ария от италианска опера. На фона на красивите любовни трели се разнасят гнусни скандали.
Играят двама актьори: гастрольорът Максим Генчев, който познава житейските прототипи на тази драма, и Светлана Илиева, една от младите и обещаващи актриси на Пловдивския театър. Максим Генчев играе така, както винаги е играл - разнообразно, сложно. Светлана Илиева старателно партнира на духове и легенди, защото и Максим Генчев е такъв за Пловдив. "Небесна кръчма" тръгва от града под тепетата. Култови места, обаче, дал Бог във всеки български град. Ако не знаем, че историята има своите прототипи, тя наистина може да се случи и възприема навсякъде. А "пловдивчанинът" Димитър Атанасов ни кара да сме любопитни към следващия му драматургичен опус. Защото нов автор се роди за театъра!

Пенка Калинкова