Конкурсът Борис Христов

Проследени до 2 юли, събитията в състезанието за млади оперни певци се развиваха така: с избора, направен от журито при първото отсяване на участниците, стана ясно, че ще бъде даден път към финала на певци с ярки гласове и по този начин ще се съхрани традицията лауреатите да се отправят към големите оперни сцени. До втория тур бяха допуснати 32 изпълнители от общо 87. Най-голяма беше групата на сопраните - 11, мецосопраните бяха 8, басите - 7, баритоните - 5. Допуснат бе и един тенор. Девет от преминалите до този втори тур бяха българи. Големите, интересните гласове бяха съсредоточени в мецосопрановата група и тъкмо затова там бе трудно да се отсява. Може би затова в последвалия трети тур най-голяма се оказа групата на допуснатите мецосопрани. Четири певици си оспорваха престижните награди: рускините Ирина Макарова и Айдалина Адамова, югославянката Наташа Йович и румънката Оана-Андреа Олиериу. Към тях трябваше да бъде присъединена и великолепната Зарема Дегтярева, чието отпадане предизвика съжаление у наблюдателите на конкурса. Съжалихме и за отпадането на двете наши мецосопрани Десислава Илиева и Мирослава Йорданова.
Международното жури допусна до трети тур 11 певци. От тях четирима са българи: сопраното Петя Иванова, която се представя в "Севилският бръснар" в ролята на Розина, и останалите трима - младият бас Николай Кърнолски, който избра голямата партия на Филип в "Дон Карлос". Като Родриго в същия спектакъл бе баритонът Петър Данаилов. Другия български баритон - Иван Кабамитов, чухме в партията на Жермон и в спектакъл на "Травиата", където той партнираше на сопраното Кенейтия Митчел от САЩ. Три от мецосопраните - Ирина Макарова, Айделина Адамова и Наташа Йович чухме в една вечер като Азучени - всяка една от тях в три картини от "Трубадур".
Точно предимството на конкурса - да предоставя на достигналите до трети тур възможността да се изявят в спектакли на Софийската опера - изглеждащ съмнително от много гледни точки. Ограниченият брой заглавия, които театърът предварително е предоставил на участниците, ги принуждава да направят своя избор в посока, която не винаги е изгодна за тях. Едва ли мащабите на роля като Филип в "Дон Карлос" са по силите на млад и начинаещ бас като Николай Кърнолски. Едва ли чудесният баритон от ЮАР Факиле Мвинйелуа би избрал партията на Жермон, за да покаже драматичната природа на гласа си. И пак поради този ограничен брой заглавия трябваше да чуем три от мецосопраните като Азучени в "Трубадур". Съществува и проблемът за художественото ниво на спектаклите и най-вече за тяхното музикално провеждане. Нито един от диригентите не бе в помощ на певците, а състоянието на постановките представя в не добра светлина първия ни оперен театър, който през сезона ни е радвал с празници.

Румяна Апостолова